След Сирия и Венецуела като втори Виетнам
Когато не знаеш къде отиваш, стигаш на напълно друго място
Вашингтонският механизъм за взимане на съдбоносни решения, касаещи живота и гибелта на стотици хиляди хора в Ирак, Либия, Сирия и в този момент евентуално във Венецуела, става все по-непрозрачен и позволява субективизъм, незнание и обикновени неточности.
С решението си за евакуиране на американските войски от Сирия Тръмп извърши предизборното си заричане, повторено и в инаугурационната му тирада, да приключи присъединяване в „ кървавите външнополитически произшествия “, в които предшественикът му Обама бе тласнал Америка.
Размерът на тези произшествия занапред ще се учи. Тези дни да вземем за пример бе оповестено със забавяне от над две години – поради засегнатите персонални ползи и честолюбия – огромно армейско проучване за войната в Ирак, документ от два тома с 1300 страници и хиляда разкрити документа. Предизвестеното умозаключение на проучването е, че в Ирак Съединени американски щати са претърпели неуспех и единственият победител в спора е Иран – страна, считана във Вашингтон, и изключително при Тръмп, за главен стратегически противник. Причината за неуспеха е на първо място неналичието на ясно схващане какви цели се преследваха с войната. Когато не знаеш къде отиваш, стигаш на напълно друго място.
Цената на военнополитическия неуспех в Ирак за американския поданик през днешния ден се прави оценка на 2,2 трилиона $. Човешката цена са над 190 хиляди убити, от които множеството цивилни. Вземането на решение за нападението на Ирак в 2003 година от кабинета на Буш II към момента е предмет на яростни разногласия, с известните обвинявания за фалшифицирани от американските и английски управляващи данни от инспекции за оръжия за всеобщо поразяване на Саддам Хюсеин и за даване на погрешна информация от тогавашния държавен секретар на Съединени американски щати Колин Пауъл на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Все отново в 2003 и 2001 година Буш II и Обама в 2011 в Либия към момента търсеха интензивно интернационално утвърждение за военните си случки. А Буш I през първата война в Персийския залив в 1991 година не предприе нищо без утвърждението на Москва и на всички значими фактори в Близкия изток.
Как потеглиха нещата в Сирия? В 2016 година, откакто съветската интервенция на страната на Асад беше към този момент обърнала посоката на войната, а тогавашният държавен секретар на Съединени американски щати Джон Кери сигнализираше на своите хора от „ умерената съпротива “ в страната, че идеята им е изтървана, Уикилийкс разгласява конфиденциален меморандум от лятото на 2012 година от американския посланик Джеймс Рубин до държавния секретар Хилари Клинтън, който станал главен мотив за американската военна интервенция в Сирия. Натискът на нападателната Хилари, въоръжена с меморандума, от който най-малко два пъти желала да й дадат принтирано копие, над неориентирания Обама, решил едностранно въпроса за американската военна интервенция в Сирия, довела до цялостното разрушение на страната.
Може да се добави също, че точно взетото решение за военна интервенция в Сирия направи Обама толкоз раздразним, когато Путин пое самодейността за очистване на сирийското химическо оръжие през есента на 2013 година и по този начин се стигна и до трагичното развиване на Киевския майдан с американска помощ при започване на 2014 година и до гражданската война в Украйна, провокирала също съвсем цялостното разрушение на в миналото най-богатата руска република.
И по този начин, какви са главните положения на Рубин в меморандума за американска военна интервенция в Сирия?
Според него най-хубавият метод да се помогне на Израел да се оправи с казуса с растящата нуклеарна дарба на Иран бил да се смъкна режимът на Башар Асад. Рубин не мисли, че вървящите тогава договаряния на кабинета на Обама за нуклеарна договорка с Иран ще оказват помощ на Израел. При това е наясно, че Сирия е доста по-костелив орех от Либия, тамошната съпротива е разединена и липсва апел от Арабската лига за интервенция на външни сили против режима.
Но съгласно него войната в Сирия си коства риска, тъй като щяла да се трансформира в преобразуващо целия Близък изток събитие. Щяла да се парира опасността от Иран за Израел, да се изолира Ислямската република, да се прекъсне достъпът й до Хизбула в Ливан, до Хамас в Газа и до Средиземноморието изобщо.
