И класиците са имали фанатични фенове
Когато човек си показа пищящи деца и припадащи девойки на пронизителен и безреден концерт, то безспорно в съзнанието му изникват фрагменти от ранните години на " Бийтълс ", а не персони от класическата музика. Бийтълманията обаче е феномен с предистория - първата фикс идея в историята на музиката предшества с повече от век появяването на четворката от Ливърпул на международната сцена. Тя се появява към унгарския композитор и пианист Ференц Лист в средата на XIXвек. Именно по прилика с листоманията се появява името на ерата, в която " Бийтълс " са на върха, а неин кръстник е поетът Хайнрих Хайне.
В средата на XIX век унгарецът Ференц Лист е достоен композитор и надарен пианист, отдръпнал се от деен концертен живот, с цел да се отдаде на умерено композиране и фамилията си. Една сериозна инвестиция в... паметника на Бетовен в Бон обаче го принуждава да излезе от пенсия и да се върне на европейските подиуми, с цел да попълни фамилната хазна, олекнала с 10 000 франка поради монумента, който и през днешния ден краси родния град на великия композитор. През 1839 година Лист
потегля на турне в Европа, което ще продължи осем години
Личният му живот страда, само че концертите на пианиста провокират огромна блъсканица навсякъде, където стъпи - чарът му става притежание на панконтинентална войска от почитател(к)и, които при всяка поява на музиканта изпадат в невиждана нервност.
Разбира се, Ференц Лист е повече Мик Джагър, в сравнение с Ози Озбърн. Поетът Хайнрих Хайне написа за него: " Колко могъщо, какъв брой разкъсващо е самото му физическо наличие ". Ева Ханзак, държанка на Балзак, остава безмълвна пред чара на пианиста и записва в дневника си, че косата му, тялото му и устните му " карат и небесата да мечтаят ". " Съвършено правата му коса е толкоз дълга, че се спуска по раменете му - разказва го различен негов съвременник. - Когато е разчувствуван, тя скрива лицето му и човек не вижда даже носа му ".
Когато свири, Лист е в непрестанно придвижване - тропа с крайници, мята ръце. Това докарва почитателите му до възторг. За начало на този феномен се счита
идването на Лист в Берлин към Коледа на 1841 година
Там 30-ина негови обожатели от студенцията го посрещат със серенада, изпълнявайки негова ария. Няколко дни по-късно - на 27 декември, е концертът на Лист и точно реакцията на публиката тогава се счита за началото на листоманията.
За разлика от 60-те години на предишния век през XIX век " фикс идея " е тежка дума и към момента се използва най-много в медицински смисъл във връзка с същински патологични положения. Случващото се по европейските подиуми провокира огромна паника у здравното съсловие. Докторите надлъж и нашир разискват по какъв начин да ваксинират популацията против сходни лудости - толкоз съществени били опасенията, че дамите ще зарежат децата, къщите и съпрузите си, с цел да вървят по петите на пианиста. Хайнрих Хайне дал име на тази полуда в един фейлетон, написан на 25 април 1844 година във връзка концертния сезон в Париж през 1844 година " Истинска полуда, нечувана в аналите на фурора! ", възкликва поетът. Това е
патология, нямаща нищо общо с естетическото,
безапелационен е той.
Почитателите на Лист напълно не били единствено представителки на нежния пол - чарът на композитора явно покорявал и мъжете. " Щом се добрах до дома и смъкнах палтото си, се хвърлих на дивана и зароних най-горчивите, най-сладките сълзи ", написа Юри Арнолд, съветски критик (Лист свири в Крим, Русия, Турция). " Всяка секунда е свещена за нас и ще бъде помнена до сетния ни мирис ", пишат двама другари за паметната дата 8 април 1842 година, когато имат достойнството да видят своя идол.
Феновете може да са от XIX век, само че порядките им поразително наподобяват на сегашните - дамите
носели на шията си стъкленици с кафейната наслойка
на звездата, избивали се за носните му кърпи и ръкавиците, опитвали се да се доберат до него и да отрежат кичур от косата му (Лист получавал толкоз доста молби за кичур от косата си, че постоянно изпращал на феновете си откъслек от козината на кучето си). Както през днешния ден в публиката ще се сбият за счупената палка на обичания си барабанист, по този начин по времето на Лист всяка скъсана струна от пианото се превръщала в ценена гривна. Тези, които нямали шанса да се допрян до идола си, били принудени да носят лика му в брошки и бижута.
