.webp?13:05:56)
Теориите на Путин и манипулациите на Тръмп: Какво ще се случ...
Когато приказва за президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и неговия ход против Киев, съветският президент Владимир Путин се пробва да заобикаля обществените прояви на успех, съобщи вестник " Външни Работи " (Foreign Affairs). След първия си приет диалог с Тръмп след завръщането на американския президент в Белия дом, на 12 февруари, Путин е декларирал, че първичната цел на американско-руските договаряния е просто да се увеличи доверието сред страните. Когато двамата разговаряха още веднъж, в продължение на два часа на 18 март, в формалното изказване на Кремъл се посочваше, че „ водачите потвърдиха желанието си да продължат напъните, ориентирани към реализиране на двустранно съглашение в Украйна “.
Но злорадството на Москва е мъчно да бъде пропуснато. „ Съединени американски щати заемат доста по-балансирана позиция “, сподели представителят на Кремъл Дмитрий Песков през февруари, две седмици след първия диалог. „ Със сигурност приветстваме това. “ В прессъобщение след втория диалог Кремъл „ изрази признателност към Доналд Тръмп за желанието му да помогне за постигането на благородната цел за преустановяване на военните дейности “. Би било шокиращо, в случай че не бяха признателни: за по-малко от два месеца Тръмп подари на Русия по-големи алегорични и материални победи, в сравнение с страната би могла да си показа. След като на 28 февруари Тръмп, вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс и украинският президент Володимир Зеленски се скараха в Овалния кабинет, Тръмп краткотрайно спря американската военна помощ за Киев. Вашингтон се отдръпна от групата, отдадена на следствието на военни закононарушения, осъществени от водачите на Русия. Той гласоподава срещу резолюция на Организация на обединените нации, която упреква Москва за войната. А Тръмп и неговите висши чиновници неведнъж папагалстваха съветската дезинформация за спора, в това число като упрекваха за него Киев.
Ръководството на Русия е наясно, че топлотата на Тръмп може да не трае постоянно. Президентът е прочувствено неустойчив и има къс интервал на внимание. Опитът от първия му мандат, когато очакванията на Кремъл за доста усъвършенстване на американско-руските връзки бяха разрушени, откакто Конгресът наложи нови наказания на Русия, а Белият дом достави смъртоносни оръжия на Украйна, служи като поучителна история. Най-малкото е малко евентуално администрацията да одобри категорично всички максималистични претенции на Кремъл.
Но Москва се готви да дои Тръмп колкото се може повече и по-дълго. Кремъл се надява, че ще успее да си обезпечи среща на четири очи сред Путин и Тръмп, на която те да сключат договорка, която към този момент стопира войната в Украйна - тъкмо това, което желае Тръмп - в подмяна на разпореждания, които оставят Украйна трайно отслабена. Путин избира съглашение, което ще наложи всички типове ограничавания на Киев и ще даде на Москва непрекъснат глас в украинската политика. Но той евентуално би се съгласил и с такова, което лимитира западната поддръжка за украинските въоръжени сили. Подобно преустановяване, счита Кремъл, би било задоволително, с цел да подсигурява, че Москва в последна сметка ще победи Киев. Путин би бил удовлетворен даже в случай че договорката бъде отхвърлена от украинците и техните европейски съдружници. Тогава Тръмп ще има причина да приключи дефинитивно поддръжката на Съединени американски щати за Киев.
Дори в случай че Путин не може да уговори Тръмп да се откаже от Украйна, той към момента се надява да поправи трайно други детайли на американско-руските връзки, частично с цел да понижи глобите. Но в случай че и това изпитание се провали, съветският водач просто ще продължи да работи както до момента. Руската стопанска система изпитва усложнения, само че е постоянна. Москва има голямо преимущество в човешките запаси пред Киев. Путин се надява, че Вашингтон безмълвно ще му помогне да победи Украйна. Но той е подготвен да продължи да се бори, даже и това да не стане.
