Когато бях на 9 г., случайно или не, попаднах за

Когато бях на 9 година, инцидентно или не, попаднах за първи път в тъмната стаичка на един от дребното по това време хора с специалност „ фотограф ”. Когато година по-късно получих и първия си фотоапарат, Смяна 8, бях доста горделив. В детските ми показа играта със светлината и проявяването й бяха най-прекрасната магия, в която открих хубостта... и до през днешния ден.

След многото опити с кино, а по-късно и цифрова снимка, през 2005 година се причислих към „ Кино фото клуб Варна ”. Постепенно това занимателно занимание се трансформира в моя специалност. Това стартира с голямото предизвикателство на първата снимана от мен женитба в Съединени американски щати, щата Мериленд през 2006 година След връщането ми в България, започнах да работя в най-голямото студио тогава в гр. Варна – „ Фотостудио Х ” през 2007 година а от 2011 работя като фотограф на свободна процедура.

През 2012 година започнах да се занимавам и с преподаване на снимка. От 2015 година съм горделив татко на дребният Даниел, разследване на което започнах да се занимавам и с бебешка, и детска снимка. Сватбите и портрети обаче си остават моята най-голяма пристрастеност.

Това споделя за себе си Деян Стоев, който беше посетител в рубриката " ОбективНо " на предаването за просвета „ Гравитация нула “, Светлана Вълкова и Любомир Бенковски-Бенджи беседват с него:

Много е забавно от една женитба да се запалиш по фотографията.

Това беше миг в Щатите, когато бях на студентска бригада там.  Една колежка, която работеше дружно с мен, планираше сватбата си след няколко месеца и ме помоли да направя сватбените фотоси аз, защото тази услуга там е доста скъпа, а те не можеха да си я разрешат. Макар да нямах никакъв опит, взех решение да опитам. Така стартира всичко това. Интересно съвпадане е, че 10 години по-късно на същата дата се роди детето ми, тъй че на 30 септември чествам двойна годишнина.

Получи ли се тази първа женитба, която снима?

Тогава сватбената снимка беше напълно друга от това, което виждаме сега, равнището не беше чак толкоз високо, тъй че на база на тогавашната визия на сватбената снимка, се получи сносно, само че в този момент като си виждам фотосите, не съм изключително горделив.

Как се трансформира сватбената снимка? Ти сподели, че преди е била на напълно друго равнище, евентуално е от голяма важност и фактът, че е нещо доста скъпо и по тази причина несъмнено условията стават все по-виоки.

През тези времена интернет не беше чак толкоз наличен, а  социалните мрежи на процедура ги нямаше,  хората нямаха чак подобен достъп до добра снимка, с цел да схванат какво търсят. Навлизането на Инстаграм промени визията за фотографията, на това, което фенът е привикнал да гледа и което търси. Най-хубавото на това, че се трансформираха условията, е, че не виждам някаква доста основна разлика сега сред положителните сватбени фотографи тук, в Англия, Италия и в Щатите. Разлика в цената има, само че в качеството нещата са много изравнени, до момента в който преди 15 години надалеч не беше по този начин.

От дистанцията на времето каква е разликата да снимаш женитба в Америка и в България?

Американските сватби са много по-спокойни, всичко е подредено и протича обикновено, а при българските сватби всичко е по доста и едновременно. Спокойно мога да кажа, че е по-трудно да се снима  българска женитба.

Повече мъже или повече дами снимат сватби?

Мисля, че дамите към този момент са повече. Ако приказваме за фотографията като цяло, през последните 10 години доста повече дами са фотографи и то  защото малко по малко стартира да отпада потребността от това да си доста добре механически, с цел да снимаш. Вече апаратът се оправя задоволително добре и тази техническа потребност отпадна, а нещата значително опират до чувствата.

Различен ли е мъжкият взор към една женитба от женският?

