Когато близък човек ви нарани или се е отнесъл изключително

Когато непосредствен човек ви нарани или се е отнесъл извънредно зле с вас, без значение дали става дума за прочувствена или физическа болежка, прошката се явява като най-важната съставна част за оздравителния развой. Отказът да простите постоянно може да ви аргументи още премеждия. Какво се случва обаче, в случай че не престават да ви нараняват и това се проточва във времето или когато виновникът за вашата болежка няма желание да поправи грешките си? Или когато нараненият, в тази ситуация вие, не сте подготвени да простите?

В книгата си “Как да ти простя? Куражът да простиш и свободата да не го направиш ” доктор Ейбръмс Спринг разказва, че същинската амнистия може да бъде получена от човек, който е поел отговорност за грешките си. В избрани обстановки нараненият има право да не елементарни мъчителните действия, само че в това време да премине през развой на приемане и осъзнаване.

След години терапия с разнообразни хора в конфилкт доктор Спринг си отбелязва 10 стъпки, през които неизбежно се минава за превъзмогване на измяната на един човек по отношение на различен. Тези стъпки могат да се приложат и след травматични прекарвания.

Не подценявайте страстите си

В тази стъпка осмисляте случилото се и се оставяте да изпитате и изразите целия набор от страсти, с цел да разберете по-пълно и изцяло нанесената ви контузия. Тайната на това да имате прочувствено пълностоен живот или да преодолеете мъчително събитие в живота си се крие в способността да сте състрадателни към самите себе си, да се пробвате да разбирате страстите си, мислите си и другите си вътрешни чувства, изключително мъчителните, с цел да можете, когато се сблъскате с тях, да ги употребявате във ваша изгода, а не те да подчиняват изборите и реакциите ви.

Избягвайте да мислите за възмездие

Избягвайте да мислите за възмездие, а вместо това насочете съзнанието си към потребността да се излекувате и да продължите напред. Важна част от оздравителния развой е да отклоните първичния инстинкт да “ударите ” и вие, когато ви наранят. Напомняйте си, че изразяването на гнева ви, ориентирано към индивида, който ви е наранил, ще ви донесе единствено краткотрайно облекчение за сметка на възходящото безпокойствие. Да държите мозъка си безсънен за възмездие значи да останете уязвими.

Душевният мир настава тогава, когато се отклоните от пътеката на омразата и се обърнете към себе си със задачата да осмислите през какво преминавате, да видите какво може да извлечете от обстановката, която може би ще ви направи по-силни, по-уверени, по-мъдри.

Спрете с натрапчивите мисли за породеното злощастие

За да се излекувате, би трябвало да престанете да се връщате още веднъж и още веднъж към към този момент отминалите обстановки, които са мъчителни. Повтарящите се мисли за болката вредят на сегашния ви живот. Това предизвиква безпокойствие, натегнатост, проблеми със здравето.

Вместо това вършете нещата, които обичате, срещайте се с обичаните си хора. Натрапчивите мисли могат даже да “препрограмират ” мозъка ви, тъй като работят на умишлено равнище и в последна сметка да се окажете в един циничен кръг, от който измъкването е мъчно. Затова и съзнателното изпъждане на сходни мисли и заменянето им с градивни е потребно за превъзмогването на претърпяното.

Опитайте се да се отбраните от бъдещи прочувствени и физически похищения

Това значи ясно да осъзнаете какъв брой неверни са били дейностите на различен човек по отношение на вас, с цел да съумеете да се дистанцирате и предпазите от сходни дейности в бъдеще. Използвайте болката от претърпяното като предпазен механизъм – колкото по-информирани сте, толкоз по-голям е шансът да не позволите да бъдете засегнати още веднъж, като това включва и физическа отдалеченост, в случай че е належащо. Направете нужните промени, с цел да прекъснете порочния поток на принуждение по отношение на вас. Потърсете помощ, в случай че е належащо.

Осъзнайте, че казусът се крие в характера на нараняващия

Грешните и мъчителни дейности, думи по отношение на вас, се дължат на проблематичния темперамент на индивида, който ви наранява, на потребността му да се усеща важен единствено в случаите, когато унизява другите да вземем за пример.

Проблемът не е във вас и вие не сте причина за сходно държание по отношение на вас. Тази стъпка включва и осъзнаването, че този човек също в миналото е попадал в травматична обстановка, може би в детството си.

Колкото повече знаете за индивида, толкоз по-малко ще приемате държанието му като персонално ориентирано към вас. Така ще съумеете да замените възприятието на яд с емпатия и съчувствие, или най-малко ще опитате, тъй като е човешко да схванеш. Изводът е, че в никакъв случай не би трябвало да позволявате дейностите на различен човек да трансформират метода, по който се чувствате. Винаги имате избор да се дистанцирате и прекратите връзки, които ви предизвикват болежка.

