Кои бяха жените зад „Одисей“ на Джеймс Джойс
Когато Джеймс Джойс работи върху „ Одисей “ – през днешния ден един от най-великите романи, оповестени в миналото – той не дава отговор на стандарта на гладния създател. Авторът в действителност си живее безконтролен и разхитителен живот в Париж и когато не написа, нормално е пийнал. Така съумява да похарчи множеството от парите, които печели, а когато желае рецензия от приятелите си, санкционира всеки, който му я дава.
Когато неговият покровител, Хариет Шоу Уивър, разбра за обстановката, тя се пробва да го разубеди да не пие, както Антъни Джордан споделя в детайли за „ Irish Times “ през 2019 година В отговор Джойс й написа: „ Главата ми е цялостна с камъчета и боклук… Искам да завърша книгата и да се опитам да уредя заплетените си материални каузи. След това желая една добра дълга отмора, в която да не помни изцяло за „ Одисей “.
Въпреки държанието на Джойс, Уивър остава до него, и му оказва помощ да стигне до славата. Затова през днешния ден ще си спомним с изключение на името на фамозния създател, и това на дамите, които му помогнаха за издаването на неговата класика.
Работата на Джойс може в никакъв случай да не е достигнала до щемпел без хора като: Силвия Бийч, която за първи път го извежда пред очите на обществеността посредством своята парижка книжарница „ Шекспир и компания “; влюбените Маргарет Андерсън и Джейн Хийп, чието серийно издание на „ Одисей “ в Съединените щати е основата за гръмък правосъден процес; и Уивър, която става книжовен организатор на Джойс след гибелта му.
Хариет Уивър
Уивър се среща с Джеймс, когато той пуска първата си творба, „ Портрет на художника като млад мъж “, в нейното списание The Egoist. Когато двамата се сближават, тя взема решение анонимно да му подари £5000, с цел да може той да се концентрира върху изкуството си, и даже измества целия фокус на списанието, с цел да бъде то концентрирано най-вече върху „ Портрет “.
Бавно бизнес връзките им се трансформират в другарство и Уивър стартира да му подарява все по-големи и по-големи суми пари; общо той е получил към 1,7 милиона $ съгласно днешния курс.
Уивър също дава отговор за разпространяването на първите издания на творбите на Джойс, а след гибелта му през 1941 година тя е натоварена със задачата да избере кои библиотеки ще получат тази чест. Неговата вдовицата Нора също в последна сметка разчита на средства от Уивър, с цел да поддържа постоянен приход.
Маргарет Андерсън и Джейн Хийп
Междувременно в Съединени американски щати Андерсън и Хийп са упрекнати в непристойност за опита си да разгласяват „ Наусикая “ – глава 13 от „ Одисей “ – в тяхното литературно списание Little Review. Когато Андерсън прочита глава 3, тя споделя: „ Това е най-красивото нещо, което в миналото ще публикуваме. Нека го отпечатаме даже това да е последното изпитание в живота ни! “
Но техният юрист Джон Куин счита, че делото е изгубено още преди да стартира. Освен това е бил и гневен хомофоб. Двете редакторки са санкционирани с по 50 $ и застрашени със затвор, в случай че разгласяват още веднъж от книгата.
Бийч пита Джойс дали може да поеме предизвикването да отпечата целия разказ, обещавайки „ 66% от чистата облага от първото издание “. Като отпечатва „ частни издания “ на книгата, с цел да изкуши хората да се абонират, тя съумява да заобиколи законовите ограничавания в Съединени американски щати и Англия. Все отново Джойс желае да я разгласява до 40-ия си рожден ден и Бийч се постанова да се оправя с непрекъснатите му корекции и допълнения към всяка промяна.
Силвия Бийч
За всички тези дами връзката им с Джойс идва с безчет трудности. Андерсън, след правосъдното дело, написа, че е „ имала нервозен срив, траял няколко месеца. “ Бийч и Джойс постоянно спорят за възнаграждения, авторски права и даже корицата на книгата (Джойс има поверие, че Гърция му носи шанс и упорства книгата да бъде подвързана с цветовете на гръцкото знаме.)
Не е ясно дали създателят е оценил жертвите на тези дами. Но без тях той може би в никакъв случай нямаше да разгласява последните редове от романа си, които могат да се четат като удостоверение на любовта в лицето на заплахата: „ …да споделих му да желая Да. “
