Плановете за Съветския интелигентен дом – технологията, която изпревари Alexa, Siri и Google
Когато приказваме за дизайн и хубост на даден артикул, не е мъчно да се ориентираме в необятния свят на изкуството. Ако желаеме да потърсим красиви коли, наложително би трябвало да насочим вниманието си към Италия. Ако имаме потребност за здрава и качествена техника, тогава би трябвало да обърнем внимание към Япония и Германия. В тези красиви моменти, когато едно ядене би трябвало да бъде с образната стойност на Мона Лиза, французите са нашите хора и те ще доставят нови чувства за сетивата. Очевидно е, че в случай че имаме потребност от оръжие, няма да отидем при американците, а при руснаците.
Относно оръжейния дизайн, те нямат равни и постоянно откриват някои доста елегантни решения, с които да преминат рестриктивните мерки на технологията. За всичко останало е доста мъчно да открием позитивна дизайнерска страна. Нека си го кажем почтено, колите се създават с толкоз доста икономии, че горката остаряла Лада се трансформира само и единствено с концепцията да се понижат разноските. Що се отнася до кулинарните ястия, сельодката под шуба сигурно ще ви накара да останете вцепенени, а да не приказваме за красивия червен цвят на борша – едно скрито и мистично ядене.
А в случай че би трябвало да приказваме за техника, още веднъж откриваме смесени усеща. По една или друга причина, в един интервал Съюз на съветските социалистически републики приема, че би трябвало да копира някои от технологиите на запад. Иноватори като Сергей Лебедев ще покаже някои доста красиви и новаторски решения, само че доста от тях не получават зелена светлина да се развиват. Планът е много обикновен, всяка една техника, която идва от Съединени американски щати и Германия, може да се прегледа и прекопира, като се икономисват разноските за произвеждане, дизайн и всички други по-сложни стъпки. Прекопираната техника рядко дава отговор на качествата на оригинала, въпреки всичко се вършат още редукции. Изобретенията в никакъв случай не напущат границата и нормално остават в Съветския блок. За страдание, измежду някои от огромните неточности се откриват и много положителни хрумвания, които обаче остават единствено на хартия, заради простата причина, че Съюз на съветските социалистически републики се разпада при започване на 90-те години.
И по този начин насочваме вниманието ви към по този начин наречения план Сфинкс. Това е футуристична и много красива компютърна система за времето си – това няма по какъв начин да не се признае, съдейки по обстоятелството, че компютрите от 90-те години не бяха нещо изключително красиво. Разработена е от съветския дизайнер и инженер Дмитри Азрикан. Прототипът е създаден от дизайнерския институт ВНИТЕ (Всесоюзный научно-исследовательский институт технической эстетики) в Санкт Петербург. Самото образователно заведение затваря порти през 2013 година Сфинксът е основан през 1986 година и също име съществено и забавно редуциране – Суперфункциональная интегрированная система связи.
Както се досещате, концепцията на Дмитри не е била да построи единствено компютър, а система, която да управлява техниката в дома, да се употребява за развлечение, връзка, диалози по телефона и още доста други. Проектът е поръчан непосредствено от властта и условието е да се построи суперкомпютър. Предложението е новаторско, самата система предлага процесор и слот с памет, който да разрешава на разнообразни консуматор да употребява своята база данни, когато е пред самата машина.
С други думи децата ще могат да играят своите игри или да пишат домашните си, възрастните могат да пишат стратегии и още доста други. Идеята обаче е, че достъпването на другите бази данни може да става по едно и също време. Сфинксът е основан, с цел да разреши замяната на всички останали техники вкъщи. Това значи, че потребителите няма да имат потребност от телефон, тв приемник, радио, аудио система и още доста други. За заместването на всичко изброено се оферират и някои спомагателни детайли. Клиентът получава по-голям екран с плосък екран, добавени са и два сателитни представителя, които да озвучават дома. Сфинкс е създаден по този начин, че да разрешава провеждането на конферентни диалози.
Десктоп версията се предлага с видео плейър, клавиатура, 19-инчов екран, два представителя, безжични слушалки и при предпочитание се прибавя и телефон. Липсата на мишка се компенсира с пад и четири бутона за посоките.
Разработена и портативна версия, която да се радва на дребен LCD екран, микрофон, представител и може да се употребява като джобен компютър. Към тази технология и версия има още няколко забавни оферти, които са били препоръчани, само че в никакъв случай създадени и като прототипи. Дмитри и компания имали проекти за интелигентен часовник, интелигентна карта и даже очила за добавена действителност. Смели проекти за 1986 година и при малко повече непоклатимост, можеха да произведат нещо в действителност положително. Инженерът е безапелационен, че всяко едно устройство от серията на Сфинкс може да комуникира с другото – Wi-Fi сигналът липсвал, само че радио вълните не били проблем и до момента в който системата е обвързвана, може да се предава информация по целия свят. Най-интересното е, че всички оферти са основани с някои от най-елементарните геометрични форми.
Може би едно от най-разумните решения, човешкото око, по една или друга причина, обожава симетрията. Освен семпли форми, тук ще открием съществуването и на минималистичен дизайн, който няма по какъв начин да не се оцени. Планът на Съюз на съветските социалистически републики е бил да даде по една такава система във всеки съветски дом до 2000 година С малко повече финансиране, възможностите са били много положителни, само че за жал през есента на 19991 година Дмитри Азрикан напуща Русия и се мести в Канада, а неговият план по този начин и не съумява да оживее. Интерфейсът в никакъв случай не е показан и по този начин и не се стига до него, само че знаем, че същата система трябвала да демонстрира новините, времето и разбира се, да помогне на огромния съветски народ да се запознае освен със съседите, само че и с хора от другите градове.
Приемете го като днешната версия на съветската обществена мрежа, само че с предоставени устройства непосредствено от държавното управление. Практически Сфинкс е трябвало да се трансформира в системата, която да направи съветския дом интелигентен, а неналичието на някои съответни технологии, които през днешния ден ни дават цялостната независимост да споделяме, там са се заменили извънредно елегантно – радио вълните са много по-лесни за хващане. Що се отнася до Дмитри, можете да откриете негова страница в Linkedin. Там споделя какво се случва след напускането на Съюз на съветските социалистически републики, а дизайнерските планове са повече от забавни. Самата концепция не наподобява по никакъв начин неприятна, само че може би има и позитивна страна на обстоятелството, че Сфинкс по този начин и не се осъществя, въпреки и на чертеж всичко да наподобява доста добре, някъде по линията има шансове да се случат неточности и в никакъв случай да не се случи чудото. Въпреки това ще признаем, че институтът в Санкт Петербург е имал много красиви хрумвания за бъдещето.
