Как НАСА реши проблема пого
Когато НАСА за първи път стартира да изстрелва ракети в космоса – едвам половин век след полета на първия аероплан – се сблъсква с по този начин наречения проблем пого.
По време на изстрелването на първата степен на ракетата Сатурн V, част от задачата Аполо 6 без екипаж, ракетата изпитва съмнения по дължината си, сходно на пружина, която се движи нагоре-надолу като пого стик.
Пого стик
Ефектът поражда, когато непълен вакуум в захранващите маркучи за гориво и окислител доближава до горивната камера на мотора, което кара мотора да прескача “, изяснява Джон Ури от галактическия център „ Джонсън “ на НАСА. „ След това тези вибрации се популяризират нагоре по вертикала на ракетата-носител, което води до интензивни трептения в командния модул и предизвиква някои повърхностни структурни повреди на галактическия транспортен съд. Ако на борда имаше екипаж, той щеше да изпита мощни трептения и даже може би да получи пострадвания. “
Проблемът поражда и при предходни изстрелвания на ракети, в това число Титан II, употребявани за програмата Джемини. Макар че не звучи като огромна неволя, сиктуацията кара шефа на Центъра за галактически полети „ Маршал “ Вернер декор Браун да заключи, че в случай че не бъде решен, „ просто няма да можем да отидем на Луната “.
Така НАСА основава Работна група „ Пого “, която да изследва нещата и да предложи решения, като стига до заключението, че би трябвало да пренастрои мотора и да промени честотата на вибрациите, като запълни с хелий съществуващите кухини на захранващите маркучи за течен О2.
„ Впръскването на хелий в тези маркучи преди запалването им дейно ще работи като амортисьор, с цел да предотврати разпространяването на съмненията нагоре и надолу по самите маркучи “, изяснява Ури.
Решението сработва задоволително добре и скоро НАСА съумява да изпрати астронавти на Луната. Пого резултатът обаче продължава да основава проблеми на галактическата организация, изключително по време на съвсем пагубната задача Аполо 13.
„ По време на изгарянето на втората степен се появиха два пого епизода върху централния мотор J-2, както се очакваше от предходни задачи, само че третият епизод удари по-сериозно и ускорението при крепежните детайли на мотора доближи почти 34 g (всъщност акселерометърът излиза от обсега си…), преди датчикът за ниско налягане в горивната камера на мотора да подаде команда за изключването му “, изяснява НАСА в отчет за погото в галактическите полети. „ При следствието след полета беше изчислено, че единствено още един цикъл на повишаване на амплитудата би могъл да бъде изискан без да настъпи пагубна структурна щета. “
След този втори случай (който е най-малкият проблем на Аполо 13), НАСА конфигурира механизъм, с който да потисне резултата при всички последващи задачи на Аполо. След това пого не е изпитвано, макар че по време на изгарянето на втората степен за няколко секунди се появява малко бумтене.