Безспорно всеки един взор е друг. Цялата снимка зависи от самия създател и от това какво търси той. Със сигурност мъжкият и женският взор се разграничават, има огромна разлика сред това кой по какъв метод гледа на обстановката.

Ти какво търсиш?

Аз се пробвам да съчетая едно по-художествено лъчение с един добър репортаж. Опитвам се да намеря салдото сред добре режисираните фотоси и положителната фотосесия, само че несъмнено залагам и на положителното отразяване на цялостното събитие. При сватбената снимка най-важното за мен е улавянето на страстта, една женитба кипи от страсти през целия ден и в случай че съумея да ги запечатам с добра светлина и комбинация, то аз съм си приключил работата.

Каква част от работата ти е снимане и каква е постобработка за една женитба?

Една женитба ми лишава приблизително 10 часа снимане и 30-40 часа обработка. Трудната част е селекцията на положителните фотоси, това ме бави много, защото не си поставям бариера на броя фотоси, които ще направя, и от време на време нещата излизат отвън надзор.

Занимаваш се и с преподаване на снимка, кои са главните неща, на които се опитваш да научиш своите възпитаници?

Виждам доста огромно терзание в доста започващи фотографи, те чакат да научат нещо, с цел да стартират да снимат. Това, което се пробвам да кажа на всички започващи, е просто да снимат, да гледат светлината, композицията и уловения миг, има ли ги тези три неща, то техниката няма значение.

Интересно ми е да поговорим за поръчката, която си получил от Министерството на стопанската система през 2011 година да снимаш част от историко-археологическите и туристическите обекти на България. Какво представляваше този ангажимент и беше ли ти непосредствен този вид снимане?

Случвало ми се е и към момента ми се случва да фотографирам интериорна и рекламна снимка. Въпреки че не фотографирам пейзажи, тогава ми беше заръчано да фотографирам курортите на България за интервала от февруари до май месец, което не е доста положително време за снимането на летни курорти. Беше забавно предизвикателство и разполагах с цялостната независимост за снимане.

Как се усъвършенства един фотограф, ти по какъв начин го правиш?

Аз се модернизирам с гледане и търсене на неща, които ми харесват, както и с анализирането -това вършим всички ние, с цел да разберем за какво дадена фотография ни харесва. Начинът, по който се пробвам да се модернизирам, е да откривам вдъхновението посредством други фотографи, модели и сътрудници, с които работя.

Разбрахме, че и портретите са твоя пристрастеност, какви портрети правиш?

При снимането на портрети се пробвам да бъда една концепция по- репортажен, това е едно от сложните неща при нас, защото се чака да режисираме цялата сцена. Когато един модел без опит застане пред фотограф с опит, той чака напътствие от - до. Опитвам се да не  дирижирам моделите си дотам, че да бъде всичко като за списание. При портретната снимка задачата ми е да покажа хората такива, каквито са, или да извадя от тях някаква страст.

На кого мечтаеш да извършите портрет?

Не съм се замислял над тази тематика, само че в случай че имам опция, може би на Пол Маккартни, защото съм негов огромен обожател. В политическо отношение мисля, че би било доста забавно да направя портрет на британската кралица.

От какво друго разбираш, с изключение на от снимка?

Разбирам от национална сигурност, защото това ми е специалността от университета, имах огромното предпочитание да продължа по-късно с ученето на право. Това не се реализира и по никакъв метод не скърбя за това, извънредно благополучен съм от специалността, която избрах. Това е една от специалностите, при която непрекъснато искаш да търсиш и преоткриваш себе си.

Казваш, че си от хората, които държат да си способен в едно нещо, само че до дъно...

Уважавам хора, които схващат от доста неща и могат да си ремонтират банята, да си налепят плочките, в същото време са положителни инженери и програмисти, и рисуват, и свирят на китара...

Но съгласно мен методът да си добър в едно нещо е да му се отдадеш на 100 %. Няма различен метод.
Цялото изявление с Деян Стоев може да чуете в звуковия файл: