Куба и Фидел Кастро
Когато човек каже Куба, незабавно се сеща и за Кастро. Той умря преди пет години, само че към момента неговата фигура сплотява хората на острова. Днес все по-често е определян като деспот, само че хората, които виждат събитията по този метод, просто не знаят от кое място е тръгнал и по какъв начин трансформира Куба в бодил в очите на Вашингтон и до в този момент.
На 26 юли 1953 година група от кубински студенти и служащи нападна казармата Монкада. Тя е най-големият боен гарнизон в Сантяго де Куба и източната част на цялата страна. Срещу 400 професионални бойци се изправят едвам 150 революционери. Резултатът може да бъде предсказан. 61 души от бунтовниците умират, само че тогава се слага началото на кубинската гражданска война. Фидел Кастро Рус е един от пленените младежи.
Кастро е роден в богато семейство. Баща му има ферма и заради това двамата му синове получават чудесно обучение. Първо приключват йезуитски лицей, а по-късно учат в университета на Хавана. Точно там стартират и заниманията на Фидел Кастро с политика. Той се включва в обществените придвижвания на студентите и оказва помощ за разпределяне на храни на бедните в столицата.
В този интервал, от извоюването на независимостта до 1959 година, Куба е придатък на Съединени американски щати. Цялата захарна промишленост е в ръцете на американски рафинерии, а хазартният бизнес и туризмът са ръководени от италианската мафия. С помощта на държавните структури на Вашингтон проведената престъпност издига един след различен политически играчи, които задържат страната в областта на въздействие на Америка и дават отговор на ползите на огромните компании. Такъв е казусът и с полк. Фулхенсио Батиста, който първоначално е част от управлението на армията, само че в следствие стартира да размества политическите фигури даже на президентския пост. Поддръжката, идваща от Съединени американски щати, в последна сметка изкарва Батиста до президентския пост е по време на втората международна война. Проблем се оказва смяната на гледната точка на администрацията на Франклин Делано Рузвелт. След 1944 година за малко цяла Латинска Америка се оказва без обичайния политически напън, приближаващ от север.
Това става и в Куба. На напред във времето в страната излиза Ортодоксалната кубинска национална партия. Тя предлага извоюване на политическа и икономическа самостоятелност на острова. Като съществена цел се показва и издигането на стандарта на живот. Идеите на Ортодоксалната партия в Куба са много радикални за това време – желаят земеделска промяна и ограничение на американската интервенция. Един от нейните почитатели е и младият Фидел Кастро Рус. Той даже стига до позицията на претендент за народен представител в Конгреса. Изборите през 1952 година по този начин и не се състоят, тъй като на 10 март Батиста прави прелом.
През идната година Фидел Кастро се пробва да промени обстановката в страната, като употребява всички легални средства. Той води редица каузи, с цел да накара правосъдната система и администрацията да тръгнат към възобновяване на демокрацията. Когато това не се случва, а тайната полиция на Батиста избива хиляди кубинци, младежите в страната потеглят по пътя на въоръженото въстание.
След нападението над казармата Монкада двамата братя Кастро получават присъда от по 15 години. В пандиза е обрисувана и програмата на „ Движение 26 юли “, което ще завоюва войната с диктатурата на Батиста през 1959 година Програмата предлага възобновяване на демокрацията, земеделска промяна и разпределяне на земя на обезземлените селяни, понижаване на въздействието на Съединени американски щати в стопанската система и политиката. Няма и намек за социалистически или комунистически хрумвания. Това остава по този начин до април 1960 година, когато Куба е атакувана от наменици, събрани от Централно разузнавателно управление на САЩ. Едва тогава Кастро афишира, че страната ще тръгне по социалистически път.
Разказвам всичко това, тъй като тези събития към момента се помнят на Острова на свободата.
Заради това митингите, които се организират през последните седмици не могат да намерят задоволителна поддръжка. Има случаи, в които системата на „ оранжевите революции “ просто не сработва. В днешната медийна война се стигна до там, че митингите в поддръжка на държавното управление са представяни като анти-правителствени с вяра, че ще извърнат публичната обстановка в Куба. Животът в Хавана в действителност е сложен, само че не тъй като там ръководят наследниците на Фидел Кастро, а тъй като островът е под блокада от 1960 година Независимо че Организация на обединените нации има редица резолюции за повдигане на ембаргото, стопанската система на страната продължава да е блокирана от американските наказания.
Когато изборите доведоха във Вашингтон Джо Байдън, за малко имаше вяра за смяна в връзките с Куба. Все отново Барак Обама направи стъпки в тази посока. За страдание се оказва, че Америка продължава да уголемява своя проект за силова интервенция в Карибите. Нашите медии пропуснаха убийството на президента на Хаити Жовенел Мойсе на 8 юли. Сега прилежащата страна се оказва комфортен форпост за прекачване на „ опозиционери “ към Куба. Нестабилността в Перу, Боливия, Колумбия, Венецуела, Мексико и Чили също играе в интерес на американската надмощие.
Колкото и да е необичайно от наша позиция, кубинците имат какво да губят в една от новите революции. Страната им е с най-хубаво опазване на здравето в Западното полукълбо съгласно статистиката на Световната здравна организация, която е основана в Съединени американски щати. Освен това и индикаторите за качеството на образованието също са едни от най-високите в целия район на Америките. Важно е, че към този момент кубинците помнят 26 юли и какъв е бил животът им тогава. Заради това надали ще се продадат за едни дънки, а за разлика от нас, бананите си ги имат и в този момент – при комунизма.
