Новите феминистки
Когато Криси отива в Мексико, схваща, че правата на дамите са нещо релативно. Дори има места, където за тях е не просто разкош да се приказва - немислимо е. В Мексико постоянно употребяват дами за " мулета " - придвижват опиати през границата и постоянно някоя от тях намира гибелта си по време на осъществяване на задача. Има места по мексиканската граница, осеяни с женски трупове, за които на никой не му пука. У нас е по-лесно да си жена, само че надалеч не толкоз елементарно, едвам си мъж. Може би по тази причина Рая от дълго време се е заела да даде персоналния си принос в битката за равнопоставеност, работейки за най-голямата организация за отбрана на човешки права у нас - Български хелзинкски комитет.
Вече ви представихме Анжела и Евелина, в този момент се запознайте с други две нови лица на феминизма - Кристина и Рая. Те също участваха във Feminist Boot Camp 2, където се срещнахме и заедно натрупахме полезни познания, които в този момент прилагаме в живота и работата си.
Представи се.
Казвам се Кристина Сантана от София.
С какво се занимаваш?
Работя като преподавател и преводач, а неотдавна съм и част от звено " Обучители " на Национален юношески конгрес. Занимавам се и с доста други неща, едно от които е отбраната на правата на индивида.
Как се срещна с тематиката за феминизма?
Като че ли през целия си умишлен живот съм била възпитавана в концепцията за равноправието сред половете. Дълбоко признателна съм на фамилията си, което ми е посочило добър образец и е посяло в мен концепцията за феминизма. Но несъмнено по-конкретно, а и по-брутално, се сблъсках с тематиката за феминизма по време на моето следване по компетентност " Права на индивида ".
Спомням си какъв брой мощно ми повлияха историите и въпросите от феминицида в град Сиудад Хуарес в Мексико, едно от най-опасните места в света да бъдеш жена. Формите на принуждение определно шокират със своята многообразност и свирепост, като доста постоянно трупове на млади дами и девойки са били намирани обезобразени в близката пустня. Мисля, че тогава беше моментът, когато започнах по-интензивно да се интересувам и да изследвам тематиката за феминизма, тъй като желаех да трансформира нещо.
За жал, въпреки и не в такива мащаби, България също не е раят за дамите. Самият факт, че мъж може да простреля жена си измежду бял ден в XXI век, и то в страна, която се смята за развита и демократична, ми се коства прекален.
През май взех решение да взема присъединяване в феминистки лагер, проведен от Българския фонд за дамите, тъй като осъзнах, че имам избрани неналичия в знанието си за феминисткото течение и развиване по света и у нас. Определено усещам, че срещата ми с тематиката за феминизма ще бъде непрекъсната и ще се развие в освен това.
Иска ми се жените да си дават сметка за другите форми на тормоз и интензивно да пазят и да отстояват правата си!
Преди това занимавала ли си се с нещо " женско ", без да си се самоопределяла като феминистка?
Не знам дали беше разследване или причина за това да се занимавам с нещо " женско ", само че преди време имах опция да вземам участие в подготовката за проект-протокол за отбраната на дамите журналистки и защитнички на правата на индивида в Мексико, които заради редица аргументи биват атакувани душевен, полово и физически, доста постоянно с съдбовен край. Работата ми по този план беше доста сложна, тъй като си дадох сметка какъв брой може да бъде рисково насилието над дамите.
Какво искаш да постигнеш в региона на феминизма, правата на дамите и равнопоставеността на половете?
Това, което демонстрират разнообразни отчети по отношение на обстановката на правата на дамите в България, за жал, също е много обезпокоително. Шокира ме липсата на информираност и съответна статистика у нас за това, какъв брой са в действителност жертвите на принуждение. Според изследване на FRA единствено 9%-11% от българите считат, че дамите са били жертва на полов тормоз (в съпоставяне със страни като Дания, които регистрират, че сред 26% и 37% от дамите са претърпели полов тормоз).