Щял да се заздрави съюзът на Съединени американски щати с Турция, Саудитска Арабия и Катар, които под американско управление да оказват помощ на сирийската съпротива. Една въздушна интервенция на Съединени американски щати и съдружници против Асад нямало да срещне сериозна опозиция от Русия, както не срещна и интервенцията на НАТО в Косово в 1999 година, въпреки че Москва щяла да й наложи несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и по тази причина Съединени американски щати не бивало да търсят глобата на Организация на обединените нации за нея. Все отново Русия имала етнически и политически връзки със Сърбия, каквито нямала със Сирия.
Рискът за Съединени американски щати бил дребен, не се предвиждало присъединяване на сухопътни войски, а единствено въздушна интервенция плюс въоръжаване на сирийската „ умерена съпротива “ от Турция, Саудитска Арабия и Катар. Не сме не запомнили, че и България даде своята милостиня в обгрижването на „ умерената съпротива “. Освен това свалянето на Асад щяло да избави десетки хиляди цивилни сирийци, от които той в хода на гражданската война към този момент бил изтребил 10 хиляди.
Всеки неспециалист, следил събитията в Сирия от 2013 година до момента, може самичък да реши, че всички догатки на Рубин са били изцяло неправилни. Резултатът от предложената военна случка е тъкмо противоположният на стремежи – Съединени американски щати претърпяха неуспех и се изтеглят, техните умерени терористи бяха разрушени. Асад резервира властта си, страната се връща триумфално в общността на арабските страни. Русия победи с дребна част от своите военно-космически сили в спора и откри трайно военно, политическо и икономическо наличие в Сирия и Близкия изток. Турция бе дефинитивно изгубена от Вашингтон като съдружник и се прислони към Москва и Техеран, който пък получи нови преимущества в битката си против Израел, чиято сигурност в този момент е по-застрашена отвсякога и с рестриктивните мерки, които обновената сирийска протививъздушна защита му основава при нападенията против иранските войски в страната.
Че огромните империалистически страни преследват ползите си, когато би трябвало и с брутално принуждение, е скръбен факт. Но се чака въпреки всичко тези ползи да се схващат рационално. Как е допустимо да се допусне такава блестяща непросветеност да получи такова въздействие в центъра на най-могъщата страна в света? А по какъв начин е допустимо Хилари, която носи отговорността за филантропичните произшествия в Либия и Сирия, която прелестно знае всичко казано нагоре и хиляди други неща, с всички пагубни последствия за американското въздействие в света, в този момент да кълне Тръмп в Туитър за изтеглянето му от Сирия и зове на нова битка на гибел с ИДИЛ, Русия и Иран? Чии ползи застъпва тя?
Колкото до „ избавените “ от американската военна интервенция сирийци, цената на налагането на нападателната Хилари, благодарение на тотално сбъркания меморандум на дипломата Рубин, над объркания и не изключително пристрастен от тънкостите на интернационалната политика Обама, е ужасяваща: 560 хиляди сирийци починаха от този момент и над 50% от сирийското население бяха прогонени от домовете си. Световната банка прави оценка разрушенията на 226 милиарда $, или междинния приход на цялото население на страната за шест години.
Това е действителността, от която Тръмп желае по своя хлапашки гламав метод да изтръгне американските бойци, против което гневно се съпротивяват ястребите от крайнодесния президентски консултант по националната сигурност Джон Болтън до „ лявата “ демократична говорителка на Конгреса Нанси Пелоси и корпоративните медии от CNN до „ Ню Йорк Таймс “.
Затова и реакцията на Европейския парламент и обособени неизбирани от никого еврочиновници на опита за прелом във Венецуела провокира паника у всеки мислещ човек. Никому незнайният млад опозиционер Хуан Гуайдо?, назначен – кой знае за какво, в осъществяване на чий меморандум – за краткотраен президент на страната от държавния секретар на Съединени американски щати Майк Помпео, както се оказа, не бил даже публично определен от венецуелския парламент за негов ръководител. Четирите опозиционни партии, които имат болшинство, на ротационен принцип си излъчвали по един ръководител за избран интервал. Тъкмо по време на встъпването на законно определения президент Мадуро във втория му мандат се падало ред на различен ротационен ръководител, само че той отстъпил на младежа, тъй като бил по-фотогеничен, т.е. по-цветнокож, пък и много наподобява на Обама. Гуайдо? към този момент сподели, че нямал срещу американски войски да открият успокоение и във Венецуела. Примерът на Сирия и Либия не дава очаквания, че такава интервенция ще донесе тъкмо успокоение. Мадуро даже загатва нещо за втори Виетнам.
Вашингтонският механизъм за взимане на съдбоносни решения, касаещи живота и гибелта на стотици хиляди хора в Ирак, Либия, Сирия и в този момент евентуално във Венецуела, става все по-непрозрачен и позволява субективизъм, незнание и обикновени неточности.
С решението си за евакуиране на американските войски от Сирия Тръмп извърши предизборното си заричане, повторено и в инаугурационната му тирада, да приключи присъединяване в „ кървавите външнополитически произшествия “, в които предшественикът му Обама бе тласнал Америка.
Размерът на тези произшествия занапред ще се учи. Тези дни да вземем за пример бе оповестено със забавяне от над две години – поради засегнатите персонални ползи и честолюбия – огромно армейско проучване за войната в Ирак, документ от два тома с 1300 страници и хиляда разкрити документа. Предизвестеното умозаключение на проучването е, че в Ирак Съединени американски щати са претърпели неуспех и единственият победител в спора е Иран – страна, считана във Вашингтон, и изключително при Тръмп, за главен стратегически противник. Причината за неуспеха е на първо място неналичието на ясно схващане какви цели се преследваха с войната. Когато не знаеш къде отиваш, стигаш на напълно друго място.
Цената на военнополитическия неуспех в Ирак за американския поданик през днешния ден се прави оценка на 2,2 трилиона $. Човешката цена са над 190 хиляди убити, от които множеството цивилни. Вземането на решение за нападението на Ирак в 2003 година от кабинета на Буш II към момента е предмет на яростни разногласия, с известните обвинявания за фалшифицирани от американските и английски управляващи данни от инспекции за оръжия за всеобщо поразяване на Саддам Хюсеин и за даване на погрешна информация от тогавашния държавен секретар на Съединени американски щати Колин Пауъл на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Все отново в 2003 и 2001 година Буш II и Обама в 2011 в Либия към момента търсеха интензивно интернационално утвърждение за военните си случки. А Буш I през първата война в Персийския залив в 1991 година не предприе нищо без утвърждението на Москва и на всички значими фактори в Близкия изток.
Как потеглиха нещата в Сирия? В 2016 година, откакто съветската интервенция на страната на Асад беше към този момент обърнала посоката на войната, а тогавашният държавен секретар на Съединени американски щати Джон Кери сигнализираше на своите хора от „ умерената съпротива “ в страната, че идеята им е изтървана, Уикилийкс разгласява конфиденциален меморандум от лятото на 2012 година от американския посланик Джеймс Рубин до държавния секретар Хилари Клинтън, който станал главен мотив за американската военна интервенция в Сирия. Натискът на нападателната Хилари, въоръжена с меморандума, от който най-малко два пъти желала да й дадат принтирано копие, над неориентирания Обама, решил едностранно въпроса за американската военна интервенция в Сирия, довела до цялостното разрушение на страната.
Може да се добави също, че точно взетото решение за военна интервенция в Сирия направи Обама толкоз раздразним, когато Путин пое самодейността за очистване на сирийското химическо оръжие през есента на 2013 година и по този начин се стигна и до трагичното развиване на Киевския майдан с американска помощ при започване на 2014 година и до гражданската война в Украйна, провокирала също съвсем цялостното разрушение на в миналото най-богатата руска република.
И по този начин, какви са главните положения на Рубин в меморандума за американска военна интервенция в Сирия?
Според него най-хубавият метод да се помогне на Израел да се оправи с казуса с растящата нуклеарна дарба на Иран бил да се смъкна режимът на Башар Асад. Рубин не мисли, че вървящите тогава договаряния на кабинета на Обама за нуклеарна договорка с Иран ще оказват помощ на Израел. При това е наясно, че Сирия е доста по-костелив орех от Либия, тамошната съпротива е разединена и липсва апел от Арабската лига за интервенция на външни сили против режима.
Но съгласно него войната в Сирия си коства риска, тъй като щяла да се трансформира в преобразуващо целия Близък изток събитие. Щяла да се парира опасността от Иран за Израел, да се изолира Ислямската република, да се прекъсне достъпът й до Хизбула в Ливан, до Хамас в Газа и до Средиземноморието изобщо.
