Никол Станкулова: Заобиколена съм от любов и се усещам щастлива
Когато хубостта не спи и няма потребност да бушува от вътрешната страна, с цел да я видиш и оцениш. Такова ми беше чувството за Никол, лицето на NOVA, когато известен ресторант ни приюти за по едно капучино и фреш. Тя не е от бездейните хора, нито от хората, които търсят ентусиазъм в празните диалози. Не си отделя време и за непотребни срещи, а просто ги отхвърля с усмивка. Да си си сътворил живот по размер и в него да влизат защити – подобен е нейният свят, без значение дали на открито вали дъжд, сняг или е облачно с кюфтета (а, това беше от другаде).
Стъпка напред ли е, когато от прогнозата за времето ти поверят рубриката „ Денят на… “?
Естествено, че е стъпка напред. Беше предложение още на Дарина Сарелска и на Ани Цолова. Дават ми се доста шансове, и то от разнообразни хора, което за мен значи, че всички те виждат в мен някаква вероятност и опция за развиване. Имах друга графа, „ Специалистите “, която вървеше сносно, само че с течение на времето се изчерпа. Беше за специалностите на хората.
Телевизията постоянно е била отворена за разнообразни рубрики, защото те са релативно къси и раздвижват ефира, тъй като е отвън ежедневните и политически тематики. Това, което се случва в течение на деня, се разисква в съвсем всички излъчвания и вести, а рубриката е разтоварваща и занимателна. Особено в ранните утринни часове, когато тръгваш на работа и имаш потребност да гледаш нещо по-леко.
Търсиш ли друго развиване, твое личностно?
Извън малкия екран с двама близки другари имаме компания за маркетинг и брандинг – организираме събития и концерти. Миналата година направихме „ София спортува “, което тази година ще е „ България спортува “ в 4-5 огромни града в страната. Сега организираме концерт на Николина Чакърдъкова в Лондон за 3 март.
Кога си подготвена да смениш посоката генерално?
Това е нещо непредсказуемо. Не възнамерявам генерална промяна след 2 години 8 дни и 4 часа. Всичко си идва, когато страстта те подкара. Подвластни сме й.
На коя страст си подвластна все още тогава?
При мен всеки ден е друг. Емоционална съм, макар че не ми проличава чак толкоз. Един ден ставам, ухилвам се, мисля, че нещата са доста хубави, само че на другия ден настройката ми е напълно друга. Знам, че всяко излизане от зоната на комфорта под формата на смяна носи напредък, само че не обичам да трансформирам.Много се въздействам от времето. Когато е по-мъгливо и денят е с къса дълготрайност, съм настроена малко по-негативно. Радвам се, че живеем в страна, в която имаме четири разнообразни сезона и многообразие, на което можем да се насладим.
Заради това ли ти хареса, че през днешния ден е слънчево?
Не единствено поради това. Обичам сняг, само че одобрявам да вали щедро, да е бяло, да е чисто, да е неотъпкано, безшумно. Снегът основава една заблуда, че на открито е по-тихо.
Нищо, дъждът идва на следващия ден.
А, хубаво ми напомни ти.:)
Излъчваш успокоение сякаш. Това несъмнено значи вътрешен баланс…
Изобщо не съм спокойна. Изключителен нервак съм и съм доста нетърпелива. Това е най-големият ми минус и сигурно би трябвало да го съкращавам. Ако имам някаква концепция и тя не се реализира в границите на два дни, на третия към този момент изпадам в нервно положение, дразня се на всички, тъй като не ми се е получило, без някой съответно да ми е отговорен. Искам нещата да се случват бързо. Спокойна съм, когато съм в личните си води. Като цяло не съм човек, който обича измененията.
Знам, че всяко излизане от зоната на комфорта под формата на смяна носи напредък, само че не обичам да трансформирам. Виждам се с хора, които познавам, без да срещам доста непознати, обичам да отивам на едно и също място на работа. Когато там се смени и един човек, за мен това е стрес. Дори и да не завися от него директно. Под някаква форма съм другар с всеки един от хората, знаем си историите, от доста години сме дружно, само че един да се смени, за мен си е излизане от персоналния ми комфорт. Само когато съм си в спокойната си зона, тогава излъчвам това успокоение, за което приказваш.
Когато пазаря в магазин, мога по едно и също време да се заговоря с няколко индивида от опашката на тематика, която е самостоятелна – т.е. къс диалог, от който да се разтоварим всички. Дори не е належащо те да ме заговарят. И аз го върша, такава съм. Но да позволи по-близко до себе си някого, да се виждаме по-често, да си споделяме близки неща… става по-сложно, в сравнение с беше преди 10 години, когато по-скоро бях дете.
