Когато кажа, че обичам мъжа си повече от детето си,

Когато кажа, че обичам мъжа си повече от детето си, постоянно настава неудобно безмълвие, хората нормално считат, че се майтапя. Вече не го споделям обществено, тази истина си е единствено моя, а с времето аргументите стават от ден на ден...

Защото го познавам през целия си логичен, пълностоен живот. Повече години съм съществувала с него, в сравнение с без него. Без него аз въобще нямаше да съм тази, която съм.

Той ме поддържа за всяко начало и не ме стопира, когато желая да се върна обратно. Той е спокоен, когато аз не съм, рационален, когато съм прочувствена, и импровизиран, когато се двоумя. Изненадва ме без да ме разочарова, тъй като преди този момент деликатно и дълго е мислил. Изобщо мисълта му за мен проличава във всичко, което прави. Всяка заран ми споделя, че съм доста красива и че ме обича – даже когато въобще не съм красива и когато аз самата не се обичам.Ние се смеем на едно и също. Четем си фрагменти от книгите и си приказваме за неща, които никой на света не схваща. Вярваме, че сме дружно с причина – тъй като връзка като нашата не може да е инцидентна. Най-хубавите мигове в живота ми са свързани с него – и трепетите на душата, и безразсъдството на тялото. Само с него не ме е боязън да съм себе си, да съм безусловно уязвима, беззащитна и спонтанна.

Той знае всичките ми секрети и е на моя страна даже когато не ме схваща. С него аз съм безусловно свободна и знам, че постоянно ще сме дружно. И най-важното – сигурна съм, че той би споделил всичко това за мен.

А на моето само, прелестно и мъдро дете поисквам да преживее обич като нашата...