Централните банкери са обявили война на вашите спестявания
Когато който и да е от множеството балони се спука – изберете си отровата – и идната финансова рецесия удари Уол Стрийт и Мейн Стрийт, по какъв начин ще реагират държавните управления и централните банки? Те към този момент изгърмяха всичките си неконвенционални патрони от отрицателни лихвени проценти до огромно печатане на пари. Една спомагателна концепция би била да орежат депозитите ви, както се случи в Кипър след рецесията. Тази дистопична възможност не е нито хипербола, нито параноя! Точно това се случва сега – световните ни управници или интензивно подхващат, или възнамеряват ограничения, посредством които да конфискуват вашите спестявания – непосредствено или косвено.
Запушване на дупки в швейцарско сирене
Швейцария сега е една от дребното европейски страни с фискален остатък. Бюджетът за 2020 година е плануван с остатък от 615 милиона $ макар пенсионните и данъчните промени, които понижават приходите и усилват разноските. Швейцарското държавно управление е лимитирано от по този начин наречената „ дългова спирачка “, конституционно предписание, което го задължава да заобикаля дефицити по време на бизнес цикъла. Тази политика е съкратила съотношението на държавен дълг към БВП от почти 25%.
Въпреки че равнищата на националния дълг са към момента високи, фактът, че държавното управление взима това предписание насериозно, е музика за ушите на фискалните консерватори. За други обаче провокира главоболие.
ОИСР публикува отчет, който подлага на критика нежеланието на Швейцария да харчи, както харчат някои от европейските ѝ сътрудници.
Наскоро новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард разкритикува фискалните остатъци, потвърждавайки, че за тези страни би било по-добре да изхарчат тези пари за инфраструктура и обучение. Отчаяна, че не вижда и подобие на напредък, Лагард споделя философията, че единственият метод една стопанска система да пораства е посредством държавна интервенция.
Глобалистите идват за вашите спестявания и към този момент са оповестили война на вашите спестявания, пари за черни дни и вложения за пенсиониране.
На война
Непосредствено след последната световна финансова криза централните банки по целия свят смъкнаха лихвите до исторически ниски равнища. Когато тази политика на нулеви лихви се провали, някои юрисдикции започнаха още по-радикални ограничения и направиха лихвите негативни.
Целта на тази политика е потребителите да бъдат подтиквани да харчат повече, а финансовите институции да отпускат повече заеми. Интересното е, че тези цели се провалиха, тъй като жителите направиха противоположното: те започнаха да икономисват повече. Отрицателните лихви провокираха песимистични настроения в стопанската система.
Една от страните, в които се случи това, е Швейцария, която държи лихвите негативни към този момент пет години. Швейцарската национална банка назовава тази политика „ есенциална “, потвърждавайки, че е нужна, с цел да се предотврати в допълнение повишаване на валутния курс на франка и с цел да се подтиква износът в подтекста на високо интернационално комерсиално напрежение и болнав напредък в Европа. Частният бранш обаче не е благополучен. Скорошно изследване сподели, че две-трети от бизнесите в страната са обезпокоени, че тази политика ще навреди на местната икономика в дълготраен проект и че като цяло негативните ѝ резултати ще са по-сериозни от нейните плюсове.
Обаче, в случай че питате новия началник на ЕЦБ,
тя би ви споделила: „ Нямаше ли през днешния ден да сме в обстановка с доста по-висока безработица и доста по-нисък напредък и не е ли правилно, че в последна сметка взехме вярното решение да действаме в интерес на основаването на работни места и напредък вместо в отбрана на спестяващите? Трябва да сме по-радостни, че имаме работа, в сравнение с, че спестяванията ни са предпазени. Аз мисля, че в този дух бе паричната политика на моите прародители и мисля, че те направиха много потребен избор. “
Лагард е бранител на отрицателните лихви, защитавайки неконвенционални механизми за реализиране на напредък. Откакто Еврозоната колкото да докопва 2% напредък на Брутният вътрешен продукт, мнозина чакат, че Лагард ще задълбае още повече в тази политика. Всеки път, когато се обади по въпроса, тя отхвърля терзанията на спестяващите хора, като отбелязва, че би трябвало да се мисли и за консуматорите, длъжниците и служащите.
За страдание, тази злост към спестяващите е толкоз постоянно срещана, тъй като е в благозвучие с Кейнсианската философия по отношение на харченето в стопанската система. Възпитаниците на Джон Мейнард Кейнс отхвърлят обстоятелството, че акумулацията на капитал (чрез икономисване и инвестиране), а не потреблението, основават благосъстояние.
Кръстоносният поход против спестяващите е много настоящ и във вътрешните избори на Демократическата партия в Съединени американски щати за претендент за президент. Сенаторите Елизабет Уорън и Бърни Сандърс се оплакват от спестяващите, изключително тези, които са в най-богатия 0.1% (вече не става дума за най-богатия 1% евентуално тъй като самите Уорън и Сандърс влизат в него). Кандидатите за президент са обезпокоени, че тези хипотетични „ скъперници “ не вливат своето благосъстояние в стопанската система. Това е цялостен нонсенс, с който те се пробват да оправдаят своите политики за конфискуване на спестявания, тъй като действителността е, че богатите икономисват и влагат, а не просто натрупат пари под матрака. Отрицателни лихви, по-високи налози и инфлация – етатистите употребяват всеки вероятен способ, с цел да се снабдят с плодовете на вашия труд.