Би ли ти харесало да живееш в анонимност?
Не. Дори и да не бях лице на телевизията… аз съм отзивчива. Не съм бурсук, когато съм в някаква среда. Не обичам анонимни хора. Предпочитам да се застава пред близките с лице, с име, с посока и позиция. Анонимните, които пишат по форумите, по чатовете, които разясняват, не ги одобрявам. Не съм срещу това, че не сме на едно мнение. Изкарай личната си позиция, щом си безапелационен, че стоиш зад нея, само че излез с името и лицето си.
Какво може да те накара да се отдалечиш от цивилизацията?
На далечно място бих могла да устоя 2-3 часа несъмнено. Не мога повече. Настина нуждая се от това към мен да се случва нещо, даже и да не вземам участие в събитията.
Когато съм в чужбина, боготворя да отида на площада, където е най-оживеното място на града, в който съм, да седна в някое кафенце и единствено да виждам хората – вървят, приказват си, по какъв начин са облечени, в какво въодушевление са. За мен е доста значимо дали имат кучета или не. Някои градове са доста отворени в това отношение. В Милано можеш да отидеш в най-скъпия магазин или в най-скъпия ресторант и да седнеш с кучето си някъде. За мен това демонстрира едно по-висше равнище на връзка и просветеност, тъй като е осъзнаване, че животните носят успокоение, че те са част от нашия свят, че би трябвало да се държиш съответно както с хората, от които зависиш, по този начин и с хората, от които не зависиш, които просят на светофара или чистят в магазина. По същия метод би трябвало да се отнасяш и с кучетата и котките.
Тук влизала ли си с кучетата си в ресторант?
Мен не ме гонят, само че евентуално поради това, че съм известно лице – което не е доста похвално – и хората са добре настроени към мен. А имам две огромни кучета, от които едното е 40 кг. Пускат ме. Има заведения, които са отворени към кучета, само че не са толкоз доста. Смятат, че кучетата са мръсни, цапат, дори част от хората се потрисат, когато влезеш с куче някъде. Това не ми харесва в нашия нрав и би трябвало да го пречупим. Моите кучета са доста положителни макар размера си. По-скоро не можеш да се отървеш от тях, тъй като идват да се гушкат, в сравнение с да изплашен някого.
Прави ми усещане, че си дейна в обществените мрежи. Кога статусите в Интернет добиват значимост?
Когато е социална тематика, към която хората се усещат съпричастни по някакъв метод. При земетресение всички сме наранени. Или както неотдавна се случи:
Стъпка напред ли е, когато от прогнозата за времето ти поверят рубриката „ Денят на… “?
Естествено, че е стъпка напред. Беше предложение още на Дарина Сарелска и на Ани Цолова. Дават ми се доста шансове, и то от разнообразни хора, което за мен значи, че всички те виждат в мен някаква вероятност и опция за развиване. Имах друга графа, „ Специалистите “, която вървеше сносно, само че с течение на времето се изчерпа. Беше за специалностите на хората.
Телевизията постоянно е била отворена за разнообразни рубрики, защото те са релативно къси и раздвижват ефира, тъй като е отвън ежедневните и политически тематики. Това, което се случва в течение на деня, се разисква в съвсем всички излъчвания и вести, а рубриката е разтоварваща и занимателна. Особено в ранните утринни часове, когато тръгваш на работа и имаш потребност да гледаш нещо по-леко.
Търсиш ли друго развиване, твое личностно?
Извън малкия екран с двама близки другари имаме компания за маркетинг и брандинг – организираме събития и концерти. Миналата година направихме „ София спортува “, което тази година ще е „ България спортува “ в 4-5 огромни града в страната. Сега организираме концерт на Николина Чакърдъкова в Лондон за 3 март.
Кога си подготвена да смениш посоката генерално?
Това е нещо непредсказуемо. Не възнамерявам генерална промяна след 2 години 8 дни и 4 часа. Всичко си идва, когато страстта те подкара. Подвластни сме й.
На коя страст си подвластна все още тогава?
При мен всеки ден е друг. Емоционална съм, макар че не ми проличава чак толкоз. Един ден ставам, ухилвам се, мисля, че нещата са доста хубави, само че на другия ден настройката ми е напълно друга. Знам, че всяко излизане от зоната на комфорта под формата на смяна носи напредък, само че не обичам да трансформирам.Много се въздействам от времето. Когато е по-мъгливо и денят е с къса дълготрайност, съм настроена малко по-негативно. Радвам се, че живеем в страна, в която имаме четири разнообразни сезона и многообразие, на което можем да се насладим.