Според един роман Лист един път хвърлил угарка от остаряла пура на улицата под зоркия взор на влюбена почитателка, която незабавно извадила угарката от канавката и я вградила в брошка с монограм от диаманти, разнасяйки я неразделно със себе си, без да вижда ужасната миризма, която се разнасяла от нея.
Такова било държанието и на самите концерти, които напълно не приличали на строгите типичен концерти, които знаем през днешния ден. Звучи необикновено, само че е представен най-малко един случай, в който към сцената полетяло долни дрехи, въпреки че въпреки всичко това било изключение, а правилото било да се хвърлят носни кърпи. Пищенето и припадъците също били нормални, а има и най-малко едно удостоверение за почитатели, атакуващи сцената - от Берлин, 1842 година
Днес, несъмнено, никой не пищи и не къса облеклата си, когато слуша музика на Ференц Лист - композиторът е назад измежду строгостта на класиците. Но по международните подиуми все ще се откри реализатор, поради който почитателите да изпадат в листомания.
БИОГРАФИЯ
Ференц Лист е роден на 22 октомври 1811 година в Доброян, Унгария, Австрийска империя. Баща му е надарен музикант, който свири на пиано, цигулка, чело и китара, персонален прочут на Хайдн и Бетовен. На осемгодишна възраст Ференц към този момент композира обикновени композиции. Във Виена се учи при Карл Черни, възпитаник на Бетовен и Хумел. Изучава комбинация при Антонио Салиери и Фердинандо Паер. Публичният му дебют на концерт е на 1 декември 1822 година във Виена. Концертът има голям триумф и Лист е посрещнат в австрийските и унгарските аристократични кръгове. Запознава се с Бетовен и Шуберт.
През 1827 година Лист се открива в Париж, където поддържа връзка с Виктор Юго, Ламартин, Хайнрих Хайне. Ден преди премиерата на " Фантастична симфония " се среща с Берлиоз. По-късно се сприятелява и с Шопен. През 1881 година претърпява случай, от който не се възвръща изцяло. Умира на 74-годишна възраст и е заровен в Байройт, Германия.
От 1835 до 1839 година той живее (без брак) с графиня Мари д`Агу, френска писателка, която написа под псевдонима Даниел Стърн. Тя е майка на трите му деца. Лист е непосредствен другар с Рихард Вагнер, който се дами за щерка му Козима.
В средата на XIX век унгарецът Ференц Лист е достоен композитор и надарен пианист, отдръпнал се от деен концертен живот, с цел да се отдаде на умерено композиране и фамилията си. Една сериозна инвестиция в... паметника на Бетовен в Бон обаче го принуждава да излезе от пенсия и да се върне на европейските подиуми, с цел да попълни фамилната хазна, олекнала с 10 000 франка поради монумента, който и през днешния ден краси родния град на великия композитор. През 1839 година Лист
потегля на турне в Европа, което ще продължи осем години
Личният му живот страда, само че концертите на пианиста провокират огромна блъсканица навсякъде, където стъпи - чарът му става притежание на панконтинентална войска от почитател(к)и, които при всяка поява на музиканта изпадат в невиждана нервност.
Разбира се, Ференц Лист е повече Мик Джагър, в сравнение с Ози Озбърн. Поетът Хайнрих Хайне написа за него: " Колко могъщо, какъв брой разкъсващо е самото му физическо наличие ". Ева Ханзак, държанка на Балзак, остава безмълвна пред чара на пианиста и записва в дневника си, че косата му, тялото му и устните му " карат и небесата да мечтаят ". " Съвършено правата му коса е толкоз дълга, че се спуска по раменете му - разказва го различен негов съвременник. - Когато е разчувствуван, тя скрива лицето му и човек не вижда даже носа му ".
Когато свири, Лист е в непрестанно придвижване - тропа с крайници, мята ръце. Това докарва почитателите му до възторг. За начало на този феномен се счита
идването на Лист в Берлин към Коледа на 1841 година
Там 30-ина негови обожатели от студенцията го посрещат със серенада, изпълнявайки негова ария. Няколко дни по-късно - на 27 декември, е концертът на Лист и точно реакцията на публиката тогава се счита за началото на листоманията.