Кремъл се опита да стартира да поддържа връзка с Тръмп съвсем незабавно откакто той завоюва президентските избори през 2024 година Той се свърза с тогавашния новоизбран президент посредством формалните канали на съветското и американското разузнаване. Но също по този начин задейства още веднъж връзките с разнообразни фигури от орбитата на Тръмп. Най-вече Кирил Дмитриев, основен изпълнителен шеф на Руския фонд за директни вложения, употребява връзките си със зетя на Тръмп Джаред Къшнър и други членове на президентското семейство, с цел да се свърже със Стив Виткоф - специфичния делегат на Тръмп за Близкия изток. (Виткоф в този момент също следи дипломацията с Москва.) Тази връзка докара до замяна на пленници и на 18 февруари до високопоставена среща в Рияд, на която към Дмитриев и Виткоф се причислиха държавният секретар Марко Рубио, съветникът по националната сигурност Майк Уолц, съветският външен министър Сергей Лавров и съветникът по външната политика на Кремъл Юрий Ушаков. Страните се споразумяха да работят за преустановяване на войната и възстановяване на двустранните връзки.
От решаващо значение е, че този контакт докара и до двата диалога сред Тръмп и самия Путин. Тези диалози, наподобява, в забележителна степен оформиха мисленето на американския президент. Тръмп в никакъв случай не е бил почитател на Зеленски, само че след диалога с Путин на 12 февруари Тръмп стартира да повтаря съветските тези, наричайки Зеленски „ деспот “ и угрижен от корупцията в Украйна. Междувременно Путин папагалстваше описа на акцията на Тръмп, че в случай че изборите в Съединени американски щати през 2020 година не бяха „ откраднати “, Москва нямаше да има причина да стартира война с Киев. Руският водач, някогашен офицер за вербовка в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), наподобява е схванал по какъв начин да манипулира егото на Тръмп, тъй че той да схване гледната точка на Кремъл.
Манипулациите на Путин надвишават елементарното заиграване със личните пристрастия на Тръмп. Москва също по този начин завоюва Белия дом, като се нарежда като велика мощ, подготвена да реализира световния дневен ред на Тръмп. Русия изрази подготвеност да помогне на Съединените щати да сключат договорка с Иран. Тя прегърна концепцията на Тръмп за понижаване на половина на военните бюджети на всяка страна и загатна, че може да помогне за включването на Китай в този диалог. Рубио и Ванс даже приказваха за опцията да се приложи това, което някои анализатори назовават тактика на „ противоположния Никсън “, като се вбие чеп сред Пекин и Москва - тъкмо както американският президент Ричард Никсън направи 50 години по-рано, тогава с цел да изолира Кремъл. Подобно изпитание би било изцяло неефикасно: Кремъл няма да разклати лодката с най-важния си геополитически и стопански сътрудник, изключително когато идващият президент на Съединени американски щати може да направи нов завой в политиката на Вашингтон към Русия. Но Москва завоюва Рубио, Ванс и Тръмп, като безшумно загатна, че може да излезе от прегръдките на Китай, в случай че Вашингтон даде на Москва малко пространство за отдих, да вземем за пример посредством облекчение на глобите.
Путин наподобява е схванал по какъв начин да манипулира егото на Тръмп.
Кремъл предложи на Тръмп редица други аргументи за стопляне на връзките. Той моли към общата история на двете страни като съдружници през Втората международна война - нещо, което Тръмп отбелязва. Кремъл акцентира общата неприязън на Путин и Тръмп към прогресивни дела като правата на ЛГБТК и общата им обвързаност към сякаш обичайните полезности. Той се базира на взаимното им отчаяние от мейнстрийм елитите в Европа и Северна Америка. И най-после, Москва предложи, че двете страни биха могли да сключат голям брой бизнес покупко-продажби, откакто преминат оттатък актуалната борба. В Рияд Дмитриев сподели слайд, в който се твърди, че американските компании са изгубили 300 милиарда $ поради войната в Украйна и глобите против Русия. Остава неизказано, най-малко обществено, че роднините и приятелите на Тръмп биха могли да се възползват от възобновяването на търговията - изключително като се има поради, че Дмитриев познава тях и техните бизнес сътрудници в Саудитска Арабия.
