Даря Навалная: Прагматизмът към диктаторите е цинизъм и корупция
Когато чух, че на моя татко - Алексей Навални, ще бъде връчена влиятелната премия " Андрей Сахаров ", се зарадвах по две аргументи. Първата е, че това е голяма чест, самопризнание за неговите заслуги и висока оценка за работата, която той дружно със своите сътрудници е приключил и продължава да прави. И основното - това е знак за поддръжка на тези десетки милиони жители на моята страна, които желаят Русия да има по-добра орис и се борят за това.
Ще кажа и втората причина, въпреки че ми е малко неудобно. Моят татко получава премията на Европарламента, само че за жалост, по разбираеми аргументи, той не може да пристигна. Вероятно по този начин наподобява кошмарът на моето семейство и персонално за мен - аз вървя по разнообразни мероприятия, изричам се от името на своя татко, от време на време го награждават, аз получавам премията, приготвям тирада и я стартирам със наложителната смешка... А той лежи в пандиза. А аз не преставам да пътувам и по пътя чета следващата публикация за чудовищните условия, в които той седи. Но нищо не мога да направя. Отивам и се изявявам. А той продължава да е в пандиза.
И това се отнася освен за Алексей Навални. Къде в този момент са носителите на миналогодишната премия - хората от белоруската съпротива? Повечето са в пандиза. Къде в този момент е лауреатът на Нобелова премия за 2010 година Лю Сяобо? Той умря в пандиза.
И си задавам въпроса -
за какво е толкоз комплицирано да се спасят тези, които пазят човешките права?
Защо не престават да ги хвърлят в пандиза освен по целия свят, само че даже и в географски европейските страни в XXI век?
Европа е велика и могъща. Волята на европейците е изразена в резолюциите на депутатите в Европарламента. И това са точни, верни, почтени резолюции. Те се поддържат от Съединени американски щати и Англия, от Австралия, Нова Зеландия и целия свободен свят.
Но хора като моя татко не престават да лежат в пандизите, където хвърлят нови и нови техни съратници.
Много пъти съм чувала, сигурна съм, че ще чуя и в този момент в кулуарите на тази сесия: " Знаеш ли, Даша, ние разбираме страстите ти, тъй като това визира твоето семейство. Но в действителния свят ние би трябвало да действаме прагматично ". И аз ще кимна и ще кажа: " Да, да, несъмнено ". А какво да кажа?! Аз съм 20-годишна студентка и ми е неловко да диспутирам с опитни и виновни прагматици.
Но желая най-малко тук, да употребявам, че имам микрофон, който никой няма да ми отнеме, и не би трябвало да диспутирам с никого персонално, чувствайки се неловко, да се изкажа против този прагматизъм. В края на краищата тази премия е на името на Андрей Сахаров. И Андрей Сахаров е бил един от най-непрагматичните хора на планетата. Аз не разбирам за какво тези, които молят за прагматични връзки с диктаторите, просто не отворят учебниците по история. И не прочетат за неизменимия политически закон - успокоението на диктаторите и тираните в никакъв случай не работи. Колкото и да се заблуждават, надявайки се, че следващият безумец, вкопчил се във властта, ще стартира да се държи обичайно в отговор на отстъпките и заиграванията - това в никакъв случай не се случва. Самата същина на властническата власт
допуска непрекъснато повишение на залога,
растеж на експанзията и търсене на нови врагове.
И тези, които споделяха: " Дайте да не провокираме Лукашенско и да продължим разговора ", сега, когато той пребиваше хора и ги хвърляше в пандиза, реализираха единствено това, че в този момент той, с цел да хвърли някого в пандиза, го отвлича дружно с пътнически аероплан.
Има още нещо, което неизвестно за какво прагматиците, призоваващи да имаме поради разноските и икономическите загуби, не желаят да създадат - просто да вземат един калкулатор и да сметнат какъв брой коства техният прагматизъм на европейските данъкоплатци. Годините заигравка с Путин му дадоха да разбере, че може и война да стартира, с цел да увеличи рейтинга си.
Колко ще коства на Европа една война с Украйна?
Даже в този момент, след голямото количество вести за съветски войски на границата с Украйна, никой не реагира изключително. Никакво прагматично комерсиално съдействие не може да компенсира и част от тези директни разноски, които към този момент са направени.
Един от съветските опозиционни водачи - Борис Немцов - бе убит в гърба тъкмо до Кремъл. И се появява прагматик, който подвига плещи и споделя: " Нищо не можем да създадем. Дайте да се ограничим с внезапно изказване, а по-късно да продължим разговора ".
