Когато бях малка, откривах света чрез пощенските картички, които баба

Когато бях дребна, откривах света посредством пощенските картички, които баба ми беше събирала и носила от целия свят. Държах ги в една кутия от бонбони и постоянно ги преглеждах, мечтаейки да отида и аз там един ден. Любимо ми беше малко комплектче от картички, изобразяващи голяма врата, облепена в сини плочки, измежду които се виждаха фигури на животни и воини... Дори не знаех какво е това, къде е. Години по-късно видях Портата на Ищар от Вавилон, пренесена в цялата й хубост в един от най-големите археологически музеи в света – Пергамския музей в Берлин, или Пергамонмузеум, както е името му на немски.

Този музей е издигнат сред 1910 и 1930 година, когато излиза наяве, че прилежащият музей " Боде " не може да побере находките на немските археологически експедиции, които изследвали Близкия Изток при започване на ХХ век. Най-големият експонат в музея е внушителният Пергамски олтар, пренесен от Мала Азия и възобновен напълно посред немската столица, сякаш е играчка от лего.

Но не това ме впечатли. Аз бях пристигнала за друго и детинското ми удивление скоро откри своя заслужен обект и онлайн. Портата на Ищар е удивителна! Построена е през 575 година прочие н. е. по заповед на Навуходоносор II в чест на вавилонската богиня Ищар. Части от нея са открити от немския археолог Роберт Колдевей и съгласно тях е направена и реконструкцията на портата. Основният материал са гледжосаните сини тухли, придаващи чудния искра, който завладя детското ми въображение години по-рано.

Пергамският музей крие и доста други съкровища – най-много асирийски, вавилонски и персийски находки. Включете го в програмата си, когато сте в Берлин, и той бързо ще ви отнесе в един непредвиден античен свят.