Щял да се заздрави съюзът на Съединени американски щати с Турция, Саудитска Арабия и Катар, които под американско управление да оказват помощ на сирийската съпротива. Една въздушна интервенция на Съединени американски щати и съдружници против Асад нямало да срещне сериозна опозиция от Русия, както не срещна и интервенцията на НАТО в Косово в 1999 година, въпреки че Москва щяла да й наложи несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и по тази причина Съединени американски щати не бивало да търсят глобата на Организация на обединените нации за нея. Все отново Русия имала етнически и политически връзки със Сърбия, каквито нямала със Сирия.
Рискът за Съединени американски щати бил дребен, не се предвиждало присъединяване на сухопътни войски, а единствено въздушна интервенция плюс въоръжаване на сирийската „ умерена съпротива “ от Турция, Саудитска Арабия и Катар. Не сме не запомнили, че и България даде своята милостиня в обгрижването на „ умерената съпротива “. Освен това свалянето на Асад щяло да избави десетки хиляди цивилни сирийци, от които той в хода на гражданската война към този момент бил изтребил 10 хиляди.
Всеки неспециалист, следил събитията в Сирия от 2013 година до момента, може самичък да реши, че всички догатки на Рубин са били изцяло неправилни. Резултатът от предложената военна случка е тъкмо противоположният на стремежи – Съединени американски щати претърпяха неуспех и се изтеглят, техните умерени терористи бяха разрушени. Асад резервира властта си, страната се връща триумфално в общността на арабските страни. Русия победи с дребна част от своите военно-космически сили в спора и откри трайно военно, политическо и икономическо наличие в Сирия и Близкия изток. Турция бе дефинитивно изгубена от Вашингтон като съдружник и се прислони към Москва и Техеран, който пък получи нови преимущества в битката си против Израел, чиято сигурност в този момент е по-застрашена отвсякога и с рестриктивните мерки, които обновената сирийска протививъздушна защита му основава при нападенията против иранските войски в страната.
Че огромните империалистически страни преследват ползите си, когато би трябвало и с брутално принуждение, е скръбен факт. Но се чака въпреки всичко тези ползи да се схващат рационално. Как е допустимо да се допусне такава блестяща непросветеност да получи такова въздействие в центъра на най-могъщата страна в света? А по какъв начин е допустимо Хилари, която носи отговорността за филантропичните произшествия в Либия и Сирия, която прелестно знае всичко казано нагоре и хиляди други неща, с всички пагубни последствия за американското въздействие в света, в този момент да кълне Тръмп в Туитър за изтеглянето му от Сирия и зове на нова битка на гибел с ИДИЛ, Русия и Иран? Чии ползи застъпва тя?
Колкото до „ избавените “ от американската военна интервенция сирийци, цената на налагането на нападателната Хилари, благодарение на тотално сбъркания меморандум на дипломата Рубин, над объркания и не изключително пристрастен от тънкостите на интернационалната политика Обама, е ужасяваща: 560 хиляди сирийци починаха от този момент и над 50% от сирийското население бяха прогонени от домовете си. Световната банка прави оценка разрушенията на 226 милиарда $, или междинния приход на цялото население на страната за шест години.
Това е действителността, от която Тръмп желае по своя хлапашки гламав метод да изтръгне американските бойци, против което гневно се съпротивяват ястребите от крайнодесния президентски консултант по националната сигурност Джон Болтън до „ лявата “ демократична говорителка на Конгреса Нанси Пелоси и корпоративните медии от CNN до „ Ню Йорк Таймс “.
Затова и реакцията на Европейския парламент и обособени неизбирани от никого еврочиновници на опита за прелом във Венецуела провокира паника у всеки мислещ човек. Никому незнайният млад опозиционер Хуан Гуайдо?, назначен – кой знае за какво, в осъществяване на чий меморандум – за краткотраен президент на страната от държавния секретар на Съединени американски щати Майк Помпео, както се оказа, не бил даже публично определен от венецуелския парламент за негов ръководител. Четирите опозиционни партии, които имат болшинство, на ротационен принцип си излъчвали по един ръководител за избран интервал. Тъкмо по време на встъпването на законно определения президент Мадуро във втория му мандат се падало ред на различен ротационен ръководител, само че той отстъпил на младежа, тъй като бил по-фотогеничен, т.е. по-цветнокож, пък и много наподобява на Обама. Гуайдо? към този момент сподели, че нямал срещу американски войски да открият успокоение и във Венецуела. Примерът на Сирия и Либия не дава очаквания, че такава интервенция ще донесе тъкмо успокоение. Мадуро даже загатва нещо за втори Виетнам.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