Заради това ли ти хареса, че през днешния ден е слънчево?
Не единствено поради това. Обичам сняг, само че одобрявам да вали щедро, да е бяло, да е чисто, да е неотъпкано, безшумно. Снегът основава една заблуда, че на открито е по-тихо.
Нищо, дъждът идва на следващия ден.
А, хубаво ми напомни ти.:)
Излъчваш успокоение сякаш. Това несъмнено значи вътрешен баланс…
Изобщо не съм спокойна. Изключителен нервак съм и съм доста нетърпелива. Това е най-големият ми минус и сигурно би трябвало да го съкращавам. Ако имам някаква концепция и тя не се реализира в границите на два дни, на третия към този момент изпадам в нервно положение, дразня се на всички, тъй като не ми се е получило, без някой съответно да ми е отговорен. Искам нещата да се случват бързо. Спокойна съм, когато съм в личните си води. Като цяло не съм човек, който обича измененията.
Знам, че всяко излизане от зоната на комфорта под формата на смяна носи напредък, само че не обичам да трансформирам. Виждам се с хора, които познавам, без да срещам доста непознати, обичам да отивам на едно и също място на работа. Когато там се смени и един човек, за мен това е стрес. Дори и да не завися от него директно. Под някаква форма съм другар с всеки един от хората, знаем си историите, от доста години сме дружно, само че един да се смени, за мен си е излизане от персоналния ми комфорт. Само когато съм си в спокойната си зона, тогава излъчвам това успокоение, за което приказваш.
Когато пазаря в магазин, мога по едно и също време да се заговоря с няколко индивида от опашката на тематика, която е самостоятелна – т.е. къс диалог, от който да се разтоварим всички. Дори не е належащо те да ме заговарят. И аз го върша, такава съм. Но да позволи по-близко до себе си някого, да се виждаме по-често, да си споделяме близки неща… става по-сложно, в сравнение с беше преди 10 години, когато по-скоро бях дете.
Би ли ти харесало да живееш в анонимност?
Не. Дори и да не бях лице на телевизията… аз съм отзивчива. Не съм бурсук, когато съм в някаква среда. Не обичам анонимни хора. Предпочитам да се застава пред близките с лице, с име, с посока и позиция. Анонимните, които пишат по форумите, по чатовете, които разясняват, не ги одобрявам. Не съм срещу това, че не сме на едно мнение. Изкарай личната си позиция, щом си безапелационен, че стоиш зад нея, само че излез с името и лицето си.
Какво може да те накара да се отдалечиш от цивилизацията?
На далечно място бих могла да устоя 2-3 часа несъмнено. Не мога повече. Настина нуждая се от това към мен да се случва нещо, даже и да не вземам участие в събитията.
Когато съм в чужбина, боготворя да отида на площада, където е най-оживеното място на града, в който съм, да седна в някое кафенце и единствено да виждам хората – вървят, приказват си, по какъв начин са облечени, в какво въодушевление са. За мен е доста значимо дали имат кучета или не. Някои градове са доста отворени в това отношение. В Милано можеш да отидеш в най-скъпия магазин или в най-скъпия ресторант и да седнеш с кучето си някъде. За мен това демонстрира едно по-висше равнище на връзка и просветеност, тъй като е осъзнаване, че животните носят успокоение, че те са част от нашия свят, че би трябвало да се държиш съответно както с хората, от които зависиш, по този начин и с хората, от които не зависиш, които просят на светофара или чистят в магазина. По същия метод би трябвало да се отнасяш и с кучетата и котките.
Тук влизала ли си с кучетата си в ресторант?
Мен не ме гонят, само че евентуално поради това, че съм известно лице – което не е доста похвално – и хората са добре настроени към мен. А имам две огромни кучета, от които едното е 40 кг. Пускат ме. Има заведения, които са отворени към кучета, само че не са толкоз доста. Смятат, че кучетата са мръсни, цапат, дори част от хората се потрисат, когато влезеш с куче някъде. Това не ми харесва в нашия нрав и би трябвало да го пречупим. Моите кучета са доста положителни макар размера си. По-скоро не можеш да се отървеш от тях, тъй като идват да се гушкат, в сравнение с да изплашен някого.
Прави ми усещане, че си дейна в обществените мрежи. Кога статусите в Интернет добиват значимост?
Когато е социална тематика, към която хората се усещат съпричастни по някакъв метод. При земетресение всички сме наранени. Или както неотдавна се случи:
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