Моята битка, а и тази на доста активистки против насилието над дами в България, е да има по-голяма осъзнатост и схващане на казуса. Ей по този начин, да се замислиш, че не живееш самичък на този свят, че може би съседката ти, приятелката ти, колежката ти или може би даже шефката ти в действителност безшумно страдат, тъй като са били жертва на принуждение или тормоз. Иска ми се жените да си дават сметка за другите форми на тормоз и интензивно да пазят и да отстояват правата си!
Какво към този момент си научила и искаш да го предадеш на другите дами?
Интересувай се от правата си и се бори ревниво за тях, тъй като никой различен не може да го направи изцяло вместо теб.
Представи се.
Казвам се Рая, на 25 години съм, пребивавам и работя в София.
С какво се занимаваш?
Част съм от информационния екип на Български хелзинкски комитет – най-старата и най-голяма неправителствена организация за защита правата на индивида в България. Също по този начин оказвам помощ в организацията на София Прайд 2018. През останалото време карам колело, изучавам немски и се пробвам да пътувам оптимално постоянно и далеко от София.
Как се срещна с тематиката за феминизма?
За първи път, въпреки и неосъзнато, може би е било в гимназията, през литературата и срещите ми с книгите на Вирджиния Улф. След това – на доктрина – в университета, където учих философия и в програмата ни бяха застъпени някои съществени създатели и теории. Това обаче са единични образци и считам, че в учебно заведение би трябвало да се приказва доста повече за историята на женското придвижване – първо в България, а по-късно и в международен проект, тъй като това е извънредно непозната тематика, която, както виждаме, набира все по-голяма новост през днешния ден.
Преди това занимавала ли си се с нещо " женско ", без да си се самоопределяла като феминистка?
През 2017 година с БХК и Българската асоциация на университетските дами (БАУЖ) стартирахме акцията " Паметни дами ", чиято цел беше да подчертае приноса на българските дами за публичния живот у нас и развиването на литературата, изкуството, науката, архитектурата, образованието, правото и други сфери. Поводът за това беше изследване, съгласно което сега в София няма нито един монумент, отдаден на действителна жена от историята ни, а по-малко от 6% от всички мемориални обекти (повечето от които паметни плочи) са отдадени на съответни жени-исторически персони. Тази статистика ни изненада крайно неприятно, по тази причина взехме решение да организираме акция: на основни места в София бяха сложени краткотрайни монументи на дами, като провокация към обществото по отношение на цялостното неявяване на монументи на жени-исторически персони в столицата.
Много ми се желае в България да се образува мощно женско придвижване, което да работи за равнопоставеност на половете и обществена смяна.
Част от акцията беше и анкета, която разреши на жителите да предлагат и гласоподават коя да е първата жена, на която да бъде отдаден монумент в София. Номинацията на Екатерина Каравелова получи безапелационна подкрепа. Надяваме се това да бъде и първият монумент на жена в София.
Какво искаш да постигнеш в региона на феминизма, правата на дамите и равнопоставеността на половете?
В момента работим върху проучване, което има за цел да картографира убийствата на дами в България през последните 6 години и да показа цялостната картина, що се отнася до най-тежката форма на принуждение, което постоянно е и джендър базирано. Изследването събира и проучва правосъдната процедура по каузи за умишлени убийства в интервала 2012 г.-2017 година включително, като задачата му е да даде статистически данни – информация за подтекста, в който се правят закононарушенията, историята на насилието, предхождащо убийството, присъщи особености на профилите на причинителите и жертвите. Българските управляващи не събират и не проучват сходна информация, което е и една от причините проблемът да бъде неглижиран – от медии, политици и жители. Същевременно всяка четвърта жена (а съгласно някои последни проучвания всяка трета) в България продължава да бъде жертва на домашно принуждение.
Какво към този момент си научила и искаш да го предадеш на другите дами?
