Когато Адолф Хитлер става канцлер на Германия през януари 1933

Когато Адолф Хитлер става канцлер на Германия през януари 1933 година, американец на име Уилям Дъдли Пели взема решение, че възходът на фюрера е осъществяване на знамение, разкрито му от духовния свят през 1929 година Това бе знак, мисли си той, предвещаващ личното му нанагорнище на власт и по тази причина афишира основаването на Сребърния легион – християнска милиция, отдадена на духовното и политическо обновяване на Съединените щати. Исус, твърди Пели, му споделя, че утвърждава проекта.

Това е началото на една секта, която по-късно комисия на Конгреса ще дефинира като „ евентуално най-голямото, най-добре финансираното и най-добре рекламираното копие на немската нацистка партия в Съединените щати “. Пели, някогашен романист и холивудски сценарист, почнал да разгласява мистични и духовни съчинения през 20-те години на предишния век, се дефинира за „ шеф “ на групата, която става известна като Сребърните ризи, поради блестящите сиво-сини униформи с огромни червени букви „ L “, бродирани на сърцето.

Целта на Пели е да поеме властта и да приложи проект, който назовава „ Християнска стопанска система в Съединените щати “ – скица, за която твърди, че не е нито комунистическа, нито фашистка, нито капиталистическа, в която цялата благосъстоятелност е благосъстоятелност на страната и където белите жители получават „ акции “ въз основа на своята преданост. Афро-американците ще бъдат още веднъж поробени, а евреите ще бъдат изпъдени от страната. Най-отгоре ще е „ Началникът “, както идола на Пели Адолф Хитлер в Германия.

Докато концепциите му, учредени на духовното и на расовата доктрина, в никакъв случай не набират сериозна известност, историците считат, че сребърните ризи в пика си са към 15 000 – Пели не е единственият в Съединени американски щати, който се възхищава на Хитлер или икономическия поврат на Германия през 30-те години. Всъщност има много нацистки групи по това време в Съединени американски щати, само че никоя от тях не е толкоз сериозна, колкото Сребърния легион.

Уилям Дъдли Пели е роден през 1890 година и е наследник на методистки духовник от Масачузетс. Пели е неутолим четец и публицист и стартира да разгласява лично списание, когато е на 19 години, в което показва хрумвания по какъв начин християнството ще би трябвало да се преобрази, в случай че желае да оцелее в актуалния свят. След това става белетрист и публицист и прекарва известно време в Сибир, където се среща с болшевики и развива мощни отзиви за комунизма и евреите. През 20-те години се радва на прочут триумф в Холивуд като работи върху към 20 сюжети за филми и икономисва малко пари. На 37 години той обаче се отдръпва от филмовата промишленост, вярвайки, че е попаднал под мерника на евреите.

Пели написа книги и списания за своите прекарвания и до 1931 година набира задоволително почитатели, че да се реалокира в Ашвил, Северна Каролина, и да открие личен лицей и издателска компания. Трудно е да се каже какъв брой съществено приема личните си хрумвания, само че хиляди хора се доверяват на виденията му.

След като основава Сребърните ризи през 1933 година, той има малко правосъдни неприятности, когато на идната година е съден за машинация на акционерите на издателската си компания и получава условна присъда. Движението му продължава да набира известност, изключително в Тихоокеанския северозапад, а през 1936 година даже се кандидатира за президент. Въпреки че печели едвам шепа гласове, той продължава да набира още и още почитатели. „ Той имаше холивудска превзетост. Беше необикновено поразителна фигура, с добре обгрижено сиво катинарче, съвършената холивудска коса и пушеше лула. Това е човек, който знае по какъв начин да извае доста мощен обществен облик “, споделя Брадли У. Харт, историк от Държавния университет Фресно,

През 1938 година Легионът получава огромен подтик в участието и стартира да демонстрира признаци на принуждение. Твърди се, че Пели пътува с 40 въоръжени бодигардове, а членовете са посъветвани да се снабдят с пушки и 2000 патрона, които да държат в домовете си, с цел да пазят „ бялата, християнска Америка “. Неговите почитатели даже стартират да построяват самоподдържащ се център, наименуван Мърфи Ранч, в днешния Уил Роджърс Парк отвън Лос Анджелис, който да служи за база на пронацистките интервенции в Съединени американски щати.

„ Той е изключително страшна фигура за множеството американци, защото наподобява, че намерено утвърждава насилието “, споделя Харт. „ В изявленията, той поучава неговите почитатели да носят оръжие и върви с въоръжени бодигардове. Дори да е вманиачен, той основава усещане на човек, с който не е добре да се забъркваш, което го прави и неповторимо прелъстителен. “

Растящата известност на Сребърните ризи в пресата в последна сметка хваща окото на федералното държавно управление и даже Рузвелт стартира да пита какво може да се направи с Пели. През 1939 година Комитетът на Дайс – конгресен орган, който проверява комунистическите пропагандатори и нацистките симпатизанти – насочва вниманието си към Легиона. Нарушение на изискванията на неговото освобождение от съда в Северна Каролина служи като претекст за следствие на централата на групата. Пели се скрива дружно с Ку Клукс Клан в Индиана, с цел да избегне възможен затвор. По-късно държавен скришен сътрудник свидетелства пред Комитета, че чува Пели да споделя, че в последна сметка ще бъде „ деспот на Съединените щати “ и че желае да приложи „ програмата на Хитлер “.

В типичния си жанр, вместо да остави организацията му да бъде разрушена от държавното управление, Пели споделя на своите почитатели, че Комитетът на Дайс прави толкоз добра работа в битката с комунистите и други детайли на „ извънземната опасност “, че Сребърният легион към този момент не е нужно да съществува. Той разпуска групата, само че когато войната стартира, е изправен още веднъж пред съда в Северна Каролина за издание на тайно списание и е наказан на 15 години затвор. Все отново се освобождава по-рано, през 1950 година, и още веднъж стартира да написа за спиритизма и окултното като поддържа философия, наречена Соулкрафт, и написа теории за НЛО, които и до през днешния ден имат почитатели.

Харт счита, че Съединените щати са имали шанс, че политическите им партии по това време са следели екстремистите в редиците си и че настъпването на войната малко или доста опорочава всяко прохитлерово говорене. Но нещата въпреки всичко се разминават на косъм – в случай че огромната меланхолия се бе проточила или в случай че Съединени американски щати бяха останали неутрални през Втората международна война, екстремизмът може би щеше да стане по-организиран и по-силен. До 1940 година доста бундисти дружно с по-масови изолационисти, антивоенни деятели и други се сплотяват в „ Америка преди всичко! “ – придвижване, което по това време от ден на ден уголемява известността си, преди да потъне в пламъци, когато най-известният му член, летецът Чарлз Линдберг, изнася нагла антисемитска тирада през септември 1941 година, единствено няколко месеца преди Пърл Харбър.

„ Трябва да погледнем от друга позиция към този интервал. Нещата бяха доста по-идеологически разграничени, в сравнение с си мислим “, споделя Харт. „ Крайният резултат през 1945 година, по никакъв метод не беше съдбоносен. Ако Пърл Харбър не се беше случил, американският нацизъм щеше да продължи много дълго време. Трябва да осъзнаем, че не сме ваксинирани против политически екстремизъм или екстремистки групи. “