Веско Ешкенази – щом нотите ти говорят
Когато денят ти стартира с утринна мъгла и хубостта на природата се покаже в цялостния си набор, тогава можеш да забележиш и цигулката, творяща музика нейде в близост. Или може би единствено аз я слушам? Не, и вие я чувате, тъй като свири Веско Ешкенази. Музиката му стига до точки, които не се възприемат образно, само че сетивата усещат, когато ги гали виртуоз.
Цигулката не е ли самотно занятие?
Невинаги. Когато сме с повече хора на сцената, не е. Самотно е, когато си вършиш „ домашната работа “, освен това часове наред. Ученето на инструмента е дълъг развой, който е обвързван със независимо рационализиране. Часове наред, още от дете. Най-важните години за музиканта са детските и това те прави малко по-различен от останалите деца.
Това, да си по-различен, дали е обвързвано със свиренето ти, или ти просто си подобен?! Всеки инструмент развива интелигентността у детето, а също и заложбите му.Вероятно би трябвало да го имаш у себе си като темперамент. Но съм сигурен, че всеки инструмент развива интелигентността у детето, а също и заложбите му. То е като при писателите, които съгласно мен даже са още по-затворени хора. При нас най-малко правенето на музика е обвързвано с други хора и е обществено събитие, има и аудитория. Писателите обаче не я виждат, до момента в който на нас ни ръкопляскат. Или ни освиркват, само че при всички положения е някакво прикосновение с аудиторията.
Да не искаш да ми кажеш, че ти се е случвало освиркване?!
Не, не, да чукна тук на всички дървета. Но съм участвал на концерт, на който имаше „ у-у “. Това е доста неприятно. Даже, като присъстващ в публиката, дотолкоз се изненадах, че освен ми стана неловко, ами желаех да се скрия и да си потегли колкото се може по-бързо от този концерт. Не беше на инцидентен реализатор. Но тогава ми направи усещане, че когато не си откровен с публиката си или нещо се опитваш „ да минеш метър “, тогава може и да се случи. Това беше в Амстердам. Някои бъркат, като се пробват да създадат класическата музика всеобща. Това в никакъв случай няма да стане. А и не би трябвало да е по този начин. Тя е изкуство, а не еднодневка. Само хрумвания ли са нужни, с цел да се раздвижи класическата музика дотолкоз, че младежите да я слушат?
Във всяко едно потомство има хора, които слушат така наречен съвременна музика, до момента в който класическата музика е на стотици години. Не можем да се стремим всички да ни слушат. Стремежът е по-скоро да стигнем до тези хора от младите, на които може да им хареса, да не ги изпуснем. Това е желанието ми. Имам сътрудници, които работят по разнообразни способи. Според мен обаче някои бъркат, като се пробват да създадат класическата музика всеобща. Това в никакъв случай няма да стане. А и не би трябвало да е по този начин. Тя е за хора, които имат потребност и предпочитание да я слушат, по-интелектуална е. Тя е изкуство, а не еднодневка.
Слушах по радиото един рапър, който обясняваше, че прави музика. Ама това е смешно просто. Някои в поп-музиката съумяват да останат на върха и ужасно доста ги почитам, само че те са единици – Майкъл Джексън да вземем за пример.
Сложно е да накараш хората да схващат класиката. Но може да се направи, като ги вкараш в залата, с цел да видят, че не пари, не щипе и не люти на очите, а може би е нещо, което биха желали да имат в живота си.
Как става това вкарване в залата тогава?
Има разнообразни способи. Хубаво е, че има фестивали навън за през лятото, на които участват хора без искания да са музикално обвързани, само че могат да чуят какво се твори. Може всичко да си остане до такава степен, до посещаване един път годишно в парка, само че може да им хареса и да решат да отидат в залата, тъй като е красива, тъй като атмосферата е различна… И в действителност е по-различно в залата. Има рецензии, че по този начин се опорочава музиката. Това безусловно не е по този начин. Навън ние свирим по същия метод, по който свирим и в залата.