После убиват втори, и трети. Четвъртия го убиват в центъра на Берлин. Петия - във Англия. После взривяват някакви хранилища в Европа. След това убиват с химическо оръжие.
И това, което знаем, са единствено несполучливите покушения.
А какъв брой са сполучливите? Все отново знаем сигурно, че в спецслужбите на Путин е основана същинска терористична група. Убиваща жителите на моята страна без съд и присъда. Те едвам не убиха моята майка. Те съвсем убиха моя татко. И никой не може да подсигурява, че на следващия ден европейски политици няма да паднат безжизнени, хванали ръкохватка на входна врата.
И ето, вие към този момент увеличавате бюджета на полицията. Давате големи пари на спецслужбите. Харчите милиарди за нови начини за разкриване на отровни субстанции. Това са следствията от този прагматизъм.
" Не би трябвало да се прекалява, би трябвало да се работи деликатно, с цел да не ги разсърдим, " споделя прагматикът. А на следващия ден диктаторите, окрилени от полумерките на Запада, просто докарват хиляди хора на границата на Евросъюза и принуждават дамите и децата да щурмуват оградите, мечтаейки някой да бъде убит или стъпкан в тълпата. Нека прагматиците да кажат какъв брой ще коства това на Полша, Литва или целия Европейски съюз.
Също по този начин ще ми кажат - ти какво искаш? Това са суверенни страни със свои държавни управления. Нашите благоприятни условия са лимитирани. Или ти предлагаш да стартираме нуклеарна война за освобождението на политическите пандизчии?
Аз война, несъмнено, не предлагам. Но ще отбележа, че въпреки и без необикновен триумф,
тя към този момент е почнала и в нея има действителни жертви.
И в нея се употребява и кибер оръжие, и химическо оръжие. Фактът, че европейските банки свободно перат насъбраните от корупция милиарди на Путин и неговите другари, че яхтите на олигарсите на Путин не престават да провокират възторг на европейското Средиземноморие или че 99% от висшите служители на Русия и Беларус, директно забъркани в закононарушения, както и техните фамилии могат гладко да пътуват из Европа, е сигурен знак, че доста от тези, които вземат решения, не се пробват да завоюват даже една дребна борба в тази война. Те прекалено много приказват и смислят за realpolitik, обмисляйки дейности, учредени на хрумвания и правила, които са наивни и глупави.
И коства ми се, че казусът е в това, че желанието още веднъж и още веднъж да се умиротворява диктатора, стремежът да не го ядосваме, старанието да не се виждат неговите закононарушения, до момента в който това е допустимо - не е прагматичен метод. Дойде време да си го кажем непосредствено. Под булото на прагматизма тук се крият цинизъм, двуличие и корупция.
Винаги ще има война сред идеализма и прагматизма. Това е яростен дуел и в европейската политика. Но
прагматизмът не би трябвало да значи изменничество на концепциите.
Когато попитах татко си: " Какво искаш да кажа пред Европарламента? ", той ми отговори: " Кажи, че никой не би трябвало да слага знак на тъждество сред Русия и режима на Путин. Русия е част от Европа и ние се стремим да станем част от този съюз. Но желаеме и самата Европа да се стреми към себе си. Към тези потресаващи правила, които са заложени в основата й. Ние се стремим към Европа на концепциите, на тържеството на човешките права, демокрацията и достойството, само че не желаеме изключително да бъдем в Европа на канцлерите и министрите, мечтаещи да се уредят в съвета на шефовете на държавните компании на Путин или да се се повозят на яхтата на някой олигарх ".
Днес, тук, на тази сцена, получавайки влиятелната премия за своя татко, аз ви благодаря и във ваше лице привествам Европа на концепциите и правилата. Европейският съюз е необикновено знамение, основано от нации, които в предишното непрекъснато са воювали между тях. Независимо от всички компликации и проблеми, които са се появили или занапред ще се появят по пътя на Европейски Съюз, аз имам вяра в неговото бъдеще. И имам вяра, че моята страна в миналото ще стане част от него.
Всички ние имаме голяма отговорност, без значение дали сме евродепутати или студенти. Просто живеем във време, когато ще би трябвало да решаваме доста проблеми - от климата до оцеляването на демокрацията.
Завършвайки своята тирада, желая да изтъквам своя популярен сънародник, на чието име е кръстена тази премия. " Не от лъжлива невзискателност, а от предпочитание да бъда прецизен, ще отбележа, че моята орис се оказа по-мащабна от моята персона. Аз просто се стараех да бъда на равнището на личната си орис ".
