Когато една студена февруарска сутрин през 1942 г. жителите на

Когато една студена февруарска заран през 1942 година жителите на канадския град Уинипег, Манитоба, се разсънват, те откриват, че най-лошият им призрачен сън се е сбъднал. Всичко стартира в 6:30 ч. сутринта, когато сирените за въздушно нахлуване завиват и уличните лампи стартират примигват, до момента в който в града е още мрачно. Самолети прехвърчат над главите на жителите и тъпият плач на експлодиращи бомби се чува във всички направления. В 7:00 към тях се причисляват и звуците от далечна артилерийска и картечна пукотевица, когато радиопредавания оповестяват, че силите в града отстъпват обратно към 3-километров периметър към кметството. Към 9:30 всичко свършва. Кметът, министър председателят и лейтенант-губернаторът се предават и са отведени в плен. По радиото Ерих декор Нойренбейг е разгласен за новия гаулайтер или районен шеф на провинцията. Войски минават по Портаж авеню, вражеските танкове стоят на стража на всеки ъгъл, а червено-бяло-черни флагове със свастика се веят над съда и кметството. Уинипег към този момент е дефинитивно в ръцете на нацистите.

Идеята за така наречен „ If Day “ е на членовете на Комитета по заеми за успеха в Манитоба Хенри Е. Селърс, Джон Перин и Джордж Уейт. Смята се, че Уайт, който е артист, пръв предлага концепцията за фалшивото превземане на града от нацистите. Подготовката е обширна и щателна като включва над 3500 от постоянните и резервните военнослужещи и от локалната милиция, както и 40 члена на секцията за млади мъже в борда на търговията, облечени в нацистки униформи, взети на заем от Холивуд. Самият Джордж Уайт играе сътрудник на Гестапо. Специални издания на вестник Winnipeg Tribune, преименуван на Das Winnipeger Lügenblatt, са издадени със публикации на немски език, а подправени банкноти са отпечатани и публикувани. Вечерта на 18 февруари, когато лек сняг пада върху града, всички играчи безшумно заемат позициите си към Уинипег и изчакват сигнала.

Той идва рано на идната заран. В 5:30 такси, което кара радио водещ на работа, е спряно от отряд немски бойци. 15 минути по-късно радиостанцията е в немски ръце и пропагандните излъчвания стартират да изпълват ефира. В 6:30 самолети, боядисани по този начин, че да наподобяват на немски бомбардировачи, стартират да бучат над главите на популацията, до момента в който зенитни акумулатори ги обстрелват със халосни снаряди, а по замръзналите реки в града ибухва  динамит и въглищен прахуляк, с цел да симулира експлодиращи бомби. Междувременно танкове с нарисувани стоманени кръстове минават нагоре по Портаж авеню, с цел да подсигурят главните пътни и железопътни артерии, до момента в който специфични издания на Winnipeg Free Press гърмят от своя страна със заглавия като „ Бомби дупчат Уинипег във въздушен пердах “.

През идващите три часа милиционерските елементи бият добре координирано оттегляне назад към центъра на града, до момента в който в 9:30 дефинитивно се предават. Кметът Джон Куин, министър председателят Джон Бракън, лейтенант губернаторът Роланд Макуилямс и всички общински съветници са задържани и превозени до спонтанен лагер, основан в Даун Форт Гари – пункт за търговия с кожи на 30 километра северно от града. Тогава стартира терора. След назначението на Ерих декор Нойренбейг за гаулайтер на провинцията, немските войски нахлуват в постройката на Great-West-Life Insurance за храна, нападат продавачите на вестници, затварят учебни заведения и синагоги изгорят книги – всички остарели копия към този момент планувани за изгаряне, несъмнено – пред библиотеката Карнеги.

До вечерта се популяризира печатна листовка, която с изключение на други неща, постановява и, че:

– Никакви цивилни лица няма да бъдат допускани по улиците сред 21:40 ч. и разсъмване.

– Всеки хазаин би трябвало да осигури подслон най-малко за 5 бойци.

– Всички организации от боен, полувоенен или приятелски темперамент се разпускат и не разрешават. Бойскаути и сходни юношески организации ще продължат да съществуват, само че под управлението на войските на Гаулайтер.

– Всеки фермер би трябвало неотложно да рапортува за всички ресурси от зърно и добитък и никаква селскостопанска продукция не може да се продава, с изключение на посредством офиса на командващия снабдяването в Уинипег/

– Всички национални емблеми като се изключи свастиката би трябвало неотложно да бъдат унищожени.

-Следващите закононарушения ще доведат до гибел без съд:

Опит за образуване на опозиция против окупационната армия Влизане или излизане от провинцията без разрешение Неотчитане на всички притежавани артикули при нареждане Притежаване на огнестрелно оръжие

Листовката приключва с: „ Никой няма да работи, приказва или мисли срещу нашите нареждания. “

В 5:30 следобяд спектакълът най-сетне завършва и 600 членове на Международния дамски съюз на служащите в облеклото вършат направиха марш по Портаж авеню, продавайки военни облигации на наблюдаващите. „ If day “ има за цел да шокира локалните, само че уредниците му въпреки всичко желаят да избегнат произшествия. Затова те популяризират необятно събитието доста преди то да се случи; дори специфичните немски вестници, популяризирани по време на „ окупацията “, имат надписа: „ Това не се случва. Но може да се случи тук. “

Въздействието на „ If Day “ е неоспоримо като Комитетът по заеми за успеха в Манитоба продава над 3 милиона $ във военни облигации единствено през първия ден. Когато акцията завършва на 7 март, 1 от 3 манитобчани си бяха купили военни облигации и провинцията събира над 65 милиона $, надхвърляйки квотата си от 45 милиона с съвсем 50%.