Защо някои хора реагират на стреса със...сън
Когато аз и мъжът ми се скараме, разменяме гневни реплики, отдръпваме се в разнообразни стаи и изчакваме време да ни мине. Но вместо да пристигна той при мен с вероятно опрощение или най-малко предпочитание да се сдобрим, аз отивам при него и откривам, че той е задремал. Аз съм си хапала устните от яд, премисляла съм сюжети и скрити претекстове, а той сладко си е спял, все едно въобще не му пука. А знам, че не е по този начин. Наблюдавала съм го и различен път - той просто заспива в най-напрегнатите моменти без никакъв проблем.
“Обичайната реакция на стресовите обстановки е " бягай или се бий ", само че от кое място идва тази унесеност в окото на бурята, в най-трудните мигове. Защо някои хора реагират на напрежението със сън? ”
Безсъние и стрес. Интересно е, за какво някои споделят " " толкоз съм уплашен, че не мога да дремя ". Не е стресът, който предизвиква бодърствуване, а тревогата. Мислите, които не ти дават покой, хилядите благоприятни условия, в които се проваляме или светът се срутва. Това идва от нас самите, тази тревога е в нашата глава, наша дребна галактика. Стресът постоянно идва извън - той е обстановка, която не можем да направляваме, която заплашва статуквото, не е наш избор, само че ни притиска, изисква и ние би трябвало да реагираме бързо. Така че в случай че страдате от бодърствуване, не винете стресът, а тревогата и потърсете повода в себе си.
Сънливостта като опция на модела " бягай или се бий ". Когато попаднем в стресова обстановка, това са двете позиции, само че в случай че сме в стресовата обстановка прекомерно дълго, тялото създава различен механизъм - изпадането в заспалост, бягство, не като физическо или вербално изплъзване, а физиологично - закъснение на мощностите и изпадане в зимен сън. Така че едната допустима причина да ви се доспива в стресови обстановки, най-вероятно сте свръхстресирани. А знаем, че бърнаута не е надалеч. Трябва да вземете ограничения да измененията нещо в живота си.
Сънливостта и възприятието за беззащитност. Когато сме уплашени, стартират да ни обземат детинско държание - източникът на стрес е толкоз огромен, че ние просто се предаваме, отмаляваме душевно и се предаваме. Кой каквото желае да прави, аз се отхвърлям от наличието си тук. По детски, отиваме да си легнем. В леглото е несъмнено, никой не те закача и ние можем да се отдадем на самосъжаление, меланхолия. Това оттегляне и отмала елементарно минават в сън. Още повече, самият аромат, който се излъчва от леглото въздейства подсъзнателно изключително приспивно. Такива хора постоянно гушкат възглавници вместо едновремешните си плюшеми играчки или заемат ембрионална поза.
Когато се разболяваме, спим повече. Така и би трябвало. Тялото има потребност от интензивно възобновяване и то става по време на бездънен сън. Особено постоянно това се случва при стрес, който води и до разболяване. В началните етапи на грипа, който е заболяване, породено от вирус, само че който попада в тяло с невисок имунитет, първоначално усещаме изнемощялост. Това е първият и най-верен сигнал, който тялото подава. И вместо да го последваме, ние се тъпчем с прахчета, които третират признаци. И по този начин стигаме до затруднения и антибиотици, а всичко е могло да завърши с едно хубаво наспиване. За да разсъни всичките си съпротивителни сили, тялото има потребност от изключване на всякаква интензивност. Което значи бездънен сън.
Сънят след стресови обстановки може да е механизъм, който подрежда прочувствените прекарвания и ни оказва помощ да ги канализираме. В случая с мъжа ми - заспивайки, подсъзнанието му подрежда думите и страстите и след пробуждане, той е подготвен да продължи като че ли нищо не е било. Това е тип защитна реакция на организма, когато въздействията станат прекалено много и мозъкът търси метод да подреди мемоари, страсти и да укроти бурята. Това е и една от аргументите децата да спят по-често - за тях усещанията са толкоз интензивни, че те мозъкът има потребност от време за усвояване.
Ако редовно ни се спи, късно и без очевидна причина, сигурно сме преуморени не толкоз, колкото подложени на систематичен стрес. Той обаче има доста лица - тревогата е едно, стресовите обстановки - друго. Едното може да се опитваме да преодоляваме, въпреки че не е елементарно. Но на стресиращите условия, които нахлуват неканени в живота ни, няма по какъв начин да повлияем. Позволяваме обаче да ни разболяват, да ни потискат и объркват по-дългосрочно във всяко отношение. А както излиза наяве - може би най-правилното решение е един прекрасен, дълъг сън.
“Обичайната реакция на стресовите обстановки е " бягай или се бий ", само че от кое място идва тази унесеност в окото на бурята, в най-трудните мигове. Защо някои хора реагират на напрежението със сън? ”
Безсъние и стрес. Интересно е, за какво някои споделят " " толкоз съм уплашен, че не мога да дремя ". Не е стресът, който предизвиква бодърствуване, а тревогата. Мислите, които не ти дават покой, хилядите благоприятни условия, в които се проваляме или светът се срутва. Това идва от нас самите, тази тревога е в нашата глава, наша дребна галактика. Стресът постоянно идва извън - той е обстановка, която не можем да направляваме, която заплашва статуквото, не е наш избор, само че ни притиска, изисква и ние би трябвало да реагираме бързо. Така че в случай че страдате от бодърствуване, не винете стресът, а тревогата и потърсете повода в себе си.
Сънливостта като опция на модела " бягай или се бий ". Когато попаднем в стресова обстановка, това са двете позиции, само че в случай че сме в стресовата обстановка прекомерно дълго, тялото създава различен механизъм - изпадането в заспалост, бягство, не като физическо или вербално изплъзване, а физиологично - закъснение на мощностите и изпадане в зимен сън. Така че едната допустима причина да ви се доспива в стресови обстановки, най-вероятно сте свръхстресирани. А знаем, че бърнаута не е надалеч. Трябва да вземете ограничения да измененията нещо в живота си.
Сънливостта и възприятието за беззащитност. Когато сме уплашени, стартират да ни обземат детинско държание - източникът на стрес е толкоз огромен, че ние просто се предаваме, отмаляваме душевно и се предаваме. Кой каквото желае да прави, аз се отхвърлям от наличието си тук. По детски, отиваме да си легнем. В леглото е несъмнено, никой не те закача и ние можем да се отдадем на самосъжаление, меланхолия. Това оттегляне и отмала елементарно минават в сън. Още повече, самият аромат, който се излъчва от леглото въздейства подсъзнателно изключително приспивно. Такива хора постоянно гушкат възглавници вместо едновремешните си плюшеми играчки или заемат ембрионална поза.
Когато се разболяваме, спим повече. Така и би трябвало. Тялото има потребност от интензивно възобновяване и то става по време на бездънен сън. Особено постоянно това се случва при стрес, който води и до разболяване. В началните етапи на грипа, който е заболяване, породено от вирус, само че който попада в тяло с невисок имунитет, първоначално усещаме изнемощялост. Това е първият и най-верен сигнал, който тялото подава. И вместо да го последваме, ние се тъпчем с прахчета, които третират признаци. И по този начин стигаме до затруднения и антибиотици, а всичко е могло да завърши с едно хубаво наспиване. За да разсъни всичките си съпротивителни сили, тялото има потребност от изключване на всякаква интензивност. Което значи бездънен сън.
Сънят след стресови обстановки може да е механизъм, който подрежда прочувствените прекарвания и ни оказва помощ да ги канализираме. В случая с мъжа ми - заспивайки, подсъзнанието му подрежда думите и страстите и след пробуждане, той е подготвен да продължи като че ли нищо не е било. Това е тип защитна реакция на организма, когато въздействията станат прекалено много и мозъкът търси метод да подреди мемоари, страсти и да укроти бурята. Това е и една от аргументите децата да спят по-често - за тях усещанията са толкоз интензивни, че те мозъкът има потребност от време за усвояване.
Ако редовно ни се спи, късно и без очевидна причина, сигурно сме преуморени не толкоз, колкото подложени на систематичен стрес. Той обаче има доста лица - тревогата е едно, стресовите обстановки - друго. Едното може да се опитваме да преодоляваме, въпреки че не е елементарно. Но на стресиращите условия, които нахлуват неканени в живота ни, няма по какъв начин да повлияем. Позволяваме обаче да ни разболяват, да ни потискат и объркват по-дългосрочно във всяко отношение. А както излиза наяве - може би най-правилното решение е един прекрасен, дълъг сън.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