И поисквам всички ние да имаме сили да бъдем на равнището на личната си орис.
Свобода за Алексей Навални!
Ще кажа и втората причина, въпреки че ми е малко неудобно. Моят татко получава премията на Европарламента, само че за жалост, по разбираеми аргументи, той не може да пристигна. Вероятно по този начин наподобява кошмарът на моето семейство и персонално за мен - аз вървя по разнообразни мероприятия, изричам се от името на своя татко, от време на време го награждават, аз получавам премията, приготвям тирада и я стартирам със наложителната смешка... А той лежи в пандиза. А аз не преставам да пътувам и по пътя чета следващата публикация за чудовищните условия, в които той седи. Но нищо не мога да направя. Отивам и се изявявам. А той продължава да е в пандиза.
И това се отнася освен за Алексей Навални. Къде в този момент са носителите на миналогодишната премия - хората от белоруската съпротива? Повечето са в пандиза. Къде в този момент е лауреатът на Нобелова премия за 2010 година Лю Сяобо? Той умря в пандиза.
И си задавам въпроса -
за какво е толкоз комплицирано да се спасят тези, които пазят човешките права?
Защо не престават да ги хвърлят в пандиза освен по целия свят, само че даже и в географски европейските страни в XXI век?
Европа е велика и могъща. Волята на европейците е изразена в резолюциите на депутатите в Европарламента. И това са точни, верни, почтени резолюции. Те се поддържат от Съединени американски щати и Англия, от Австралия, Нова Зеландия и целия свободен свят.
Но хора като моя татко не престават да лежат в пандизите, където хвърлят нови и нови техни съратници.
Много пъти съм чувала, сигурна съм, че ще чуя и в този момент в кулуарите на тази сесия: " Знаеш ли, Даша, ние разбираме страстите ти, тъй като това визира твоето семейство. Но в действителния свят ние би трябвало да действаме прагматично ". И аз ще кимна и ще кажа: " Да, да, несъмнено ". А какво да кажа?! Аз съм 20-годишна студентка и ми е неловко да диспутирам с опитни и виновни прагматици.
Но желая най-малко тук, да употребявам, че имам микрофон, който никой няма да ми отнеме, и не би трябвало да диспутирам с никого персонално, чувствайки се неловко, да се изкажа против този прагматизъм. В края на краищата тази премия е на името на Андрей Сахаров. И Андрей Сахаров е бил един от най-непрагматичните хора на планетата. Аз не разбирам за какво тези, които молят за прагматични връзки с диктаторите, просто не отворят учебниците по история. И не прочетат за неизменимия политически закон - успокоението на диктаторите и тираните в никакъв случай не работи. Колкото и да се заблуждават, надявайки се, че следващият безумец, вкопчил се във властта, ще стартира да се държи обичайно в отговор на отстъпките и заиграванията - това в никакъв случай не се случва. Самата същина на властническата власт
допуска непрекъснато повишение на залога,
растеж на експанзията и търсене на нови врагове.
И тези, които споделяха: " Дайте да не провокираме Лукашенско и да продължим разговора ", сега, когато той пребиваше хора и ги хвърляше в пандиза, реализираха единствено това, че в този момент той, с цел да хвърли някого в пандиза, го отвлича дружно с пътнически аероплан.
Има още нещо, което неизвестно за какво прагматиците, призоваващи да имаме поради разноските и икономическите загуби, не желаят да създадат - просто да вземат един калкулатор и да сметнат какъв брой коства техният прагматизъм на европейските данъкоплатци. Годините заигравка с Путин му дадоха да разбере, че може и война да стартира, с цел да увеличи рейтинга си.
Колко ще коства на Европа една война с Украйна?
Даже в този момент, след голямото количество вести за съветски войски на границата с Украйна, никой не реагира изключително. Никакво прагматично комерсиално съдействие не може да компенсира и част от тези директни разноски, които към този момент са направени.
Един от съветските опозиционни водачи - Борис Немцов - бе убит в гърба тъкмо до Кремъл. И се появява прагматик, който подвига плещи и споделя: " Нищо не можем да създадем. Дайте да се ограничим с внезапно изказване, а по-късно да продължим разговора ".
После убиват втори, и трети. Четвъртия го убиват в центъра на Берлин. Петия - във Англия. После взривяват някакви хранилища в Европа. След това убиват с химическо оръжие.
