Как едно малко английско селце се жертва, за да спре разпространението на чумата
Когато Джордж Викарс, асистент на шивач, слага пакет плат до огъня, с цел да изсъхне, той не е могъл да допусна, че това ще отключи болест, която ще убие стотици хора.
Подобно на близките села, Ейям, Англия – земеделско населено място с към 800 души – е под опасност, когато бубонната чума, или Черната гибел, идва на прага му от Лондон през август 1655 година Но за разлика от другите села, дейностите на Ейям по време на 14-месечната зараза получават историческо и здравно значение в битката със заразните заболявания за стотици години напред.
Както свидетелстват честите пандемии, обхванали Европа от XIV в. насам, бубонната чума е мощно заразна и съвсем постоянно смъртоносна – и сходно на днешните пандемии се популяризира по комерсиалните пътища. През XVII в. никой не знае какво я причинява; концепциите за нейния генезис включват наказване от Бог, или миазма (лош въздух). Хората имат доста хрумвания по какъв начин да се спасят от нея – в това число молитва и смирение за греховете, пушене на тютюн или почистване на боклуците към къщите им. Някои носят със себе си кесиики, цялостни с билки, подправки и цветя, с цел да ги смъркат и по този метод да облекчат последствията от „ неприятния въздух “.
Истинската причина за бубонната чума обаче е бактерия, популяризирана от бълхите – и за жал, Викарс не знаел, че влажният плат, който сушил покрай огъня, е цялостен с тях.
Той е ухапан и на 7 септември става първата жертва на чума в селото; след няколко дни доведения му наследник и работодателят му Александър Хадфийлд също умират. До края на 1665 година още хора се разболяват и умират, до момента в който заболяването покосява селото.
През пролетта на 1666 година Уилям Момпесън, новоназначеният викарий на Ейъм, се сплотява с някогашния викарий на енорията Томас Стенли, с цел да задействат проект, който да предотврати разпространяването в близките села. Те убеждават жителите да основат хигиеничен кордон – карантинна зона – и ги молят да останат в нейните граници. Поставените на границите табели предизвестяват външните лица да стоят настрани.
Това не е нова концепция: Карантината е прилагана още в древен времена при заболели от проказа и е употребена при други случаи на чума в Италия от 1400 година насам. Но по времето, когато заболяването връхлита Ейям през XVII в., тази защитна мярка към момента не е публикувана в Англия. Въпреки това е евентуално добре образованият Момпесон да е знаел за тази процедура.
Ейям не си е самодостатъчен – локалните поданици търгуват с околните общини, тъй че жителите на града търсят поддръжката на рубрика на Девъншир и близките села, с цел да основат система за приемане на нужните им артикули. Те слагат граничен камък на южната граница сред Ейъм и най-близкия му комшия Стоуни Мидълтън, който употребяват като пункт за доставка на артикули от първа нужда. В огромния камък са пробити шест дупки, които по-късно са напълнени с оцет. Монетите, с които се заплаща за доставките, се пускат в тях, а за оцетът се счита, че убива инфекциите. Камъкът към момента се намира на тази граница и през днешния ден.
Планът на Момпесон включва и провеждането на църковни служби навън – днешната обществена отдалеченост – защото той схваща, че навън има по-малък късмет от заразяване. От XIV в. насам хората оферират да се заобикалят контакти със инфектираните, макар че в този момент знаем, че пневмоничната, а не бубонна, чума се популяризира по-скоро посредством дихателни капки.
За да насърчат в допълнение хората да не се събират, им е предоставено сами да погребват мъртвите си допустимо най-бързо и допустимо най-близо до мястото на гибелта. В един печален случай брачният партньор на Елизабет Хенкок и всичките ѝ 6 деца умират в границите на 8 дни и тя има невъобразимата задача да изнесе телата им от фермата си до близкото поле, с цел да ги зарови сама. Цели фамилии са изгубени от заболяването, в това число всичките 9 члена на семейство Торп, които умират сред септември 1665 година и началото на лятото на 1666 година
Общо 260 души умират от чума в Ейям. Последният почива на 1 ноември 1666 година, малко повече от година откакто заболяването за първи път визира селото. Когато чумата отминава, последният акт на Момпесон е да насърчи жителите да изгорят облеклата, мебелите и постелките си и да опушат къщите си, с цел да отстранен всяка евентуална останала опасност.
Макар че Ейям заплаща доста висока цена, жертвата на селото евентуално е избавила живота на хиляди хора в Северна Англия. Според „ Washington Post “ чумата не се популяризира по-нататък.
Драстичната реакция на дребната общественост има още по-големи и трайни последствия (отвъд репутацията на „ чумавото село “ в Англия): Прозорливостта на Момпесън оказва въздействие върху по-късната здравна процедура, защото карантината се трансформира в норма за ограничение на разпространяването на заболявания от полиомиелит до ебола и COVID-19, а слагането на монетите в оцет имитира актуалните техники за дезинфекция.