Ученето е развой и аз съм единствено първоначално, също така не се усещам в позицията да давам уроци, тъй като всяка история е самостоятелна. Ако мога обаче да кажа нещо и то да звучи универсално значимо както към младите девойки, по този начин и към момчетата, то би било да не мълчат, да стачкуват, да знаят, че " не " също е отговор и че всяка форма на принуждение е извънредно неприемлива. Много ми се желае в България да се образува мощно женско придвижване, което да работи за равнопоставеност на половете и обществена смяна. Основите ги има и имам вяра, че е единствено въпрос на време да се случи.
Вече ви представихме Анжела и Евелина, в този момент се запознайте с други две нови лица на феминизма - Кристина и Рая. Те също участваха във Feminist Boot Camp 2, където се срещнахме и заедно натрупахме полезни познания, които в този момент прилагаме в живота и работата си.
Представи се.
Казвам се Кристина Сантана от София.
С какво се занимаваш?
Работя като преподавател и преводач, а неотдавна съм и част от звено " Обучители " на Национален юношески конгрес. Занимавам се и с доста други неща, едно от които е отбраната на правата на индивида.
Как се срещна с тематиката за феминизма?
Като че ли през целия си умишлен живот съм била възпитавана в концепцията за равноправието сред половете. Дълбоко признателна съм на фамилията си, което ми е посочило добър образец и е посяло в мен концепцията за феминизма. Но несъмнено по-конкретно, а и по-брутално, се сблъсках с тематиката за феминизма по време на моето следване по компетентност " Права на индивида ".
Спомням си какъв брой мощно ми повлияха историите и въпросите от феминицида в град Сиудад Хуарес в Мексико, едно от най-опасните места в света да бъдеш жена. Формите на принуждение определно шокират със своята многообразност и свирепост, като доста постоянно трупове на млади дами и девойки са били намирани обезобразени в близката пустня. Мисля, че тогава беше моментът, когато започнах по-интензивно да се интересувам и да изследвам тематиката за феминизма, тъй като желаех да трансформира нещо.
За жал, въпреки и не в такива мащаби, България също не е раят за дамите. Самият факт, че мъж може да простреля жена си измежду бял ден в XXI век, и то в страна, която се смята за развита и демократична, ми се коства прекален.
През май взех решение да взема присъединяване в феминистки лагер, проведен от Българския фонд за дамите, тъй като осъзнах, че имам избрани неналичия в знанието си за феминисткото течение и развиване по света и у нас. Определено усещам, че срещата ми с тематиката за феминизма ще бъде непрекъсната и ще се развие в освен това.
Иска ми се жените да си дават сметка за другите форми на тормоз и интензивно да пазят и да отстояват правата си!
Преди това занимавала ли си се с нещо " женско ", без да си се самоопределяла като феминистка?
Не знам дали беше разследване или причина за това да се занимавам с нещо " женско ", само че преди време имах опция да вземам участие в подготовката за проект-протокол за отбраната на дамите журналистки и защитнички на правата на индивида в Мексико, които заради редица аргументи биват атакувани душевен, полово и физически, доста постоянно с съдбовен край. Работата ми по този план беше доста сложна, тъй като си дадох сметка какъв брой може да бъде рисково насилието над дамите.
Какво искаш да постигнеш в региона на феминизма, правата на дамите и равнопоставеността на половете?
Това, което демонстрират разнообразни отчети по отношение на обстановката на правата на дамите в България, за жал, също е много обезпокоително. Шокира ме липсата на информираност и съответна статистика у нас за това, какъв брой са в действителност жертвите на принуждение. Според изследване на FRA единствено 9%-11% от българите считат, че дамите са били жертва на полов тормоз (в съпоставяне със страни като Дания, които регистрират, че сред 26% и 37% от дамите са претърпели полов тормоз).
Моята битка, а и тази на доста активистки против насилието над дами в България, е да има по-голяма осъзнатост и схващане на казуса. Ей по този начин, да се замислиш, че не живееш самичък на този свят, че може би съседката ти, приятелката ти, колежката ти или може би даже шефката ти в действителност безшумно страдат, тъй като са били жертва на принуждение или тормоз. Иска ми се жените да си дават сметка за другите форми на тормоз и интензивно да пазят и да отстояват правата си!