На този декор Кремъл направи по този начин, че войната в Украйна да наподобява като неприятна спънка пред едно славно партньорство. Той се възползва от разочарованието на Тръмп от настояването на Киев всяко преустановяване на военните дейности да бъде съпроводено от мощни гаранции за сигурност против бъдещи съветски нашествия, като го насърчи да вижда в Зеленски главната спънка пред договарянията. Путин също по този начин погрешно твърди, че Зеленски няма либерален мандат и че Украйна би трябвало да организира избори, преди да подписа каквото и да е съглашение - още една опорна точка, която Тръмп одобри с неспокойствие.
Зеленски не желае да взе участие в мирните договаряния, поради екзистенциалния темперамент на войната и дълбокото му съмнение към Кремъл. Но позициите на Путин оправдават сдържаността на Зеленски. Въпреки че се показва за еластичен, Путин е инструктирал разнообразни съветски чиновници да заемат максималистична позиция в договарянията, като се придържат към настояванията му от юни предходната година, които включват прекачване на всички територии, за които претендира Русия, под контрола на Москва, признание от Съединени американски щати на тези райони като част от Русия, неутралитет за Украйна, наложително понижаване на числеността на украинската войска, отменяне на всевъзможни съглашения за сигурност със западни страни и специфични права за рускоговорящите и Руската православна черква в Украйна - което би дало на Москва забележителна власт над украинската вътрешна политика.
Кремъл знае, че Тръмп може да не одобри всички тези условия тъкмо в този момент, само че защото Вашингтон към този момент се движи в посоката на Москва, съветското управление се надява, че Тръмп ще стигне до такава степен. Шансовете ще се усилят, в случай че Путин успее да си обезпечи среща на високо ниво на четири очи с Тръмп, надалеч от всевъзможни досадни, проукраински медиатори. След срещата на върха с Путин през 2018 година Тръмп въпреки всичко заявява, че има вяра повече на съветския водач, в сравнение с американската разследваща общественост. И Кремъл счита, че в случай че Тръмп се съгласи с изискванията на Путин на такова събитие, никой няма да може да го спре. Тръмп е унищожил бюрокрацията, а Конгресът на Съединени американски щати в този момент се управлява от негови лоялисти.
Тръмп, несъмнено, играе картите си покрай гърдите си и постоянно трансформира мнението си. Възможно е също по този начин да не споделя крайната цел на Путин: отнемане на Украйна от суверенитет и може би цялостното ѝ унищожаване като страна, макар че Тръмп един път се замисли, че един ден Украйна може да стане съветска. Засега единственото, което Тръмп очевидно желае, е неотложно преустановяване на военните дейности, нещо, което единствено по себе си малко интересува Русия.
Но Кремъл има вяра, че може да употребява желанието на Тръмп за помирение, с цел да подписа проруска договорка, което значи договорка, която приключва партньорството на Украйна със Запада в региона на сигурността и военното дело. В мечтания за Кремъл сюжет това съглашение ще подсигурява, че страните от НАТО ще се задължат да спрат да доставят оръжия и разследващи данни на Киев. Кремъл схваща, че точно западните партньорства са помогнали на Украйна да усъвършенства отбранителните си качества и не престават да ѝ разрешават да се опълчва на съветската военна машина. Тези партньорства са може би главната опасност за експанзионистичните упоритости на Путин. В резултат на това Путин евентуално ще се съгласи на преустановяване на огъня, в случай че Тръмп се съгласи с това изискване. В забележките си от 13 март по отношение на бъдещата договорка Путин сложи това изискване на напред във времето - както и настояването си Украйна да спре да активизира въоръжените си сили. Ако тези условия бъдат признати от Съединените щати и наложени на Украйна, Москва би могла да употребява прекратяването на огъня като опция да се превъоръжи и - в случай че пожелае - да възобнови войната против по-уязвимия Киев, откакто Тръмп се отдръпна.
Тръмп може да се съгласи на такива условия и по-късно да не ги извърши. Белият дом не може да принуди европейските страни да прекратят личното си военно съдействие с украинците. Но Кремъл е оптимистично надъхан, че може да ги убеди. Русия се надява, че в случай че Тръмп окаже напън върху континента да спре да поддържа Киев, доста държавни управления може да се съгласят, вместо да рискуват личното си партньорство с Вашингтон в региона на сигурността. И даже в случай че тези страни (и Украйна) откажат, Тръмп може да ги упрекна, че са блокирали по този начин мечтаното от него помирение. Тогава той би могъл дефинитивно да приключи американската помощ за Украйна - което единствено по себе си би направило чудеса за Кремъл. С течение на времето Украйна стана по-малко подвластна от външна помощ с помощта на по-добрия локален индустриален потенциал. Но страната към момента разчита в огромна степен на външна военна помощ, като по-голямата част от нея се дава от Съединени американски щати.
