Когато надеждата умре, започва животът. Реалният живот, който е точно

Когато вярата почине, стартира животът. Реалният живот, който е тъкмо в този момент. С признаването на това, което съществува. Което Имам, което мога. Каквото се е случило. Без мечти, упования, розови сополи.

И святата религия, че в миналото ще настъпи миг и … „ той ще се върне “, „ той ще напусне жена си и ще бъде с мен “, „ той ще стартира да печели “, „ ще може да завоюва пари за жилище “, „ той ще спре да пие “, „ той ще разбере че с мен по този начин не може и ще се промени. „

Психиатърът Фредерик Перлс споделя, че зрелостта идва, когато човек минава от очакване за външна поддръжка към придобиване на вътрешна поддръжка.

Но процесът на израстване е доста мъчителен. Сходен е с прераждане, велика трансформация, той се съпровожда от загуба на религия.

Сякаш на детето му се споделя, че Дядо Коледа не съществува. Как не?! А магията? А елените? А зайците? А джуджетата? Не може да бъде!

А в случай че тази религия в Дядо Коледа трае не е три – пет години, а 25? Ако в продължение на десетилетия се лелее вярата, че още единствено един момент и …

Ако тази вяра е в основата на връзката?

Жената има вяра – мъжът дава обещание, и тя се надява. Ако на това се крепи тяхната връзка? Ако тя всичките тези години чака?

Със гибелта на вярата се придобива независимост.

Свобода от розови очила. И свободата да живеете собствен живот. Вече Не чакате, не просите, не молите, не се надявате, не се насилвате да вярвате, а просто живеете.

Да обобщим. Ревизия на това, което в действителност имаме през днешния ден. И да живеем с него.

Не диспутирам, погребението на вярата е доста горчив развой. А какъв брой яд единствено! Срещу оня, който сте чакали толкоз доста години. Колко време и старания са вложени, какъв брой сълзи са били пролети, толкоз доста фантазии са били … и всичко това – за нищо.

Но единствено като погребе и закопае вярата човек може да се снабди със смелостта да живее.

Няма какво повече да се чака, можете да се заемете със себе си.

Когато вярата се разрушава, настава изтощение. Горчиво, празно, безнадеждно.

Не мога да трансформира другия човек. Не мога да го накарам да ми даде всичко, от което се нуждая. Не мога да желая да ми върна всичките години в очакване. Дори не мога да го убия, тъй като не ми даде това, от което се нуждая.

Но най-лошото е че „ това, за което съм мечтала, това, което чаках, няма да се случи. “

В интерес  на истината си заслужава да се каже, че вярата няма да се срине с изпитание на волята, би трябвало да се случат външни събития, против които към този момент не можете да си затваряте очите.

Но когато паднат оковите на вярата, човек придобива свободата да живее.

И хората в действителност стартират да вършат доста значими неща. Това, което не са докосвали от години, те стартират да гребат, да вземат решение, да вършат. Сякаш са решили да не чакат повече, с цел да се заемат с подреждането на живота си.

esotericblog

Още по тематиката:

7-те ключа на Буда, с които можете да разблокирате живота си и да постигнете фантазиите си!

Няма гаранции, че животът, който живеем през днешния ден, ще бъде същият и на следващия ден. В света има малко неизменими неща, само че едно от тях, все пак, постоянно ще резервира своята поредност: става…

Уроците на живота от Конфуций: Никога не коригирайте задачите си!

Тези уроци на живота от великия мъдрец би трябвало да се прочетат няколко пъти, да се разпечатат и постоянно да са до нас. 1. Просто Продължавайте да вървите „ Няма значение колко…