За разлика от 60-те години на предишния век през XIX век " фикс идея " е тежка дума и към момента се използва най-много в медицински смисъл във връзка с същински патологични положения. Случващото се по европейските подиуми провокира огромна паника у здравното съсловие. Докторите надлъж и нашир разискват по какъв начин да ваксинират популацията против сходни лудости - толкоз съществени били опасенията, че дамите ще зарежат децата, къщите и съпрузите си, с цел да вървят по петите на пианиста. Хайнрих Хайне дал име на тази полуда в един фейлетон, написан на 25 април 1844 година във връзка концертния сезон в Париж през 1844 година " Истинска полуда, нечувана в аналите на фурора! ", възкликва поетът. Това е
патология, нямаща нищо общо с естетическото,
безапелационен е той.
Почитателите на Лист напълно не били единствено представителки на нежния пол - чарът на композитора явно покорявал и мъжете. " Щом се добрах до дома и смъкнах палтото си, се хвърлих на дивана и зароних най-горчивите, най-сладките сълзи ", написа Юри Арнолд, съветски критик (Лист свири в Крим, Русия, Турция). " Всяка секунда е свещена за нас и ще бъде помнена до сетния ни мирис ", пишат двама другари за паметната дата 8 април 1842 година, когато имат достойнството да видят своя идол.
Феновете може да са от XIX век, само че порядките им поразително наподобяват на сегашните - дамите
носели на шията си стъкленици с кафейната наслойка
на звездата, избивали се за носните му кърпи и ръкавиците, опитвали се да се доберат до него и да отрежат кичур от косата му (Лист получавал толкоз доста молби за кичур от косата си, че постоянно изпращал на феновете си откъслек от козината на кучето си). Както през днешния ден в публиката ще се сбият за счупената палка на обичания си барабанист, по този начин по времето на Лист всяка скъсана струна от пианото се превръщала в ценена гривна. Тези, които нямали шанса да се допрян до идола си, били принудени да носят лика му в брошки и бижута.
Според един роман Лист един път хвърлил угарка от остаряла пура на улицата под зоркия взор на влюбена почитателка, която незабавно извадила угарката от канавката и я вградила в брошка с монограм от диаманти, разнасяйки я неразделно със себе си, без да вижда ужасната миризма, която се разнасяла от нея.
Такова било държанието и на самите концерти, които напълно не приличали на строгите типичен концерти, които знаем през днешния ден. Звучи необикновено, само че е представен най-малко един случай, в който към сцената полетяло долни дрехи, въпреки че въпреки всичко това било изключение, а правилото било да се хвърлят носни кърпи. Пищенето и припадъците също били нормални, а има и най-малко едно удостоверение за почитатели, атакуващи сцената - от Берлин, 1842 година
Днес, несъмнено, никой не пищи и не къса облеклата си, когато слуша музика на Ференц Лист - композиторът е назад измежду строгостта на класиците. Но по международните подиуми все ще се откри реализатор, поради който почитателите да изпадат в листомания.
БИОГРАФИЯ
Ференц Лист е роден на 22 октомври 1811 година в Доброян, Унгария, Австрийска империя. Баща му е надарен музикант, който свири на пиано, цигулка, чело и китара, персонален прочут на Хайдн и Бетовен. На осемгодишна възраст Ференц към този момент композира обикновени композиции. Във Виена се учи при Карл Черни, възпитаник на Бетовен и Хумел. Изучава комбинация при Антонио Салиери и Фердинандо Паер. Публичният му дебют на концерт е на 1 декември 1822 година във Виена. Концертът има голям триумф и Лист е посрещнат в австрийските и унгарските аристократични кръгове. Запознава се с Бетовен и Шуберт.
През 1827 година Лист се открива в Париж, където поддържа връзка с Виктор Юго, Ламартин, Хайнрих Хайне. Ден преди премиерата на " Фантастична симфония " се среща с Берлиоз. По-късно се сприятелява и с Шопен. През 1881 година претърпява случай, от който не се възвръща изцяло. Умира на 74-годишна възраст и е заровен в Байройт, Германия.
От 1835 до 1839 година той живее (без брак) с графиня Мари д`Агу, френска писателка, която написа под псевдонима Даниел Стърн. Тя е майка на трите му деца. Лист е непосредствен другар с Рихард Вагнер, който се дами за щерка му Козима.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