Когато живееш на полу-арктически остров, между две тектонични плочи… природата

Когато живееш на полу-арктически остров, сред две тектонични плочи… природата е над всичко. Тя демонстрира красивото, понякога - и буйното. Земетресенията са постоянно събитие тук, от време на време те разсънват от време на време - не, само че малко по малко се сливат към спокойното ти всекидневие и започваш да не ги забелязваш… Идва началото на март. Трусовете стартират да се усещат от ден на ден и повече. Някой дни през минути, други - през часове. Вече не са дребна част, а изцяло обкръжават съществуването ѝ. В интервал от 2 седмици се засичат над 30.000 труса и то на радиус от 30 километра от столицата.

Преди да стартира да описвам какво и по какъв начин, би трябвало да разберете, че Исландия гравитира към паралелна дименсия на действителността - от време на време за положително, от време на време - не. Няма боязън, няма бързане и от време на време - доста мислене. За седемте години, които съм тук, разбрах, че това е само, тъй като е толкоз нова страна и не е имала подла история. Тук можеш да вървиш на глетчер с " Конвърс " обувки, да правиш барбекю над токсични лава и газове или да скачаш в минусови температури във водопади и нищо няма да ти се случи. Не тъй като внимаваш - в противен случай, а тъй като тук нищо не се случва.
Все повече и повече си потвърждавам, че в действителност има нещо от горната страна - дали елфи, дали ангели пазители, които бдят над нас.