Ако Тръмп откаже да приключи американската поддръжка за Украйна, Путин към момента има вяра, че дипломацията може да донесе дивиденти. Има причина, заради която той е инструктирал Лавров и Ушаков да дадат приоритет на нормализирането на американско-руските дипломатически връзки - в това число възобновяване на цялостния състав на оскъдните си дипломатически задачи - без значение от това какво ще се случи с договарянията за Украйна. Другата цел на Путин е някаква форма на облекчение на глобите, което би могло да помогне на съветската стопанска система, намираща се в затруднено състояние. Кремъл към този момент се пробва да притегли американския бизнес да се завърне и да влага. Повечето от тях не биха го създали даже в случай че глобите бъдат анулирани, защото съветският юридически режим е в ущърб на западните предприятия и компаниите се притесняват, че наследникът на Тръмп може бързо да възвърне рестриктивните мерки. Но някои компании може да се върнат.
Кремъл се надява, че от диалозите на Путин с Тръмп ще произлезе нещо положително. Но в случай че всичко се обърка, съветското управление счита, че към момента е в добра позиция. То беше готово да продължи да се бори преди успеха на Тръмп и остава по този начин и през днешния ден. То има огромно преимущество в човешките запаси пред Киев - преимущество, което наподобява се усилва. Щедрите бонуси на съветското държавно управление за записване в армията доведоха до взрив на набирането на бойци, защото мъжете (вярващи, че спорът е към своя край) бързат да се възползват от тях. Русия също по този начин е подготвена да извърши нова частична готовност. През последните 12 месеца Москва работи с огромните работодатели, с цел да изготви описи с служащи, които имат съответния боен опит, което улеснява призоваването им. Тя също по този начин е изготвила описи с служащи, които са нужни за поддържане на стопанската система и затова би трябвало да бъдат пощадени.
Руската стопанска система сигурно ще бъде изправена пред компликации, в случай че войната продължи и страната остане под наказания. Но съветската централна банка и Министерството на финансите се ръководят от способени технократи и могат да предотвратят злополуката. През първите два месеца на 2025 година бюджетните разноски на Русия доближиха рекордните 96 милиарда $, с помощта на заплащанията за военно произвеждане. Това предотврати икономическа меланхолия, а 21-процентните лихвени проценти на централната банка предотвратиха хиперинфлация. Централната банка предвижда, че при липса на политически напън за прекачване на още повече запаси за войната стопанската система ще преживее меко приземяване. Растежът ще се забави, само че последователно, а забавянето ще укроти инфлацията. Москва ще успее да избегне огромни фискални скали и разтърсвания.
Нищо от това не значи, че Русия обезпечено ще победи над Украйна. Войните са непредсказуеми и в случай че последните три години дават някакъв урок, то той е, че военното съдействие сред Украйна и страните от НАТО е по-силно, в сравнение с някой би си показал преди 22 февруари. Ако Европа продължи да оказва помощ на Украйна и в случай че Киев успее да се оправи с дефицита на персонален състав, настъплението на Русия може да се забави. Изправен пред възходящи човешки загуби, намаляващи ресурси от съоръжение и икономическа застоялост, Путин може да реши, че е време да затвърди завоеванията си, с цел да не се промени наклонността. В подобен случай той може да се съгласи на преустановяване на огъня по сегашните линии на надзор, което да не лимитира военното съдействие на Киев със Запада или способността му да се превъоръжава. Украйна няма да си върне цялата територия, само че ще остане в действителност суверенна и самостоятелна страна, с надзор върху бъдещето си и дарба да възпира бъдеща експанзия.
