Мечтаех да пия вода и да ям диня
Когато човек, ненавършил 20 година, чуе за себе си диагнозата " Бъбречна непълнота ", пред очите му пада плътна завеса, която разделя света на " мен " и " всички останали ".
" Вече мога да пия вода и да хапвам любеница. " Това си помислила след бъбречната трансплантация при започване на декември 1994 година Ани Карадимова. Била е на 17 година, когато се появили първите признаци - отоци под очите и по крайниците, кръвно над 150/110. Отшумели, само че след година недоволствата се връщат с още по-голяма мощ. Докато съучениците й зрелостници навлизат в живота, аплайват в университети, стартират работа, животът на Ани зависи от апаратите за хемодиализа. " Това не е лекуване, а поддържане на живота. Докато човек е на диализа, не би трябвало да позволява никакви възпалителни процеси, тъй като би трябвало да е в положително здравословно положение, в случай че го извикат за трансплантация ", споделя през днешния ден Ани. Тя акцентира, че в ранен етап болестта няма отчетливи признаци, и по тази причина мнозина се " държат ", до момента в който от хубавичко бъбречна тъкан останат 40%, а при 10% присаждането на орган е единственото избавление. Семейството разкрило опция за трансплантация във Франция и Ани отпътувала с майка си, само че се оказало, че не са съвместими. По-късно научават за клиника в Гърция. Донор става татко й! Ани заживява втори живот, ражда дете, сблъсква се и с голям брой неудачи. Днес синът й е огромен, до младата жена с изключение на родителите й е и безценен на сърцето й мъж, на който може да разчита. А да оказва помощ на хора с бъбречни проблеми - все едно дали са на диализа, или са трансплантирани, за Ани е идея.
Ани е една от над 670 бъбречно трансплантирани българи над 18 година, които сега са следени в Клиниката по нефрология и трансплантация на УМБАЛ " Александровска " - регламентирано е преди повече от 40 години с министерска заповед. 61% от бъбречно трансплантираните са мъже. Общо 21 деца са родени от младите дами с вкоренен бъбрек, а някои са раждали и два пъти. Има пациенти, претърпели 3 трансплантации. Близо 70% от трансплантираните работят и внасят налози в хазната, разяснява началникът на клиниката проф. Емил Паскалев. Той е безапелационен, че
трансплантацията излиза тройно по-евтино
на страната от диализата. Въпреки това бъбреците на към 4 хиляди българи три пъти седмично тежат над 100 кг (колкото е диализният апарат). Всеки осми българин е с хронична бъбречна непълнота, в листата на чакащите нов бъбрек би трябвало да имат не 1030, а 16 хиляди души, пресмята проф. Паскалев. Обяснява, че пациентите би трябвало да се приготвят за трансплантация, когато имат 20-30% бъбречна функционалност.
За да бъде бъбречната трансплантация сполучлив развой в дадена страна, би трябвало да се вършат най-малко 25 интервенции на 1 млн. население за 1 година, споделя проф. Паскалев. Специалистът не е оптимист, че това може да се случи у нас.
От началото на 2019 година до май у нас са направени общо 6 бъбречни трансплантации, като 4 от тях са от жив донор! Пикът беше през 2015 година с 51 интервенции, от които единствено 13 от жив донор. България, която прави първата сполучлива бъбречна трансплантация на възрастен през 1969 година (само 15 години след първата в света), през днешния ден е на последно място в Европа по този тип интервенции. Това, несъмнено, е суха статистика и последователност, само че зад нея са орисите на хиляди заболели, които биха имали шанса да живеят обикновено, тъй като медицината е разкрила метод за това.
Когато човек е на хемодиализа, той е в сериозен риск да развие остеопороза.
Диализни и трансплантирани пациенти би трябвало да внимават на етикетите на храните, които употребяват, да няма " PHOS " (фосфор) и да заобикалят сирене, бира, фасул, мляко, ядки, предлага ортопед-травматологът доцент доктор Атанас Кацаров. Той споделя, че нерядко заболяване на костите е обвързвано с хронично заболяване на бъбреците. Когато бъбреците не действат вярно, освобождава се спомагателен хормон, който придвижва калция от костите в кръвта. Тъй като бъбреците не балансират вярно минералните равнища, стопират активирането на калций, а ниските равнища на калций основават дисбаланс. Когато бъбреците са повредени, паращитовидните жлези отделят паратхормон. Той изтегля калция от костите и го води в кръвта, с цел да се увеличи равнището му в нея. Повишеният фосфор изважда калция от костите и това ги кара да отслабват.
В множеството европейски страни за пациентите и на диализа, и за трансплантираните са
обезпечени безвъзмездни годишни дерматологични прегледи
защото при тях е много по-висок рискът от рак на кожата, споделя кожният лекар доктор Иван Богданов. Немалък проблем при пациентите на диализа са кожните болести. Сероза (сухота) се среща при 90% от диализните пациенти, пруритусът (сърбежът) - при към 80%, недоразвитост на кожата - при близо 60%, пигментации - при 31%, калциеви отлагания - при 12%. Специалистът показва, че кожните проблеми при диализните пациенти са много чести - сред 25 и 100% съгласно разнообразни интернационалните изследвания. Например за появяването на пруритус се счита, че повода са недобре филтрирани съставки на кръвната плазма, които се натрупват в епидермиса и могат да провокират сърбеж. " Редуването на топли и студени душове може да утежни сърбежа при пациентите, които са на перитонеална диализа, сочат нашите наблюдения ", споделя доктор Богданов. Той споделя, че се създава моноклонално антитяло против сърбеж, което го потиска. В момента обаче кожните лекари се борят с кожните проблеми на диализните пациенти с наличните препарати. Поне у нас.
