Когато имаш почти половин век на сцена, 20 награди Грами

Когато имаш съвсем половин век на сцена, 20 награди „ Грами ” в разнообразни категории и любовта на целия свят, с какво още можеш да изненадаш?
Ако се казваш Пат Матини, сигурно имаш с какво.

Примерно да пишеш музика, с концепцията да бъде свирена от различен, само че по този начин, че на първо слушане това да не бъде елементарно за различаване. Уж да няма импровизационни моменти, а класическите музиканти да звучат като джазмени. И не на последно място, да завършиш албума с китарна версия на Арво Пярт.

Дългите композиции сами по себе си не са нещо ново за Матини - да си спомним за „ As Falls Wichita, So Falls Wichita Falls ” или „ Оркестрион ”. Но в двете сюити за китара, Пат сякаш споделя своята история на обичания си инструмент, не пропускайки одобряваната към този момент и за класическа, фламенко форма, напълно като нравствен правоприемник на Хоакин Родриго и влезлия във вечността „ Аранхуес ” (част 4 от разгърнатата от Лос Анжелис китарен квартет). С тях са и двете му включвания като „ сайдмен ” (части 3 и 7).

Квартетът има още преди години Грами-признание за албума си с включени композиции на Матини и не е изненада сегашната им взаимна работа.

Подобно е и отношението на Пат към соло китаристът Вио, който стартира албума с концерт в четири елементи, надали инцидентно непосредствен по звучене на заглавието с името на създателя си („ Paths to the Sun ”), което няма по какъв начин да не ни върне към музиканта, повлиял най-вече на Пат - Майлз Дейвис („ Miles Ahead ”). Така феновете на класическата китара откриват, че джазът е подължение с други форми на желаната от тях музика, а за почитателите на джаза, по този начин или другояче класическите граници в никакъв случай не са били плашещи. Написан преди две и половина години по време на почивката на Пат и фамилията му в Гваделупа, албумът е тип посвещение на тях с превърнатата в музика хубост на изгрева. Парафразата идва от самосебе си и е обвързвана с другото голямо въздействие върху младия Пат, поради което той заменя семения тромпет с китара. „ Бийтълс ” ме насочиха към китарата, Майлз ми откри джаза и импровизацията ”, обича да си спомня Пат. А ние обичаме да го следваме по слънчевите му пътеки.

Радиопремиерата е на 2 април с интерпретацията на самия Матини върху Арво Пярт, останалото от – в последното предаване за месеца.