България ще плати 3.8 млрд. лв. на Турция по газовата сделка на президента Радев
Когато на 9 декември 2022 година президентът на България Румен Радев и изпълнителният шеф на съветския тръст " Газпром " безусловно се разминаха в кабинета на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, това стана мотив за мнения, че още веднъж се търси път на съветския газ към България. Съмненията се ускориха, откакто на 3 януари 2023 година (няма и месец по-късно) изненадващо бе оповестено подписването на 13-годишно съглашение сред " Булгаргаз " и " Боташ " (турския държавен оператор) за доставки на газ през Турция, защото детайлите по него останаха скрити, написа " Капитал ".
Официално тогава правителството на Гълъб Донев разгласи, че обезпечава различно трасе за импорт на полутечен газ и по този метод подсигурява сигурността на доставките.
През последните седмици обаче клаузите по споразумението започнаха да изтичат в общественото пространство и да основават по-различна картина за договореностите, които служебният кабинет е постигнал. В собствен разбор по тематиката излезе и интернационалният тинк-танк ICIS, в който се споделя, че газовата договорка на България с Турция би трябвало да бъде разследвана от Европейски Съюз.
Изданието също съумя да получи копие от въпросния документ (с гриф " private & confidential " ), както и да удостовери достоверността му. То е подписано на 30 декември 2022 година, а не на формалната гала на 3 януари, като изводите от него в резюме са следните:
" Булгаргаз " не получава достъп до турската преносна мрежа, както беше оповестено, а единствено право да разтоварва танкери на съответно посочен терминал и да получи същото количество природен газ на границата си, в точка Странджа/Малкочлар. За тази " услуга " държавната компания се ангажира да заплати 3.8 милиарда лева единствено за такси на " Боташ " за интервала на съглашението, без значение дали внася газ или не. Не е ясно по какъв начин е избрана тази цена. Договореният потенциал за импорт на природен газ в действителност е за 60% от цялото годишно ползване на България и даже да не се употребява, отново би трябвало да се заплаща (клаузата " плащай или ползвай " е общоприета за газови договори). Става дума за 1.85 милиарда куб.м, а не за 1.5 милиарда, както заяви служебният кабинет. За разлика от " Булгаргаз ", турската " Боташ " получава цялостен достъп до българския газов пазар и преносна мрежа, като даже ще има право да доставя на крайни клиенти, като може да измести напълно " Булгаргаз ". Осигуреният потенциал за " Боташ " е еднакъв на този на " Булгаргаз " - 1.85 милиарда куб.м на година, или 60% от вътрешното българско ползване. За тази услуга " Боташ " ще заплати на българската страна единствено 138 млн. евро (270 млн. лева, или 14 пъти по-малко) за целия 13-годишен интервал на съглашението. Отново не е ясно по какъв начин е избрана тази цена. " Боташ " има право да дава потенциала си на българския пазар на трети лица без да съгласува това с " Булгаргаз " или " Булгартрансгаз ". Също по този начин може да изиска от " Булгаргаз " да достави количествата му на сръбската, румънската или друга граница, без да прецизира с какъв генезис е въпросният газ. Той може да бъде и съветски. При преустановяване на съглашението " Боташ " има право на наказателна клауза, която е равна на цялостния размер на дължимите такси за целия оставащ период, или 3.8 милиарда лева все още. " Булгаргаз " няма право на неустойки.
Сама по себе си постигнатата договореност да се употребяват турските терминали за импорт на полутечен газ обаче е историческа - там всичко се управлява от страната и няма никакво място за външни играчи. Въпросът е България да се възползва от това. Засега нищо такова не се случва и само плащаме уговорените такси - от началото на 2023 г. бе осъществена единствено една доставка по това съглашение.
Затова и изгодите от съглашението за България за момента наподобяват пренебрежимо дребни на фона на разноските, които страната в лицето на " Булгаргаз " се е съгласила да направи. Обратно, турската " Боташ " получава против скромни такси обезпечен достъп до българския и европейския пазар, като няма условие да потвърждава генезис на газа и действително може да препродава огромни количества от Русия.
Официално тогава правителството на Гълъб Донев разгласи, че обезпечава различно трасе за импорт на полутечен газ и по този метод подсигурява сигурността на доставките.
През последните седмици обаче клаузите по споразумението започнаха да изтичат в общественото пространство и да основават по-различна картина за договореностите, които служебният кабинет е постигнал. В собствен разбор по тематиката излезе и интернационалният тинк-танк ICIS, в който се споделя, че газовата договорка на България с Турция би трябвало да бъде разследвана от Европейски Съюз.
Изданието също съумя да получи копие от въпросния документ (с гриф " private & confidential " ), както и да удостовери достоверността му. То е подписано на 30 декември 2022 година, а не на формалната гала на 3 януари, като изводите от него в резюме са следните:
" Булгаргаз " не получава достъп до турската преносна мрежа, както беше оповестено, а единствено право да разтоварва танкери на съответно посочен терминал и да получи същото количество природен газ на границата си, в точка Странджа/Малкочлар. За тази " услуга " държавната компания се ангажира да заплати 3.8 милиарда лева единствено за такси на " Боташ " за интервала на съглашението, без значение дали внася газ или не. Не е ясно по какъв начин е избрана тази цена. Договореният потенциал за импорт на природен газ в действителност е за 60% от цялото годишно ползване на България и даже да не се употребява, отново би трябвало да се заплаща (клаузата " плащай или ползвай " е общоприета за газови договори). Става дума за 1.85 милиарда куб.м, а не за 1.5 милиарда, както заяви служебният кабинет. За разлика от " Булгаргаз ", турската " Боташ " получава цялостен достъп до българския газов пазар и преносна мрежа, като даже ще има право да доставя на крайни клиенти, като може да измести напълно " Булгаргаз ". Осигуреният потенциал за " Боташ " е еднакъв на този на " Булгаргаз " - 1.85 милиарда куб.м на година, или 60% от вътрешното българско ползване. За тази услуга " Боташ " ще заплати на българската страна единствено 138 млн. евро (270 млн. лева, или 14 пъти по-малко) за целия 13-годишен интервал на съглашението. Отново не е ясно по какъв начин е избрана тази цена. " Боташ " има право да дава потенциала си на българския пазар на трети лица без да съгласува това с " Булгаргаз " или " Булгартрансгаз ". Също по този начин може да изиска от " Булгаргаз " да достави количествата му на сръбската, румънската или друга граница, без да прецизира с какъв генезис е въпросният газ. Той може да бъде и съветски. При преустановяване на съглашението " Боташ " има право на наказателна клауза, която е равна на цялостния размер на дължимите такси за целия оставащ период, или 3.8 милиарда лева все още. " Булгаргаз " няма право на неустойки.
Сама по себе си постигнатата договореност да се употребяват турските терминали за импорт на полутечен газ обаче е историческа - там всичко се управлява от страната и няма никакво място за външни играчи. Въпросът е България да се възползва от това. Засега нищо такова не се случва и само плащаме уговорените такси - от началото на 2023 г. бе осъществена единствено една доставка по това съглашение.
Затова и изгодите от съглашението за България за момента наподобяват пренебрежимо дребни на фона на разноските, които страната в лицето на " Булгаргаз " се е съгласила да направи. Обратно, турската " Боташ " получава против скромни такси обезпечен достъп до българския и европейския пазар, като няма условие да потвърждава генезис на газа и действително може да препродава огромни количества от Русия.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