Въпреки това Западът не се е изправял пред предизвикателство като това на Тръмп от началото на войната. Без поддръжката на Съединените щати той ще се бори да остане съгласуван, целеустремен и порядъчен в помощта си за Киев. Почти незабавно след началото на войната изглеждаше, че Русия е обречена да бъде най-малко отчасти победена, като всяко съглашение разочарова руснаците. Но към този момент не е по този начин. За Москва може би предстоят светли дни - или най-малко по този начин считат хората в Кремъл.
----------------------------
Александър Габуев, Александра Прокопенко Татяна Становая
Но злорадството на Москва е мъчно да бъде пропуснато. „ Съединени американски щати заемат доста по-балансирана позиция “, сподели представителят на Кремъл Дмитрий Песков през февруари, две седмици след първия диалог. „ Със сигурност приветстваме това. “ В прессъобщение след втория диалог Кремъл „ изрази признателност към Доналд Тръмп за желанието му да помогне за постигането на благородната цел за преустановяване на военните дейности “. Би било шокиращо, в случай че не бяха признателни: за по-малко от два месеца Тръмп подари на Русия по-големи алегорични и материални победи, в сравнение с страната би могла да си показа. След като на 28 февруари Тръмп, вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс и украинският президент Володимир Зеленски се скараха в Овалния кабинет, Тръмп краткотрайно спря американската военна помощ за Киев. Вашингтон се отдръпна от групата, отдадена на следствието на военни закононарушения, осъществени от водачите на Русия. Той гласоподава срещу резолюция на Организация на обединените нации, която упреква Москва за войната. А Тръмп и неговите висши чиновници неведнъж папагалстваха съветската дезинформация за спора, в това число като упрекваха за него Киев.
Ръководството на Русия е наясно, че топлотата на Тръмп може да не трае постоянно. Президентът е прочувствено неустойчив и има къс интервал на внимание. Опитът от първия му мандат, когато очакванията на Кремъл за доста усъвършенстване на американско-руските връзки бяха разрушени, откакто Конгресът наложи нови наказания на Русия, а Белият дом достави смъртоносни оръжия на Украйна, служи като поучителна история. Най-малкото е малко евентуално администрацията да одобри категорично всички максималистични претенции на Кремъл.
Но Москва се готви да дои Тръмп колкото се може повече и по-дълго. Кремъл се надява, че ще успее да си обезпечи среща на четири очи сред Путин и Тръмп, на която те да сключат договорка, която към този момент стопира войната в Украйна - тъкмо това, което желае Тръмп - в подмяна на разпореждания, които оставят Украйна трайно отслабена. Путин избира съглашение, което ще наложи всички типове ограничавания на Киев и ще даде на Москва непрекъснат глас в украинската политика. Но той евентуално би се съгласил и с такова, което лимитира западната поддръжка за украинските въоръжени сили. Подобно преустановяване, счита Кремъл, би било задоволително, с цел да подсигурява, че Москва в последна сметка ще победи Киев. Путин би бил удовлетворен даже в случай че договорката бъде отхвърлена от украинците и техните европейски съдружници. Тогава Тръмп ще има причина да приключи дефинитивно поддръжката на Съединени американски щати за Киев.
Дори в случай че Путин не може да уговори Тръмп да се откаже от Украйна, той към момента се надява да поправи трайно други детайли на американско-руските връзки, частично с цел да понижи глобите. Но в случай че и това изпитание се провали, съветският водач просто ще продължи да работи както до момента. Руската стопанска система изпитва усложнения, само че е постоянна. Москва има голямо преимущество в човешките запаси пред Киев. Путин се надява, че Вашингтон безмълвно ще му помогне да победи Украйна. Но той е подготвен да продължи да се бори, даже и това да не стане.
Кремъл се опита да стартира да поддържа връзка с Тръмп съвсем незабавно откакто той завоюва президентските избори през 2024 година Той се свърза с тогавашния новоизбран президент посредством формалните канали на съветското и американското разузнаване. Но също по този начин задейства още веднъж връзките с разнообразни фигури от орбитата на Тръмп. Най-вече Кирил Дмитриев, основен изпълнителен шеф на Руския фонд за директни вложения, употребява връзките си със зетя на Тръмп Джаред Къшнър и други членове на президентското семейство, с цел да се свърже със Стив Виткоф - специфичния делегат на Тръмп за Близкия изток. (Виткоф в този момент също следи дипломацията с Москва.) Тази връзка докара до замяна на пленници и на 18 февруари до високопоставена среща в Рияд, на която към Дмитриев и Виткоф се причислиха държавният секретар Марко Рубио, съветникът по националната сигурност Майк Уолц, съветският външен министър Сергей Лавров и съветникът по външната политика на Кремъл Юрий Ушаков. Страните се споразумяха да работят за преустановяване на войната и възстановяване на двустранните връзки.
От решаващо значение е, че този контакт докара и до двата диалога сред Тръмп и самия Путин. Тези диалози, наподобява, в забележителна степен оформиха мисленето на американския президент. Тръмп в никакъв случай не е бил почитател на Зеленски, само че след диалога с Путин на 12 февруари Тръмп стартира да повтаря съветските тези, наричайки Зеленски „ деспот “ и угрижен от корупцията в Украйна. Междувременно Путин папагалстваше описа на акцията на Тръмп, че в случай че изборите в Съединени американски щати през 2020 година не бяха „ откраднати “, Москва нямаше да има причина да стартира война с Киев. Руският водач, някогашен офицер за вербовка в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), наподобява е схванал по какъв начин да манипулира егото на Тръмп, тъй че той да схване гледната точка на Кремъл.
Манипулациите на Путин надвишават елементарното заиграване със личните пристрастия на Тръмп. Москва също по този начин завоюва Белия дом, като се нарежда като велика мощ, подготвена да реализира световния дневен ред на Тръмп. Русия изрази подготвеност да помогне на Съединените щати да сключат договорка с Иран. Тя прегърна концепцията на Тръмп за понижаване на половина на военните бюджети на всяка страна и загатна, че може да помогне за включването на Китай в този диалог. Рубио и Ванс даже приказваха за опцията да се приложи това, което някои анализатори назовават тактика на „ противоположния Никсън “, като се вбие чеп сред Пекин и Москва - тъкмо както американският президент Ричард Никсън направи 50 години по-рано, тогава с цел да изолира Кремъл. Подобно изпитание би било изцяло неефикасно: Кремъл няма да разклати лодката с най-важния си геополитически и стопански сътрудник, изключително когато идващият президент на Съединени американски щати може да направи нов завой в политиката на Вашингтон към Русия. Но Москва завоюва Рубио, Ванс и Тръмп, като безшумно загатна, че може да излезе от прегръдките на Китай, в случай че Вашингтон даде на Москва малко пространство за отдих, да вземем за пример посредством облекчение на глобите.
Путин наподобява е схванал по какъв начин да манипулира егото на Тръмп.
Кремъл предложи на Тръмп редица други аргументи за стопляне на връзките. Той моли към общата история на двете страни като съдружници през Втората международна война - нещо, което Тръмп отбелязва. Кремъл акцентира общата неприязън на Путин и Тръмп към прогресивни дела като правата на ЛГБТК и общата им обвързаност към сякаш обичайните полезности. Той се базира на взаимното им отчаяние от мейнстрийм елитите в Европа и Северна Америка. И най-после, Москва предложи, че двете страни биха могли да сключат голям брой бизнес покупко-продажби, откакто преминат оттатък актуалната борба. В Рияд Дмитриев сподели слайд, в който се твърди, че американските компании са изгубили 300 милиарда $ поради войната в Украйна и глобите против Русия. Остава неизказано, най-малко обществено, че роднините и приятелите на Тръмп биха могли да се възползват от възобновяването на търговията - изключително като се има поради, че Дмитриев познава тях и техните бизнес сътрудници в Саудитска Арабия.
На този декор Кремъл направи по този начин, че войната в Украйна да наподобява като неприятна спънка пред едно славно партньорство. Той се възползва от разочарованието на Тръмп от настояването на Киев всяко преустановяване на военните дейности да бъде съпроводено от мощни гаранции за сигурност против бъдещи съветски нашествия, като го насърчи да вижда в Зеленски главната спънка пред договарянията. Путин също по този начин погрешно твърди, че Зеленски няма либерален мандат и че Украйна би трябвало да организира избори, преди да подписа каквото и да е съглашение - още една опорна точка, която Тръмп одобри с неспокойствие.
Зеленски не желае да взе участие в мирните договаряния, поради екзистенциалния темперамент на войната и дълбокото му съмнение към Кремъл. Но позициите на Путин оправдават сдържаността на Зеленски. Въпреки че се показва за еластичен, Путин е инструктирал разнообразни съветски чиновници да заемат максималистична позиция в договарянията, като се придържат към настояванията му от юни предходната година, които включват прекачване на всички територии, за които претендира Русия, под контрола на Москва, признание от Съединени американски щати на тези райони като част от Русия, неутралитет за Украйна, наложително понижаване на числеността на украинската войска, отменяне на всевъзможни съглашения за сигурност със западни страни и специфични права за рускоговорящите и Руската православна черква в Украйна - което би дало на Москва забележителна власт над украинската вътрешна политика.
Кремъл знае, че Тръмп може да не одобри всички тези условия тъкмо в този момент, само че защото Вашингтон към този момент се движи в посоката на Москва, съветското управление се надява, че Тръмп ще стигне до такава степен. Шансовете ще се усилят, в случай че Путин успее да си обезпечи среща на високо ниво на четири очи с Тръмп, надалеч от всевъзможни досадни, проукраински медиатори. След срещата на върха с Путин през 2018 година Тръмп въпреки всичко заявява, че има вяра повече на съветския водач, в сравнение с американската разследваща общественост. И Кремъл счита, че в случай че Тръмп се съгласи с изискванията на Путин на такова събитие, никой няма да може да го спре. Тръмп е унищожил бюрокрацията, а Конгресът на Съединени американски щати в този момент се управлява от негови лоялисти.
Тръмп, несъмнено, играе картите си покрай гърдите си и постоянно трансформира мнението си. Възможно е също по този начин да не споделя крайната цел на Путин: отнемане на Украйна от суверенитет и може би цялостното ѝ унищожаване като страна, макар че Тръмп един път се замисли, че един ден Украйна може да стане съветска. Засега единственото, което Тръмп очевидно желае, е неотложно преустановяване на военните дейности, нещо, което единствено по себе си малко интересува Русия.
Но Кремъл има вяра, че може да употребява желанието на Тръмп за помирение, с цел да подписа проруска договорка, което значи договорка, която приключва партньорството на Украйна със Запада в региона на сигурността и военното дело. В мечтания за Кремъл сюжет това съглашение ще подсигурява, че страните от НАТО ще се задължат да спрат да доставят оръжия и разследващи данни на Киев. Кремъл схваща, че точно западните партньорства са помогнали на Украйна да усъвършенства отбранителните си качества и не престават да ѝ разрешават да се опълчва на съветската военна машина. Тези партньорства са може би главната опасност за експанзионистичните упоритости на Путин. В резултат на това Путин евентуално ще се съгласи на преустановяване на огъня, в случай че Тръмп се съгласи с това изискване. В забележките си от 13 март по отношение на бъдещата договорка Путин сложи това изискване на напред във времето - както и настояването си Украйна да спре да активизира въоръжените си сили. Ако тези условия бъдат признати от Съединените щати и наложени на Украйна, Москва би могла да употребява прекратяването на огъня като опция да се превъоръжи и - в случай че пожелае - да възобнови войната против по-уязвимия Киев, откакто Тръмп се отдръпна.
Тръмп може да се съгласи на такива условия и по-късно да не ги извърши. Белият дом не може да принуди европейските страни да прекратят личното си военно съдействие с украинците. Но Кремъл е оптимистично надъхан, че може да ги убеди. Русия се надява, че в случай че Тръмп окаже напън върху континента да спре да поддържа Киев, доста държавни управления може да се съгласят, вместо да рискуват личното си партньорство с Вашингтон в региона на сигурността. И даже в случай че тези страни (и Украйна) откажат, Тръмп може да ги упрекна, че са блокирали по този начин мечтаното от него помирение. Тогава той би могъл дефинитивно да приключи американската помощ за Украйна - което единствено по себе си би направило чудеса за Кремъл. С течение на времето Украйна стана по-малко подвластна от външна помощ с помощта на по-добрия локален индустриален потенциал. Но страната към момента разчита в огромна степен на външна военна помощ, като по-голямата част от нея се дава от Съединени американски щати.
