Кога започнахме да избягваме физическия контакт с хората, с които

Кога започнахме да заобикаляме физическия контакт с хората, с които се срещаме? От какво се страхуваме в действителност? Спомнете си през днешния ден с какъв брой индивида се срещнахте… А какъв брой от тях докоснахте?

Искахте ли да го извършите? Ако да – каква е повода да не си го позволите?

Моралът?

Обществото?

Живеем във време, в което да се допираме е неразрешено. Аз съм физически терапевт и докосването е важен детайл от моята работа. Но когато хората чуят, че част от техниките, с които работя включват допиране, незабавно стартират въпросите. Питат ме – по какъв начин по този начин с допиране?

Така сме възпитани – казвали са ни, че да се „ пипаме “ е неверно! Аз ви запитвам – какво е първото нещо, за което се сещате когато чуете за думата допиране?

Чувала съм всевъзможни отговори, само че рядко те са свързани на драго сърце. А да се допираме би трябвало да е хубаво. Една от петте ни потребности именно е обвързвана с допиране – сензорната нужда! Повтарям – сензорна, не сексуална потребност. Само че в нашето сексофобно общество ние свързваме докосването главно със секс.

Иронията е, че ние се допираме малко даже и по време на секс. Може би тъй като докосването е свързано с доверието. Да ти разреша да ме докоснеш значи да те позволи до себе си, да ти се дам, да си разреша да приема това, което искаш да ми дадеш. И да се отпусна, най-малко за малко да се насладя.

Имам две котки и ги следя когато желаят да ги галя (а те постоянно си желаят да ги галя!) , те идват мъркайки и се обръщат по тил и подвигат лапите във въздуха. И чакат. И аз им давам. И дори се любувам на даването. Никога не ме поглеждат недоверчиво със боязън (може би защото не са травмирани или възпитани!), а просто се любуват на докосването.

Ние не си позволяваме да си желаеме милувки и поради това вървим гладни! Гладни за обич, все сме недообичани. И сами можем да си дадем деликатност.

Замислете се по какъв начин се къпете да вземем за пример?

Къпането е обвързвано с допиране. Следващия път когато се къпете не бързайте, позволете си да се насладите на къпането! И вижте по какъв начин ще се чувствате по-късно.

Когато вземам участие в групова терапия опитите с допиране са ми най-любими. Но до момента в който не си позволих да вземам участие в подобен, не осъзнавах какъв брой гладна съм в действителност за деликатност. Гладна за отпускане, същинско разпределяне, просто отмора. Без предубеждения. И какъв брой е хубаво да го споделиш с някой.

Тук идва моментът за персоналната отговорност и етиката на всеки, тъй като така както едно допиране може да е поднесено с доста внимание и почитание, по този начин и единствено един поглед може да те накара да се почувстваш ограбен, когато е цялостен с вулгарни мисли и подбуди.

Но всеки самичък носи отговорност за себе си.

Дали ще разчупим табутата е наш избор. Всеки самичък уголемява границите си и взема решение по кое време и колко иска да се разгърне в дейностите си. Въпросът е да надникнем в това, което ни пречи да следваме инстинктите си и да демонстрираме (не да споделяме!) възприятията си!

Позволете си да покажете, че обичате! Вижте по какъв начин наподобява една демонстрация на любов във фантазиите ви и си позволете да я изразите. Само телесно, без думи! Може да останете сюрпризирани от резултата!