Когато мъжът прегръща жената, той я поставя в центъра на своята Вселена ❤
Когато мъжът тихичко се приближи зад своята жена и я прегърне, без тя да го чака, той затваря с своите ръце кръга. Това е кръг на нежността, топлината, разбирането и отбраната. В самия център на кръга мъжът слага нея и по този метод несъзнателно ѝ демонстрира, че тъкмо в този миг точно тя е центърът на Вселената му.
Мъжът прегръща дамата и мълчи. Тя също не изрича нито дума, само че усеща топлата сила, извираща от горещите и безмълвни ръце. И тъкмо, когато е в обятията му, на нея й израстват криле, тъй като тъкмо там е мястото, където се усеща умерено и уютно. Мълчаливата деликатност я кара да се топи като захар. Същите тези толкоз скъпи и познати ръце от време на време ѝ припомнят нечии други. Тези на баща ѝ. Точно в този миг тя се усеща като тогавашното малко и смешно момиченце, лежащо в своето креватче. Което чака с неспокойствие вратата да се отвори и да влезе обичаният ѝ баща, с цел да ѝ пожелае лека нощ. Той се надвесва над креватчето, целува и прегръща своята дребна принцеса. А топлината на ръцете му тя ще отнесе в своите сънища. Уви, от време на време момиченцето-жена не помни своя татко. Лицето му изниква в нейните сънища като топло белезникаво леке. Тя обаче постоянно помни ръцете – неговите безмълвни топли ръце.
Жената се ражда, с цел да ражда. И в течение на целия си живот, тя постоянно подарява нещо ново на света. Децата, своите нови чувства, от време на време съпроводени с ярки, от време на време със спокойни и пасторални цветове. Жената ражда Пролетта и с настроението си извиква Есента. Заради властния вик на нейните нощни въжделения изгрява и цялостната луна, а на сутринта - слънцето от нейната усмивка. Благодарение на нея разцъфват и всички цветя по земята. Ако ги нямаше дамите, никой нямаше да отглежда цветя и да ги подарява.
Жената живее точно по този метод – ражда и изгаря, раздава се и постоянно не получава нищичко в подмяна.
Понякога мъжът се доближава тихичко зад нея и я прегръща…
Коя в този момент тази жена, намираща се в центъра на неговия жив кръг? Как се усеща в сегашния миг? Жена или момиченце е? Майка или дете?Любима или любяща? Тишината, с ефирното одеяло на неизказаното, нежно обгръща голите рамена на дамата. И скрива от мъжа всичките нейни най-заветни мисли. А може би към този момент не скрива... Нали в този момент той просто я прегръща, закриля я от външния свят, където е по този начин хладно и мъгливо. А тук, в ръцете му е топло и уютно. Сигурно, надеждно и умерено. Всичко, което дамата несъзнателно търси постоянно, жадува за него и се надява да получи.
Мъже, постоянно, на всички места и когато и да е прегръщайте своите дами! Поставете ги в центъра на вашия кръг, правете това с голяма страст и деликатност. Просто обичайте своята жена. Това ѝ е е тъкмо толкоз належащо, колкото и на вас в сегашния миг...
Автор: Дейвид Тумаринсон
