Когато говорим за български фашистки окупатор“ някак си подразбираме, че

Когато приказваме за „ български фашистки окупатор “ някак си подразбираме, че до този миг сме били свободна страна, свободен народ. И внезапно идва българският окупатор, който ни лишава тази независимост. И като в една групова амнезия забравяме, че преди този български окупатор в Македония има сръбски окупатор или югославски окупатор. Или в случай че би трябвало да бъда в синхрон с цивилизационните правила, под окупацията на сръбския крал Караджорджевич.

Това съобщи някогашният министър председател на районен съд Македония и водач на ВМРО-Народна партия Любчо Георгиевски Обръщение на тематика ′′ Македония през Втората международна война “, оповестено във " Facebook " страницата му, представен от БГНЕС.

„ Тази 23-годишна окупация на югославския кралски двор внезапно групово – политически и историографски, я забравяме, все едно не е съществувала. Държим се като паднали от Марс и обсъждаме настървено българската окупация. От всички тези мощни бранители на израза „ българска фашистка окупация “ нито един не сподели, че преди този момент сме били под сръбска окупация. Тя не е била фашистка, само че е била мощна тирания.

Нима забравихме толкоз бързо, че в югославската комунистическа историография учехме, че Югославия е наричана „ зандана на народите “? Нима забравихме за 6-януарската тирания? Нима забравихме за кланетата на македонците по време на тази югославска тирания? “, сподели още Георгиевски.

Нека създадем съпоставяне сред 23-те години на Македония под окупацията на Караджорджевич, 4-те години под окупацията на цар Борис и, да речем, първите 5 години под окупацията на Йосиф Броз Тито и да създадем разбор на броя на жертвите: Колко жертви са дали македонците по времето на Караджорджева Югославия, по времето на цар Борис и на България и по времето на Титова Югославия?

Уверявам ви, че няма да ни бъде мъчно да установим, че с изключение на тези 7 000 евреи, които нацистката политика на Хитлер лишава от Македония, по време на „ българската фашистка окупация “ страната е дала минимум жертви.

Ако създадем разбор на тези три интервала, ще забележим доста ясно, че македонците са имали доста по-силна опозиция, за която сме не запомнили. И в този момент внезапно Македония не помни за всички жертви, които е дала. Забравяме жертвите по времето на Османската империя и всички страдания, които сме претърпели, и през днешния ден с Турция сме най-големи другари. Забравяме жертвите, които сме дали поради гърците и през днешния ден още веднъж сме огромни другари с тях. Забравяме жертвите по време на сръбската Караджорджева окупация и с тях сме най-големи другари. Да не приказваме за жертвите, които сме дали на Титовата окупация, когато има жестоки репресии, за които не желаеме да приказваме, а интервалът на Тито го представяме като романтика. Забравяме и жертвите, които са дадени пред албанците по време на Втората международна война – тогава в Западна Македония има доста кланета, а през днешния ден, с цел да има мир у дома, не загатваме за тях. Забравяме също, че единствено преди 10 години имахме жестоки спорове с албанците, в които починаха стотици македонци. Днес освен, че забравихме за тези жертви, само че и техните убийци станаха част от нашите институции и от властта в Република Северна Македония. Да не забравяме, че по време на Втората международна война 400-500 души са убити от германците, само че няма немски фашистки окупатор. Няма и албански балисти, няма италиански фашистки окупатор – има единствено български фашистки окупатор

Ние сме нация, която без проблем не помни всички жертви, а се концентрира само върху „ българската фашистка окупация “.
В своето послание Георгиевски споделя фактът, че „ българските окупатори “ са били посрещани с цветя и по време на българската администрация в Македония има напредък в региона на образованието, което е било съзнателно потискано от сърбите по време на тяхното ръководство там. /