На 26 юли 1953 година група от кубински студенти и служащи нападна казармата Монкада. Тя е най-големият боен гарнизон в Сантяго де Куба и източната част на цялата страна. Срещу 400 професионални бойци се изправят едвам 150 революционери. Резултатът може да бъде предсказан. 61 души от бунтовниците умират, само че тогава се слага началото на кубинската гражданска война. Фидел Кастро Рус е един от пленените младежи.
Кастро е роден в богато семейство. Баща му има ферма и заради това двамата му синове получават чудесно обучение. Първо приключват йезуитски лицей, а по-късно учат в университета на Хавана. Точно там стартират и заниманията на Фидел Кастро с политика. Той се включва в обществените придвижвания на студентите и оказва помощ за разпределяне на храни на бедните в столицата.
В този интервал, от извоюването на независимостта до 1959 година, Куба е придатък на Съединени американски щати. Цялата захарна промишленост е в ръцете на американски рафинерии, а хазартният бизнес и туризмът са ръководени от италианската мафия. С помощта на държавните структури на Вашингтон проведената престъпност издига един след различен политически играчи, които задържат страната в областта на въздействие на Америка и дават отговор на ползите на огромните компании. Такъв е казусът и с полк. Фулхенсио Батиста, който първоначално е част от управлението на армията, само че в следствие стартира да размества политическите фигури даже на президентския пост. Поддръжката, идваща от Съединени американски щати, в последна сметка изкарва Батиста до президентския пост е по време на втората международна война. Проблем се оказва смяната на гледната точка на администрацията на Франклин Делано Рузвелт. След 1944 година за малко цяла Латинска Америка се оказва без обичайния политически напън, приближаващ от север.
Това става и в Куба. На напред във времето в страната излиза Ортодоксалната кубинска национална партия. Тя предлага извоюване на политическа и икономическа самостоятелност на острова. Като съществена цел се показва и издигането на стандарта на живот. Идеите на Ортодоксалната партия в Куба са много радикални за това време – желаят земеделска промяна и ограничение на американската интервенция. Един от нейните почитатели е и младият Фидел Кастро Рус. Той даже стига до позицията на претендент за народен представител в Конгреса. Изборите през 1952 година по този начин и не се състоят, тъй като на 10 март Батиста прави прелом.
През идната година Фидел Кастро се пробва да промени обстановката в страната, като употребява всички легални средства. Той води редица каузи, с цел да накара правосъдната система и администрацията да тръгнат към възобновяване на демокрацията. Когато това не се случва, а тайната полиция на Батиста избива хиляди кубинци, младежите в страната потеглят по пътя на въоръженото въстание.
След нападението над казармата Монкада двамата братя Кастро получават присъда от по 15 години. В пандиза е обрисувана и програмата на „ Движение 26 юли “, което ще завоюва войната с диктатурата на Батиста през 1959 година Програмата предлага възобновяване на демокрацията, земеделска промяна и разпределяне на земя на обезземлените селяни, понижаване на въздействието на Съединени американски щати в стопанската система и политиката. Няма и намек за социалистически или комунистически хрумвания. Това остава по този начин до април 1960 година, когато Куба е атакувана от наменици, събрани от Централно разузнавателно управление на САЩ. Едва тогава Кастро афишира, че страната ще тръгне по социалистически път.
Разказвам всичко това, тъй като тези събития към момента се помнят на Острова на свободата.
Заради това митингите, които се организират през последните седмици не могат да намерят задоволителна поддръжка. Има случаи, в които системата на „ оранжевите революции “ просто не сработва. В днешната медийна война се стигна до там, че митингите в поддръжка на държавното управление са представяни като анти-правителствени с вяра, че ще извърнат публичната обстановка в Куба. Животът в Хавана в действителност е сложен, само че не тъй като там ръководят наследниците на Фидел Кастро, а тъй като островът е под блокада от 1960 година Независимо че Организация на обединените нации има редица резолюции за повдигане на ембаргото, стопанската система на страната продължава да е блокирана от американските наказания.
Когато изборите доведоха във Вашингтон Джо Байдън, за малко имаше вяра за смяна в връзките с Куба. Все отново Барак Обама направи стъпки в тази посока. За страдание се оказва, че Америка продължава да уголемява своя проект за силова интервенция в Карибите. Нашите медии пропуснаха убийството на президента на Хаити Жовенел Мойсе на 8 юли. Сега прилежащата страна се оказва комфортен форпост за прекачване на „ опозиционери “ към Куба. Нестабилността в Перу, Боливия, Колумбия, Венецуела, Мексико и Чили също играе в интерес на американската надмощие.
Колкото и да е необичайно от наша позиция, кубинците имат какво да губят в една от новите революции. Страната им е с най-хубаво опазване на здравето в Западното полукълбо съгласно статистиката на Световната здравна организация, която е основана в Съединени американски щати. Освен това и индикаторите за качеството на образованието също са едни от най-високите в целия район на Америките. Важно е, че към този момент кубинците помнят 26 юли и какъв е бил животът им тогава. Заради това надали ще се продадат за едни дънки, а за разлика от нас, бананите си ги имат и в този момент – при комунизма.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