Ако не е посредством увеличение на паричното предложение, което посредством инфлация обезценява цената на вашите спестявания, Левиатанът се пробва да конфискува вашия насъбран капитал посредством негативни лихви. Когато вземете поради упоритостите на елита да елиминира парите в брой посредством реализирането на визията за „ безкешово общество„, би трябвало да осъзнаете, че упоритостта им е да слагат вашите финанси под цялостен надзор във всеки един миг. Вашето благосъстояние, вашият приход и вашият персонален живот биха били напълно под контрола на страната. И в случай че не ви харесва – неприятен шанс. Няма къде да отидете – планът е световен. (превод www.ekip.bg, с незначителни съкращения)
Запушване на дупки в швейцарско сирене
Швейцария сега е една от дребното европейски страни с фискален остатък. Бюджетът за 2020 година е плануван с остатък от 615 милиона $ макар пенсионните и данъчните промени, които понижават приходите и усилват разноските. Швейцарското държавно управление е лимитирано от по този начин наречената „ дългова спирачка “, конституционно предписание, което го задължава да заобикаля дефицити по време на бизнес цикъла. Тази политика е съкратила съотношението на държавен дълг към БВП от почти 25%.
Въпреки че равнищата на националния дълг са към момента високи, фактът, че държавното управление взима това предписание насериозно, е музика за ушите на фискалните консерватори. За други обаче провокира главоболие.
ОИСР публикува отчет, който подлага на критика нежеланието на Швейцария да харчи, както харчат някои от европейските ѝ сътрудници.
Наскоро новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард разкритикува фискалните остатъци, потвърждавайки, че за тези страни би било по-добре да изхарчат тези пари за инфраструктура и обучение. Отчаяна, че не вижда и подобие на напредък, Лагард споделя философията, че единственият метод една стопанска система да пораства е посредством държавна интервенция.
Глобалистите идват за вашите спестявания и към този момент са оповестили война на вашите спестявания, пари за черни дни и вложения за пенсиониране.
На война
Непосредствено след последната световна финансова криза централните банки по целия свят смъкнаха лихвите до исторически ниски равнища. Когато тази политика на нулеви лихви се провали, някои юрисдикции започнаха още по-радикални ограничения и направиха лихвите негативни.
Целта на тази политика е потребителите да бъдат подтиквани да харчат повече, а финансовите институции да отпускат повече заеми. Интересното е, че тези цели се провалиха, тъй като жителите направиха противоположното: те започнаха да икономисват повече. Отрицателните лихви провокираха песимистични настроения в стопанската система.
Една от страните, в които се случи това, е Швейцария, която държи лихвите негативни към този момент пет години. Швейцарската национална банка назовава тази политика „ есенциална “, потвърждавайки, че е нужна, с цел да се предотврати в допълнение повишаване на валутния курс на франка и с цел да се подтиква износът в подтекста на високо интернационално комерсиално напрежение и болнав напредък в Европа. Частният бранш обаче не е благополучен. Скорошно изследване сподели, че две-трети от бизнесите в страната са обезпокоени, че тази политика ще навреди на местната икономика в дълготраен проект и че като цяло негативните ѝ резултати ще са по-сериозни от нейните плюсове.
Обаче, в случай че питате новия началник на ЕЦБ,
тя би ви споделила: „ Нямаше ли през днешния ден да сме в обстановка с доста по-висока безработица и доста по-нисък напредък и не е ли правилно, че в последна сметка взехме вярното решение да действаме в интерес на основаването на работни места и напредък вместо в отбрана на спестяващите? Трябва да сме по-радостни, че имаме работа, в сравнение с, че спестяванията ни са предпазени. Аз мисля, че в този дух бе паричната политика на моите прародители и мисля, че те направиха много потребен избор. “
Лагард е бранител на отрицателните лихви, защитавайки неконвенционални механизми за реализиране на напредък. Откакто Еврозоната колкото да докопва 2% напредък на Брутният вътрешен продукт, мнозина чакат, че Лагард ще задълбае още повече в тази политика. Всеки път, когато се обади по въпроса, тя отхвърля терзанията на спестяващите хора, като отбелязва, че би трябвало да се мисли и за консуматорите, длъжниците и служащите.
За страдание, тази злост към спестяващите е толкоз постоянно срещана, тъй като е в благозвучие с Кейнсианската философия по отношение на харченето в стопанската система. Възпитаниците на Джон Мейнард Кейнс отхвърлят обстоятелството, че акумулацията на капитал (чрез икономисване и инвестиране), а не потреблението, основават благосъстояние.
Кръстоносният поход против спестяващите е много настоящ и във вътрешните избори на Демократическата партия в Съединени американски щати за претендент за президент. Сенаторите Елизабет Уорън и Бърни Сандърс се оплакват от спестяващите, изключително тези, които са в най-богатия 0.1% (вече не става дума за най-богатия 1% евентуално тъй като самите Уорън и Сандърс влизат в него). Кандидатите за президент са обезпокоени, че тези хипотетични „ скъперници “ не вливат своето благосъстояние в стопанската система. Това е цялостен нонсенс, с който те се пробват да оправдаят своите политики за конфискуване на спестявания, тъй като действителността е, че богатите икономисват и влагат, а не просто натрупат пари под матрака. Отрицателни лихви, по-високи налози и инфлация – етатистите употребяват всеки вероятен способ, с цел да се снабдят с плодовете на вашия труд.
Ако не е посредством увеличение на паричното предложение, което посредством инфлация обезценява цената на вашите спестявания, Левиатанът се пробва да конфискува вашия насъбран капитал посредством негативни лихви. Когато вземете поради упоритостите на елита да елиминира парите в брой посредством реализирането на визията за „ безкешово общество„, би трябвало да осъзнаете, че упоритостта им е да слагат вашите финанси под цялостен надзор във всеки един миг. Вашето благосъстояние, вашият приход и вашият персонален живот биха били напълно под контрола на страната. И в случай че не ви харесва – неприятен шанс. Няма къде да отидете – планът е световен. (превод www.ekip.bg, с незначителни съкращения)
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