Когато американските производители добиваха по 10 милиона барела петрол дневно,

Когато американските производители добиваха по 10 милиона барела нефт на ден, в Белия дом бе Ричард Никсън. Първата петролна рецесия към момента не бе наплашила американците да купуват тойоти, а фракингът бе пробна техника, която шепа инженери се опитваха да разпространяват със непретенциозен триумф. Годината бе 1970-а и петролът се търгуваше за 1,80 $ за барел.

Почти пет десетилетия по-късно, при цената на черното злато колебаеща се към 65 $ за барел, дневният рандеман на американски недопечен нефт още веднъж е на път да доближи осемцифрената граница. Това е значим предел по пътя към осъществяване на фантазията, която преди едно потомство изглеждаше безпределно далечна - до края на годината Съединени американски щати могат да станат най-големия производител на нефт в света. По този метод Америка прави огромна стъпка към енергийната си самостоятелност.

Изкачването на Съединени американски щати до върха, който дълго бе владян от Саудитска Арабия или Русия, ще промени геополитиката, допустимо е да възникне нов международен ред в енергетиката. Това пренареждане ще бъде положително за Америка, само че в не толкоз огромна степен за планетата.

От една страна, въздействието на една от най-могъщите сили на миналия половин век, модерната петродържава, ще бъде отслабено. Дипломатите на " Америка преди всичко " повече няма да би трябвало да пристъпват на пръсти към снабдители на нефт като Саудитска Арабия. За ОПЕК ще стане по-трудно да договаря рекомендации за производството, в следствие цените на петрола могат да спаднат, отваряйки още веднъж старите рани в картела. Това ще отнеме част от силата на външната политика на Владимир Путин, а за съветските олигарси ще бъде по-трудно да поддържат метода на живот, с който са привикнали.

Усещайки опция, президентът Доналд Тръмп подминава независимостта, насочвайки се към това, което той назовава енергийна доминация.

Администрацията му възнамерява да даде достъп до голяма океанска повърхност за употреба на офшорни находища и за първи път от 40 години да позволи сондажи в Арктическото национално леговище за диви животни и растения. За да се стигне до залежите, могат да са нужни години, само че предстоящата облага единствено от Аляска е впечатляваща - механически наличните запаси на недопечен нефт се правят оценка на 11,8 милиарда барела.

Това звучи добре, само че с желанията би трябвало да се внимава. Последните три години бяха най-топлите от началото на статистиката през 19 век, а в проекта на Тръмп за енергийните източници няма доста място за грижливо отношение към планетата. Губернатори на крайбрежни щати към този момент предизвестиха, че офшорен разлив може да опустоши туризма - различен бранш за трилиони долари - без даже да загатваме нежната крайбрежна екосистема. Флорида към този момент подаде молба за правото да откаже сходни сондажи.

По-голямо предложение може да намали цените, обезсърчавайки на собствен ред потреблението на възобновими източници като вятър и слънце. Възобновяемата енергетика демонстрира наклонност да нараства, когато петролът нараства, тъй че ентусиазмът за незамърсяваща сила, която не води до стопляне на климата, в бъдеще може да намалее.

Триумфът на шистовия нефт изглеждаше неосъществим преди няколко години. В края на 2014 година Саудитска Арабия взе на прицел съперниците си, в това число американските производители. Вместо да понижи производството, с цел да поддържа цените високи, Саудитска Арабия убеди ОПЕК да остави кранчетата отворени. Това срина цените до под 40 $ за барел след над 100 $ за барел единствено четири месеца по-рано. Саудитците се надяваха да задушат шистовата гражданска война.

Първоначално изглеждаше, че ще реализиран триумф, както се е случвало и преди. Американският рандеман спадна от пика от 9,6 милиона барела на ден до 8,5 милиона барела на ден. Фалити набраздиха полетата за добие на шистов газ от Тексас до Северна Дакота, а десетки хиляди служащи изгубиха местата си.

Само че вместо да се признаят за победени фирмите за рандеман на шистов нефт се окопаха, понижиха разноските си и трескаво теглеха заеми, с цел да продължат да сондират.

Към края на 2016 година саудитците мигнаха. Те убедиха ОПЕК и руснаците да свият добива. Бавно, само че устойчиво американският лек недопечен нефт от сорта West Texas Intermediate нарастна от 26 $ за барел през февруари 2016 година, до цените, към които се колебае сега (около 66 $ за барел - бел. ред.).

Това, което не умъртви фирмите от бранша, ги направи по-силни. Оцелелите станаха по-стройни и по-бързи и могат да процъфтяват даже при по-ниски цени на петрола. Шистовият нефт към този момент не е въпрос единствено на пясък, пот и шанс. Ключът е в технологиите. Геолози употребяват смарт телефони, с цел да насочват сондажите, а фирмите пускат в употреба все по-дълги кладенци. При сегашните цени производителите могат да усилват добива и облагите по едно и също време.