Друг метод да се заловен младите, е като се направи колаборация с поп-изпълнител, който е сполучлив и харесван. Мога да загатна, че с Адриана Николова-Печенката имаме ново парче, което ще излезе скоро като клип. Тя прави страхотни неща. Много симпатични са ми тези опити да се направи нещо, което не е просташко. А то сигурно стига до по-млади хора. Но в последна сметка това са инцидентни колаборации, които върша един път на 4-5 години, да речем. Другото е всекидневна работа в залата, с оркестри. В Амстердам се радваме на многочислена аудитория, а залата е с 2200 места. Всяка седмица се стартира нова стратегия. Световен град е и има туристи, които особено идват, с цел да чуят оркестъра. Сложно е да накараш хората да схващат класиката. Но може да се направи, като ги вкараш в залата, с цел да видят, че не пари, не щипе и не люти на очите. Там сте влезнали в културната стратегия, привличаща туристи. Кога ще стане това и тук, в България?
Няма концепция за това. Никой не се е сетил да го направи. Може би в този момент ще го прочетат и ще се досетят. Не е толкоз мъчно да се сформира уикенд в София, да речем, и в пакета да влезе един концерт на Софийска филхармония примерно. Защо не? Много от тях няма да купят, само че ще има и такива, които ще купят, и те ще изпълнят залата. Просто би трябвало да има хора, които да мислят. Тук няма конструкция. Мисли се за насъщния, дали ще се вземе заплатата…
Влизал ли си в спор поради музиката?
Заради идеалите си – да, поради морала си – също. Два-три пъти съм влизал в спор: тъй като съм уважавал себе си прекомерно доста, както и това, което върша, и не съм разрешил да го обезценят. Когато влизам в спор, споделям, че няма да направя нещо по този метод, и си потеглям. Т.е. не си поставям бойните доспехи и да влизам в пердах, с цел да печеля борбата. Просто споделям и си потеглям. Другото няма смисъл и е за различен вид хора. След това знам, че съм излязъл от обстановката почтен към себе си.
И към позицията си.
Не би трябвало да се обезценява безстопанствен труд.
Слушането на музика преди заспиване добър вид ли е?
Да, несъмнено, единствено че не и за мен. Много хора го вършат, дори заспиват със слушалки, както виждам, пътувайки със аероплан. Всеки път се чудя каква музика слуша човекът…
… Ч е чак заспива…
… Дали поп, дали джаз… Доказано е, че класическата музика успокоява и даже лекува, не знам дали знаеш. Събужда такива страсти, каквито нищо друго не провокира. По-специално Моцарт работи лечебно на хората.
Но в случай че аз чувам музика, тя ме държи безсънен, тъй като стартирам да чувам професионално, върша си анализи, анализирам…
Цигулката не е ли самотно занятие?
Невинаги. Когато сме с повече хора на сцената, не е. Самотно е, когато си вършиш „ домашната работа “, освен това часове наред. Ученето на инструмента е дълъг развой, който е обвързван със независимо рационализиране. Часове наред, още от дете. Най-важните години за музиканта са детските и това те прави малко по-различен от останалите деца.
Това, да си по-различен, дали е обвързвано със свиренето ти, или ти просто си подобен?! Всеки инструмент развива интелигентността у детето, а също и заложбите му.Вероятно би трябвало да го имаш у себе си като темперамент. Но съм сигурен, че всеки инструмент развива интелигентността у детето, а също и заложбите му. То е като при писателите, които съгласно мен даже са още по-затворени хора. При нас най-малко правенето на музика е обвързвано с други хора и е обществено събитие, има и аудитория. Писателите обаче не я виждат, до момента в който на нас ни ръкопляскат. Или ни освиркват, само че при всички положения е някакво прикосновение с аудиторията.
Да не искаш да ми кажеш, че ти се е случвало освиркване?!
Не, не, да чукна тук на всички дървета. Но съм участвал на концерт, на който имаше „ у-у “. Това е доста неприятно. Даже, като присъстващ в публиката, дотолкоз се изненадах, че освен ми стана неловко, ами желаех да се скрия и да си потегли колкото се може по-бързо от този концерт. Не беше на инцидентен реализатор. Но тогава ми направи усещане, че когато не си откровен с публиката си или нещо се опитваш „ да минеш метър “, тогава може и да се случи. Това беше в Амстердам. Някои бъркат, като се пробват да създадат класическата музика всеобща. Това в никакъв случай няма да стане. А и не би трябвало да е по този начин. Тя е изкуство, а не еднодневка. Само хрумвания ли са нужни, с цел да се раздвижи класическата музика дотолкоз, че младежите да я слушат?