Анализирайте държанието си

В тази стъпка помислете над обстановката и вашето държание, което е провокирало индивидът до вас да ви нарани. Но избягвайте да обвинявате себе си. По-скоро става въпрос за това откровено да погледнете вътре във вас и да видите по какъв начин вашите страхове, минали прекарвания, вярвания са попречили да осъзнаете, че заслужавате доста повече, от това, което сте получили.

Целта на задачата е да видите по какъв начин опитът от претърпяното може да ви помогне да осъзнаете, че сте доста повече от жертвата, за която се смятате в обстановката. Може би страховете ви са причина да си мислите, че пренебрегването и несъгласието с вас са надалеч по-малкото зло от физическото принуждение. Другият значим урок, който би трябвало да научите е, че този, който най-силно има потребност от прошката ви, сте самите вие. Простете си и продължете напред.

Избягвайте неправилните заключения, не доукрасявайте историята

Често се случва натрапливите мисли да доведат до това да доукрасявате сюжета за претърпяното. Обикновено това става, когато обяснявате на трети лица. Оставете се на гнева си, като да вземем за пример опишете всичко на лист хартия, само че без да рационализирате или поправяте написаното. После погледнете всяко една концепция или разбиране, разказани от вас, и си отговорете на въпросите:

– Наистина ли е правилно написаното? Точно ли е разказано всичко?

– Помага ли ми това за излекуването на болката? Полезно ли е да не преставам да си го дублирам?

– Това натрапливи мисли ли са?

– Тези мисли стопират ли оздравителния развой на приемане или са от изгода?

Вижте индивида, който ви е наранил, без да го свързвате с обидата и болката

Отделете го от мъчителното му държание по отношение на вас, от неправилните му дейности. Вгледайте се по-обективно в него. Приемането на случилото се не изисква от вас да оставате с някакви избрани усеща към индивида – значи единствено да видите по какъв начин действията му са се отразили върху вас и върху живота ви.

Ако се чудите по какъв начин човек, толкоз великодушен към заобикалящите го хора, е кадърен да се държи толкоз зле с вас, несъмнено ще започнете и да се самообвинявате, че може би повода за неприятното му държание сте вие. И въпреки, че този човек е великодушен, радушен и помагащ на останалите, в случай че тази сърдечност не е ориентирана и към вас, това значи, че той го прави изборно. И може би неискрено.

Разберете какви взаимоотношения желаете да имате с този човек

Тук би трябвало да решите по какъв начин желаете да продължите връзките си с индивида, който ви е наранил или предал. Именно дейностите му, а не думите му, приказват за него. Ако той отхвърля или е некадърен да направи изпитание за смяна, от вас зависи да решите дали желаете да продължите сходна връзка при тези условия.

Когато сдобряването не е допустимо, само че е належащо да поддържате връзка (при бракоразвод да вземем за пример, когато си разделяте грижите за децата), по какъв начин ще успявате да го извършите, като се стараете да оставате спокойни? Бъдете деликатни с отговорите на тези въпроси. Осланяйте се на разсъдъка си, а не на страстите.

Простете на себе си за грешките и неуспехите

Последната стъпка е тази на прошката към самия себе си. Не става дума да се съсредоточавате върху това по какъв начин вие сте наранили в следствие този, който в началото ви е наранил. По-скоро се отнася за това по какъв начин сте му се доверили в началото, вярвали сте на лъжите му, упреквали сте себе си, омаловажалави сте грешките му, подценявали сте личната си болежка.

Често се оказва, че грешките и неуспехите са породени от заучени модели на държание и заучени способи за справяне със обстановките, които ви държат надалеч от това да се научите по какъв начин дейно да се излекувате. Да си простите ще ви помогне и да се освободите от натрапливите мисли, като тези, в които обвинявате себе си за случилото се. Това единствено ви държи настрани от пълноценния живот, който заслужавате.

Приемането не е амнистия. Това е единствено метод нараненият човек да поеме отговорността за оправянето и излекуването в свои ръце, без значение от дейностите на индивида, който ги е наранил. Приемането е стъпка напред от инстинкта да нараните назад. Също като състраданието, приемането и прошката оказват помощ на хората да съумеят с емпатия и схващане да се отнасят деликатно, като човешки същества, даже и към тези, които са им предизвикали болежка.

Независимо дали приемате и простите или продължавате да живеете в боязън и да отричате – и двете действия оформят вашето настояще и бъдеще. Избирате или да застанете в отбранителна позиция или да продължите напред, като употребявате наученото от обстановката, с цел да имате куража идващия път да сте мощни, мъдри и приемащи.

превод: Яница Григорова

източник:  bezmastilo.com