Фракингът - инжектирането на вода и пясък надълбоко подземен, с цел да се освободи петролът от шистовите скали, също се е усъвършенствал. Мнозина го назовават Шистов нефт 2.0. От подема към този момент печелят освен склонните към вдишване на опасности пионери, които преобладаваха първата фаза на революцията, като приятеля на Тръмп Харолд Хем от Continental Resources Inc.

Exxon Mobil Corp., Chevron Corp. и други водещи петролни компании също се включват в златната тресчица. Американският шистов бранш " наподобява е на стероиди ", показва Амрита Сен, основен анализатор на петролния пазар в консултантската компания Energy Aspects Ltd. от Лондон.

" Пазарът остава обаян от способността на производителите на шистов нефт да се приспособяват към ниските цени и да не престават да се разрастват ", споделя Сен.

Резултатите са исторически. През октомври американският чист импорт на недопечен нефт и модифицирани петролни артикули е намалял под 2,5 милиона барела на ден, което е най-ниското равнище откогато стартира да се води тази статистика през 1973 година. Преди десетилетие чистият петролен импорт на Съединени американски щати бе над 12 милиона барела на ден.

" През последните 40 години от арабското петролно ембарго имаме мисловната настройка за енергиен дефицит ", отбелязва Джейсън Бродоф, шеф създател на Центъра за световна енергийна политика в Колумбийския университет и някогашен чиновник в администрацията на Обама. " В резултат от шистовата гражданска война Съединени американски щати се обрисуваха като енергийна суперсила ", добавя той.

За ОПЕК нововъзникващата суперсила е невиждано предизвикателство. Ако картелът свие добива, производителите на шистов нефт могат да отговорят като усилят производството, отмъквайки пазарен дял от страните от картела и подкопавайки напъните им да манипулират цените. Единственото решение за ОПЕК е да удължи рестриктивните мерки, както прави сега, и да се надява на най-хубавото. Ако съдействието сред ОПЕК и Русия се разпадне, не е изключено ОПЕК също да се разпадне.

Ако производството на Шистов нефт 2.0. задържа цените ниски, Русия ще загуби доста. Москва употребява петролните доходи, с цел да финансира нападателни интервенции в чужбина - от Украйна до Сирия. Единственото решение за Москва е да продължи да си сътрудничи със Саудитска Арабия, с цел да задържа производството ниско, а това не е нещо, на което олигарсите се радват.

С увеличението на добива на шистов нефт американският импорт от Саудитска Арабия се срина до 30-годишен най-малко предходната година. Обратът прави Китай и Япония доста по-зависими от Близкия изток, в сравнение с са Съединени американски щати.

Съединени американски щати обаче не са ваксинирани против възходите и спадовете на международния пазар. Когато цените вървят нагоре поради политическа неустойчивост в Близкия изток, няма значение къде сте и какъв брой нефт изпомпвате. Цените в Америка също порастват.

Има и още един проблем - Шистов нефт 2.0. може да навреди на преработващите предприятия, защото е прекомерно добър. От години рафинериите харчат милиарди долари за особено съоръжение, посредством което да обработват гъстите, наситени със сяра, нискокачествени сортове нефт, идващи от Мексико, Венецуела, Канада и Саудитска Арабия. Качеството на шистовия нефт е толкоз високо, че отстъпва с малко на дизела - горивото, което задвижва индустрията.

Доминацията на Съединени американски щати надалеч не е панацея. Тя няма да обърне процеса на климатичните промени. Няма да отслаби политическото въздействие на производителите на изкопаеми горива във Вашингтон, нито пък ще обезврежда изцяло политическото въздействие на капризните петродържави.

На фона на растежа в търсенето (въпреки възхода на възобновимите източници и развиването на електромобилите) шистовият нефт може би ще има усложнения да върви в крайник със международното ползване. Има възможност светът да стане очевидец на най-рядката пазарна маневра - високи цени на петрола и увеличение на производството на Съединени американски щати.

Саудитска Арабия и Русия ще останат големи спънки пред енергийната самостоятелност на Съединени американски щати. Те ще тържествуват от върха, въпреки и държейки под око американските производители на шистов нефт.

Тези проблеми биха били " проблеми на охолството " за американците, които през 70-те трябваше да чакат на опашки, с цел да заредят. Тогава опцията Съединени американски щати да дефинират сами енергийното си бъдеще бе просто фантазия. Всяко празнуване на това достижение обаче подценява обстоятелството, че такава взаимозависимост от изкопаемите горива в действителност въобще не е самостоятелност.

По БТА