Ако Тръмп откаже да приключи американската поддръжка за Украйна, Путин към момента има вяра, че дипломацията може да донесе дивиденти. Има причина, заради която той е инструктирал Лавров и Ушаков да дадат приоритет на нормализирането на американско-руските дипломатически връзки - в това число възобновяване на цялостния състав на оскъдните си дипломатически задачи - без значение от това какво ще се случи с договарянията за Украйна. Другата цел на Путин е някаква форма на облекчение на глобите, което би могло да помогне на съветската стопанска система, намираща се в затруднено състояние. Кремъл към този момент се пробва да притегли американския бизнес да се завърне и да влага. Повечето от тях не биха го създали даже в случай че глобите бъдат анулирани, защото съветският юридически режим е в ущърб на западните предприятия и компаниите се притесняват, че наследникът на Тръмп може бързо да възвърне рестриктивните мерки. Но някои компании може да се върнат.
Кремъл се надява, че от диалозите на Путин с Тръмп ще произлезе нещо положително. Но в случай че всичко се обърка, съветското управление счита, че към момента е в добра позиция. То беше готово да продължи да се бори преди успеха на Тръмп и остава по този начин и през днешния ден. То има огромно преимущество в човешките запаси пред Киев - преимущество, което наподобява се усилва. Щедрите бонуси на съветското държавно управление за записване в армията доведоха до взрив на набирането на бойци, защото мъжете (вярващи, че спорът е към своя край) бързат да се възползват от тях. Русия също по този начин е подготвена да извърши нова частична готовност. През последните 12 месеца Москва работи с огромните работодатели, с цел да изготви описи с служащи, които имат съответния боен опит, което улеснява призоваването им. Тя също по този начин е изготвила описи с служащи, които са нужни за поддържане на стопанската система и затова би трябвало да бъдат пощадени.
Руската стопанска система сигурно ще бъде изправена пред компликации, в случай че войната продължи и страната остане под наказания. Но съветската централна банка и Министерството на финансите се ръководят от способени технократи и могат да предотвратят злополуката. През първите два месеца на 2025 година бюджетните разноски на Русия доближиха рекордните 96 милиарда $, с помощта на заплащанията за военно произвеждане. Това предотврати икономическа меланхолия, а 21-процентните лихвени проценти на централната банка предотвратиха хиперинфлация. Централната банка предвижда, че при липса на политически напън за прекачване на още повече запаси за войната стопанската система ще преживее меко приземяване. Растежът ще се забави, само че последователно, а забавянето ще укроти инфлацията. Москва ще успее да избегне огромни фискални скали и разтърсвания.
Нищо от това не значи, че Русия обезпечено ще победи над Украйна. Войните са непредсказуеми и в случай че последните три години дават някакъв урок, то той е, че военното съдействие сред Украйна и страните от НАТО е по-силно, в сравнение с някой би си показал преди 22 февруари. Ако Европа продължи да оказва помощ на Украйна и в случай че Киев успее да се оправи с дефицита на персонален състав, настъплението на Русия може да се забави. Изправен пред възходящи човешки загуби, намаляващи ресурси от съоръжение и икономическа застоялост, Путин може да реши, че е време да затвърди завоеванията си, с цел да не се промени наклонността. В подобен случай той може да се съгласи на преустановяване на огъня по сегашните линии на надзор, което да не лимитира военното съдействие на Киев със Запада или способността му да се превъоръжава. Украйна няма да си върне цялата територия, само че ще остане в действителност суверенна и самостоятелна страна, с надзор върху бъдещето си и дарба да възпира бъдеща експанзия.
Въпреки това Западът не се е изправял пред предизвикателство като това на Тръмп от началото на войната. Без поддръжката на Съединените щати той ще се бори да остане съгласуван, целеустремен и порядъчен в помощта си за Киев. Почти незабавно след началото на войната изглеждаше, че Русия е обречена да бъде най-малко отчасти победена, като всяко съглашение разочарова руснаците. Но към този момент не е по този начин. За Москва може би предстоят светли дни - или най-малко по този начин считат хората в Кремъл.
----------------------------
Александър Габуев, Александра Прокопенко Татяна Становая
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