" Вече мога да пия вода и да хапвам любеница. " Това си помислила след бъбречната трансплантация при започване на декември 1994 година Ани Карадимова. Била е на 17 година, когато се появили първите признаци - отоци под очите и по крайниците, кръвно над 150/110. Отшумели, само че след година недоволствата се връщат с още по-голяма мощ. Докато съучениците й зрелостници навлизат в живота, аплайват в университети, стартират работа, животът на Ани зависи от апаратите за хемодиализа. " Това не е лекуване, а поддържане на живота. Докато човек е на диализа, не би трябвало да позволява никакви възпалителни процеси, тъй като би трябвало да е в положително здравословно положение, в случай че го извикат за трансплантация ", споделя през днешния ден Ани. Тя акцентира, че в ранен етап болестта няма отчетливи признаци, и по тази причина мнозина се " държат ", до момента в който от хубавичко бъбречна тъкан останат 40%, а при 10% присаждането на орган е единственото избавление. Семейството разкрило опция за трансплантация във Франция и Ани отпътувала с майка си, само че се оказало, че не са съвместими. По-късно научават за клиника в Гърция. Донор става татко й! Ани заживява втори живот, ражда дете, сблъсква се и с голям брой неудачи. Днес синът й е огромен, до младата жена с изключение на родителите й е и безценен на сърцето й мъж, на който може да разчита. А да оказва помощ на хора с бъбречни проблеми - все едно дали са на диализа, или са трансплантирани, за Ани е идея.
Ани е една от над 670 бъбречно трансплантирани българи над 18 година, които сега са следени в Клиниката по нефрология и трансплантация на УМБАЛ " Александровска " - регламентирано е преди повече от 40 години с министерска заповед. 61% от бъбречно трансплантираните са мъже. Общо 21 деца са родени от младите дами с вкоренен бъбрек, а някои са раждали и два пъти. Има пациенти, претърпели 3 трансплантации. Близо 70% от трансплантираните работят и внасят налози в хазната, разяснява началникът на клиниката проф. Емил Паскалев. Той е безапелационен, че
трансплантацията излиза тройно по-евтино
на страната от диализата. Въпреки това бъбреците на към 4 хиляди българи три пъти седмично тежат над 100 кг (колкото е диализният апарат). Всеки осми българин е с хронична бъбречна непълнота, в листата на чакащите нов бъбрек би трябвало да имат не 1030, а 16 хиляди души, пресмята проф. Паскалев. Обяснява, че пациентите би трябвало да се приготвят за трансплантация, когато имат 20-30% бъбречна функционалност.
За да бъде бъбречната трансплантация сполучлив развой в дадена страна, би трябвало да се вършат най-малко 25 интервенции на 1 млн. население за 1 година, споделя проф. Паскалев. Специалистът не е оптимист, че това може да се случи у нас.
От началото на 2019 година до май у нас са направени общо 6 бъбречни трансплантации, като 4 от тях са от жив донор! Пикът беше през 2015 година с 51 интервенции, от които единствено 13 от жив донор. България, която прави първата сполучлива бъбречна трансплантация на възрастен през 1969 година (само 15 години след първата в света), през днешния ден е на последно място в Европа по този тип интервенции. Това, несъмнено, е суха статистика и последователност, само че зад нея са орисите на хиляди заболели, които биха имали шанса да живеят обикновено, тъй като медицината е разкрила метод за това.
Когато човек е на хемодиализа, той е в сериозен риск да развие остеопороза.
Диализни и трансплантирани пациенти би трябвало да внимават на етикетите на храните, които употребяват, да няма " PHOS " (фосфор) и да заобикалят сирене, бира, фасул, мляко, ядки, предлага ортопед-травматологът доцент доктор Атанас Кацаров. Той споделя, че нерядко заболяване на костите е обвързвано с хронично заболяване на бъбреците. Когато бъбреците не действат вярно, освобождава се спомагателен хормон, който придвижва калция от костите в кръвта. Тъй като бъбреците не балансират вярно минералните равнища, стопират активирането на калций, а ниските равнища на калций основават дисбаланс. Когато бъбреците са повредени, паращитовидните жлези отделят паратхормон. Той изтегля калция от костите и го води в кръвта, с цел да се увеличи равнището му в нея. Повишеният фосфор изважда калция от костите и това ги кара да отслабват.
В множеството европейски страни за пациентите и на диализа, и за трансплантираните са
обезпечени безвъзмездни годишни дерматологични прегледи
защото при тях е много по-висок рискът от рак на кожата, споделя кожният лекар доктор Иван Богданов. Немалък проблем при пациентите на диализа са кожните болести. Сероза (сухота) се среща при 90% от диализните пациенти, пруритусът (сърбежът) - при към 80%, недоразвитост на кожата - при близо 60%, пигментации - при 31%, калциеви отлагания - при 12%. Специалистът показва, че кожните проблеми при диализните пациенти са много чести - сред 25 и 100% съгласно разнообразни интернационалните изследвания. Например за появяването на пруритус се счита, че повода са недобре филтрирани съставки на кръвната плазма, които се натрупват в епидермиса и могат да провокират сърбеж. " Редуването на топли и студени душове може да утежни сърбежа при пациентите, които са на перитонеална диализа, сочат нашите наблюдения ", споделя доктор Богданов. Той споделя, че се създава моноклонално антитяло против сърбеж, което го потиска. В момента обаче кожните лекари се борят с кожните проблеми на диализните пациенти с наличните препарати. Поне у нас.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