Какво към този момент си научила и искаш да го предадеш на другите дами?
Интересувай се от правата си и се бори ревниво за тях, тъй като никой различен не може да го направи изцяло вместо теб.
Представи се.
Казвам се Рая, на 25 години съм, пребивавам и работя в София.
С какво се занимаваш?
Част съм от информационния екип на Български хелзинкски комитет – най-старата и най-голяма неправителствена организация за защита правата на индивида в България. Също по този начин оказвам помощ в организацията на София Прайд 2018. През останалото време карам колело, изучавам немски и се пробвам да пътувам оптимално постоянно и далеко от София.
Как се срещна с тематиката за феминизма?
За първи път, въпреки и неосъзнато, може би е било в гимназията, през литературата и срещите ми с книгите на Вирджиния Улф. След това – на доктрина – в университета, където учих философия и в програмата ни бяха застъпени някои съществени създатели и теории. Това обаче са единични образци и считам, че в учебно заведение би трябвало да се приказва доста повече за историята на женското придвижване – първо в България, а по-късно и в международен проект, тъй като това е извънредно непозната тематика, която, както виждаме, набира все по-голяма новост през днешния ден.
Преди това занимавала ли си се с нещо " женско ", без да си се самоопределяла като феминистка?
През 2017 година с БХК и Българската асоциация на университетските дами (БАУЖ) стартирахме акцията " Паметни дами ", чиято цел беше да подчертае приноса на българските дами за публичния живот у нас и развиването на литературата, изкуството, науката, архитектурата, образованието, правото и други сфери. Поводът за това беше изследване, съгласно което сега в София няма нито един монумент, отдаден на действителна жена от историята ни, а по-малко от 6% от всички мемориални обекти (повечето от които паметни плочи) са отдадени на съответни жени-исторически персони. Тази статистика ни изненада крайно неприятно, по тази причина взехме решение да организираме акция: на основни места в София бяха сложени краткотрайни монументи на дами, като провокация към обществото по отношение на цялостното неявяване на монументи на жени-исторически персони в столицата.
Много ми се желае в България да се образува мощно женско придвижване, което да работи за равнопоставеност на половете и обществена смяна.
Част от акцията беше и анкета, която разреши на жителите да предлагат и гласоподават коя да е първата жена, на която да бъде отдаден монумент в София. Номинацията на Екатерина Каравелова получи безапелационна подкрепа. Надяваме се това да бъде и първият монумент на жена в София.
Какво искаш да постигнеш в региона на феминизма, правата на дамите и равнопоставеността на половете?
В момента работим върху проучване, което има за цел да картографира убийствата на дами в България през последните 6 години и да показа цялостната картина, що се отнася до най-тежката форма на принуждение, което постоянно е и джендър базирано. Изследването събира и проучва правосъдната процедура по каузи за умишлени убийства в интервала 2012 г.-2017 година включително, като задачата му е да даде статистически данни – информация за подтекста, в който се правят закононарушенията, историята на насилието, предхождащо убийството, присъщи особености на профилите на причинителите и жертвите. Българските управляващи не събират и не проучват сходна информация, което е и една от причините проблемът да бъде неглижиран – от медии, политици и жители. Същевременно всяка четвърта жена (а съгласно някои последни проучвания всяка трета) в България продължава да бъде жертва на домашно принуждение.
Какво към този момент си научила и искаш да го предадеш на другите дами?
Ученето е развой и аз съм единствено първоначално, също така не се усещам в позицията да давам уроци, тъй като всяка история е самостоятелна. Ако мога обаче да кажа нещо и то да звучи универсално значимо както към младите девойки, по този начин и към момчетата, то би било да не мълчат, да стачкуват, да знаят, че " не " също е отговор и че всяка форма на принуждение е извънредно неприемлива. Много ми се желае в България да се образува мощно женско придвижване, което да работи за равнопоставеност на половете и обществена смяна. Основите ги има и имам вяра, че е единствено въпрос на време да се случи.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