Във всяко едно потомство има хора, които слушат така наречен съвременна музика, до момента в който класическата музика е на стотици години. Не можем да се стремим всички да ни слушат. Стремежът е по-скоро да стигнем до тези хора от младите, на които може да им хареса, да не ги изпуснем. Това е желанието ми. Имам сътрудници, които работят по разнообразни способи. Според мен обаче някои бъркат, като се пробват да създадат класическата музика всеобща. Това в никакъв случай няма да стане. А и не би трябвало да е по този начин. Тя е за хора, които имат потребност и предпочитание да я слушат, по-интелектуална е. Тя е изкуство, а не еднодневка.
Слушах по радиото един рапър, който обясняваше, че прави музика. Ама това е смешно просто. Някои в поп-музиката съумяват да останат на върха и ужасно доста ги почитам, само че те са единици – Майкъл Джексън да вземем за пример.
Сложно е да накараш хората да схващат класиката. Но може да се направи, като ги вкараш в залата, с цел да видят, че не пари, не щипе и не люти на очите, а може би е нещо, което биха желали да имат в живота си.
Как става това вкарване в залата тогава?
Има разнообразни способи. Хубаво е, че има фестивали навън за през лятото, на които участват хора без искания да са музикално обвързани, само че могат да чуят какво се твори. Може всичко да си остане до такава степен, до посещаване един път годишно в парка, само че може да им хареса и да решат да отидат в залата, тъй като е красива, тъй като атмосферата е различна… И в действителност е по-различно в залата. Има рецензии, че по този начин се опорочава музиката. Това безусловно не е по този начин. Навън ние свирим по същия метод, по който свирим и в залата.
Друг метод да се заловен младите, е като се направи колаборация с поп-изпълнител, който е сполучлив и харесван. Мога да загатна, че с Адриана Николова-Печенката имаме ново парче, което ще излезе скоро като клип. Тя прави страхотни неща. Много симпатични са ми тези опити да се направи нещо, което не е просташко. А то сигурно стига до по-млади хора. Но в последна сметка това са инцидентни колаборации, които върша един път на 4-5 години, да речем. Другото е всекидневна работа в залата, с оркестри. В Амстердам се радваме на многочислена аудитория, а залата е с 2200 места. Всяка седмица се стартира нова стратегия. Световен град е и има туристи, които особено идват, с цел да чуят оркестъра. Сложно е да накараш хората да схващат класиката. Но може да се направи, като ги вкараш в залата, с цел да видят, че не пари, не щипе и не люти на очите. Там сте влезнали в културната стратегия, привличаща туристи. Кога ще стане това и тук, в България?
Няма концепция за това. Никой не се е сетил да го направи. Може би в този момент ще го прочетат и ще се досетят. Не е толкоз мъчно да се сформира уикенд в София, да речем, и в пакета да влезе един концерт на Софийска филхармония примерно. Защо не? Много от тях няма да купят, само че ще има и такива, които ще купят, и те ще изпълнят залата. Просто би трябвало да има хора, които да мислят. Тук няма конструкция. Мисли се за насъщния, дали ще се вземе заплатата…
Влизал ли си в спор поради музиката?
Заради идеалите си – да, поради морала си – също. Два-три пъти съм влизал в спор: тъй като съм уважавал себе си прекомерно доста, както и това, което върша, и не съм разрешил да го обезценят. Когато влизам в спор, споделям, че няма да направя нещо по този метод, и си потеглям. Т.е. не си поставям бойните доспехи и да влизам в пердах, с цел да печеля борбата. Просто споделям и си потеглям. Другото няма смисъл и е за различен вид хора. След това знам, че съм излязъл от обстановката почтен към себе си.
И към позицията си.
Не би трябвало да се обезценява безстопанствен труд.
Слушането на музика преди заспиване добър вид ли е?
Да, несъмнено, единствено че не и за мен. Много хора го вършат, дори заспиват със слушалки, както виждам, пътувайки със аероплан. Всеки път се чудя каква музика слуша човекът…
… Ч е чак заспива…
… Дали поп, дали джаз… Доказано е, че класическата музика успокоява и даже лекува, не знам дали знаеш. Събужда такива страсти, каквито нищо друго не провокира. По-специално Моцарт работи лечебно на хората.
Но в случай че аз чувам музика, тя ме държи безсънен, тъй като стартирам да чувам професионално, върша си анализи, анализирам…
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