И това, което знаем, са единствено несполучливите покушения.
А какъв брой са сполучливите? Все отново знаем сигурно, че в спецслужбите на Путин е основана същинска терористична група. Убиваща жителите на моята страна без съд и присъда. Те едвам не убиха моята майка. Те съвсем убиха моя татко. И никой не може да подсигурява, че на следващия ден европейски политици няма да паднат безжизнени, хванали ръкохватка на входна врата.
И ето, вие към този момент увеличавате бюджета на полицията. Давате големи пари на спецслужбите. Харчите милиарди за нови начини за разкриване на отровни субстанции. Това са следствията от този прагматизъм.
" Не би трябвало да се прекалява, би трябвало да се работи деликатно, с цел да не ги разсърдим, " споделя прагматикът. А на следващия ден диктаторите, окрилени от полумерките на Запада, просто докарват хиляди хора на границата на Евросъюза и принуждават дамите и децата да щурмуват оградите, мечтаейки някой да бъде убит или стъпкан в тълпата. Нека прагматиците да кажат какъв брой ще коства това на Полша, Литва или целия Европейски съюз.
Също по този начин ще ми кажат - ти какво искаш? Това са суверенни страни със свои държавни управления. Нашите благоприятни условия са лимитирани. Или ти предлагаш да стартираме нуклеарна война за освобождението на политическите пандизчии?
Аз война, несъмнено, не предлагам. Но ще отбележа, че въпреки и без необикновен триумф,
тя към този момент е почнала и в нея има действителни жертви.
И в нея се употребява и кибер оръжие, и химическо оръжие. Фактът, че европейските банки свободно перат насъбраните от корупция милиарди на Путин и неговите другари, че яхтите на олигарсите на Путин не престават да провокират възторг на европейското Средиземноморие или че 99% от висшите служители на Русия и Беларус, директно забъркани в закононарушения, както и техните фамилии могат гладко да пътуват из Европа, е сигурен знак, че доста от тези, които вземат решения, не се пробват да завоюват даже една дребна борба в тази война. Те прекалено много приказват и смислят за realpolitik, обмисляйки дейности, учредени на хрумвания и правила, които са наивни и глупави.
И коства ми се, че казусът е в това, че желанието още веднъж и още веднъж да се умиротворява диктатора, стремежът да не го ядосваме, старанието да не се виждат неговите закононарушения, до момента в който това е допустимо - не е прагматичен метод. Дойде време да си го кажем непосредствено. Под булото на прагматизма тук се крият цинизъм, двуличие и корупция.
Винаги ще има война сред идеализма и прагматизма. Това е яростен дуел и в европейската политика. Но
прагматизмът не би трябвало да значи изменничество на концепциите.
Когато попитах татко си: " Какво искаш да кажа пред Европарламента? ", той ми отговори: " Кажи, че никой не би трябвало да слага знак на тъждество сред Русия и режима на Путин. Русия е част от Европа и ние се стремим да станем част от този съюз. Но желаеме и самата Европа да се стреми към себе си. Към тези потресаващи правила, които са заложени в основата й. Ние се стремим към Европа на концепциите, на тържеството на човешките права, демокрацията и достойството, само че не желаеме изключително да бъдем в Европа на канцлерите и министрите, мечтаещи да се уредят в съвета на шефовете на държавните компании на Путин или да се се повозят на яхтата на някой олигарх ".
Днес, тук, на тази сцена, получавайки влиятелната премия за своя татко, аз ви благодаря и във ваше лице привествам Европа на концепциите и правилата. Европейският съюз е необикновено знамение, основано от нации, които в предишното непрекъснато са воювали между тях. Независимо от всички компликации и проблеми, които са се появили или занапред ще се появят по пътя на Европейски Съюз, аз имам вяра в неговото бъдеще. И имам вяра, че моята страна в миналото ще стане част от него.
Всички ние имаме голяма отговорност, без значение дали сме евродепутати или студенти. Просто живеем във време, когато ще би трябвало да решаваме доста проблеми - от климата до оцеляването на демокрацията.
Завършвайки своята тирада, желая да изтъквам своя популярен сънародник, на чието име е кръстена тази премия. " Не от лъжлива невзискателност, а от предпочитание да бъда прецизен, ще отбележа, че моята орис се оказа по-мащабна от моята персона. Аз просто се стараех да бъда на равнището на личната си орис ".
И поисквам всички ние да имаме сили да бъдем на равнището на личната си орис.
Свобода за Алексей Навални!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