Малкото зелено човече на Германия
Когато Германска демократична република отива в историята през 1990 новообединената Германия с наслада начева заличаването на всяка следа, която припомня за комунистическото минало. Ако посетите Берлин през днешния ден, мъчно ще намерите даже малко останали следи от това време… до момента в който не пресечете улицата.
През 1961 в Източна Германия психолог на име Карл Пеглау получава задача да понижи възходящият брой смъртни случаи в източен Берлин. Около 10 000 души са починали в пътни катастрофи сред 1955 и 1960 и когато задълбава, Пеглау открива, че огромна част от тях са хора, блъснати от кола, до момента в който пресичат. По това време Източен Берлин няма светофари за пешеходци даже и на пешеходните пътеки.
Карл взема решение въпреки всичко да постави няколко светофара… Той желае те да са толкоз елементарни, че даже дребни деца, възрастни хора, далтонисти или хора с интелектуални усложнения да могат да ги схващат. Така му идва концепцията да покрие общоприетите светофари с шаблони, тъй че всяка светлина да образува друг знак. Зелената светлина ще наподобява на ходещо дребосъче, а алената – на дребосъче с разперени ръце, което все едно се пробва да спре други човечета зад него да пресекат.
Пеглау демонстрира концепцията на асистентката си, Анелис Вегнер, и й споделя да доизглади детайлите – да усили количеството светлина и да направи фигурките по-подходящи за деца (Пеглау споделя на Анелис да ги направи по-пълнички и отзивчиви на вид). Дизайните на Вегнер – плътни човечета в шапки – са толкоз игриви и занимателни, че Карл се тормози дали изобщо ще бъдат утвърдени от скучните, сиви, комунистически бюрократи без никакво възприятие за комизъм, на които той би трябвало да рапортува.
Но бърка. Дизайните са утвърдени и по този начин се появява първият Ampelmännchen, или „ дребният светофарен човек “, както стават известни след това. Надеждите на Пеглау се сбъдват и човечетата стават доста известни измежду децата, които с наслада изчаквали на пешеходната пътека, до момента в който аленото не се скрие и не се появи зеленото, което да ги пусне.
Така Ampelmänn става знак в Източна Германия. Правителството го употребява в анимационни филмчета за сигурността по пътищата и основава фигурки, игри, книжки за оцветяване и др, от които дребните да се научат на сигурност.
Същата година, когато Ampelmänn стартира работа, 1961, се появява и друга трагична смяна по улиците на Германия – Берлинската стена. Когато тя пада през 1989, съвсем всяка диря от остарелия режим се отстранява. До средата на 90-те пътните знаци и светофарите с дребните човечета стартират да изчезват и да се заменят със скучните им еквиваленти от Западна Германия.
Ако обединяването на Германия беше станало по-плавно, дребните зелени и червени човечетата може би щяха изцяло да изчезнат. Но с течение на годините, това което наподобява като сливане на Изтока със Запада, стартира да прилича повече усвояване на Изтока от Запада. Хората от Германска демократична република стартират да се усещат като втора употреба жители в новата страна. Те се тормозят да не изгубят идентичността си в място, което се усеща като непозната страна. Падането на режима е превъзходно събитие, само че да изгубят даже и най-безобидния детайл от предишния си живот е просто ненужно, в случай че не и нездравословно.
През 1996 Пеглау дружно с почитатели на човечето му основава групата „ Спасете Ampelmännchen! “ и стартира лоби за избавяне на светофарите. Те имат и друго с изключение на носталгия на своя страна – Ampelmännchen свети два пъти по-силно, в сравнение с западния еквивалент, което го прави доста по-лесен за виждане.
Скоро управляващите схващат, че просто ще е по-добре да ги запазят и по този начин човечетата стават общоприети за цялостен Берлин като от 90-те години насам други градове също ги употребяват.
Ampelmännchen също по този начин става и попкултурна икона с помощта на западногерманския промишлен дизайнер Маркус Хекхаузен, който за първи път вижда светлините, когато Германия към момента е разграничена. „ Обожавах ги, тъй като те изглеждаха като единственото ярко и хумористично неща в сивия свят. Бяха толкоз щастливи, толкоз другарски “, споделя Маркус.
След като Стената пада, Хекхаузен трансформира няколко бракувани светофара в декоративни лампи. Те се продават толкоз добре, че дизайнерът купува правата от Карл и поставя образа им на тениски, шапки, писалки, карти за игра, всевъзможни типове чаши и изобщо върху каквото се сетите. Така Ampelmänn става иконичен за Берлин, както Айфеловата кула е за Париж. „ Хората ги обожават, тъкмо както и аз когато ги видях за първи път. “
