Кога приключва една война?
Кога завършва една война? На пръв взор извънредно неочакван отговор на този въпрос дава политологът Хайн Гоумънс в обстойно изявление за немския седмичник " Ди Цайт ". Гоумънс е учител в университета в Рочестър и създател на книгата " Война и наказване ".
Според Гоумънс решаващи за края на войната са три неща: информация, вътрешна политика и доверие.
Информацията за съперника е основна за привършване на спора
В какъв смисъл информация? Гоумънс споделя, че всяка война стартира с избрани упования на двете страни. Те не са сигурни какъв брой мощен е съперникът и се надяват бързо да реализират своите цели. Когато в хода на бойните действия всяка от двете страни откри фактическата мощ на съперника и когато преценките на двете страни съвпаднат, тогава те приключват войната, с цел да избегнат повече ненужни жертви и разходи.
Политологът напомня, че множеството войни завършват бързо и не приключват с капитулация на една от воюващите страни. Нашето чувство, че една война може да трае доста дълго и би трябвало да приключи безусловно с капитулация, се е формирало основно от Първата и Втората международни войни. А когато войните продължат дълго и стават все по-кръвопролитни, за това нормално има вътрешнополитически аргументи, споделя Гоумънс. Те са вторият решителен фактор.
Загубилите владетели нормално слизат от власт
Властниците ненужно удължават една към този момент изгубена война, тъй като личната им орис виси на косъм. Често пъти те се надяват на някакво знамение. Гоумънс напомня, че още през ноември 1914 година Придворният съвет на немския кайзер е бил наясно, че войната не може да се завоюва, само че Германия продължила да води война - с цената на милиони убити. Защо? Ами тъй като кайзерът се опасява от гражданска война, защото знае, че ще би трябвало да слезе от трона, в случай че социалистите вземат властта. Тоест, вътрешнополитическата обстановка, а не ситуацията на фронта, предопределят решението му.
Американският политолог прави тук едно доста значимо конкретизиране: при взимането на такова решение всичко зависи от това дали то се взима в изискванията на народна власт или на автокрация. Защото когато една страна изгуби пагубно една война, тогава властниците си отиват - независимо дали става дума за народна власт или за тирания. А когато завоюва - властниците нормално остават на власт. След военна злополука една демократична страна си избира нова власт, а дотогавашните управленци, откакто са подписали примирието, с цел да предотвратят ненужни жертви, могат да се отдръпват и да си пишат записките.
По-сложно е ситуацията, когато една тирания губи война, изяснява Гоумънс. Ако диктаторът към момента има поддръжката на силите за сигурност, той може да подпише помирение, да запуши устатата на своите критици и да остане на власт. Точно това направи Саддам след военното проваляне, като подложи на изтребване кюрдите на север и шиитите на юг.
Но в случай че диктаторът се притеснява, че военното проваляне ще му коства главата, тогава той е подготвен да поеме нечувани опасности и да тръгне на безотговорни случки. Така през 1917 година Германия стартира своята интервенция с подводници против Англия, въпреки добре да знае, че това ще принуди Съединени американски щати да влязат във войната. Просто кайзерът се надява да пречупи британците преди намесата на Съединени американски щати, да завоюва в Европа и да предотврати революцията. Тогава в Берлин употребяват един дълбокосмислен израз: " Игра вабанк ".
Докато Путин е на власт, надали ще има мир
Така американският политолог стига до последния фактор, от който зависи прекратяването на една война: доверието. За да се подписа помирение, а след това и мир, двете страни би трябвало най-малко минимално да си имат вяра. Защото в противоположен случай кой подсигурява, че спечелилият няма напълно скоро да изиска още? Или пък, че победеният ще извършва добросъвестно поетите отговорности? " В момента казусът се състои в това, че към този момент никой не има вяра на Путин. Никой не има вяра, че той ще се придържа към интернационалните съглашения, откакто толкоз пъти ги е нарушавал. Помислете единствено какъв брой пъти е подсигурил териториалната цялост на Украйна. Три пъти ", казва американският политолог в изявлението пред " Ди Цайт ".
И разумно прецизира, че до момента в който Путин е на власт, надали ще има мир. Навярно мир може да се подписа само с правоприемник на Путин, стига украинците да му имат най-малко малко доверие. Наследник, който ще би трябвало да се откаже от Крим и да признае, че Путин е отговорен за тази война. В момента и в Москва, и в Киев лобитата на тези, които желаят продължение на войната, са изключително мощни. Войнолюбците могат да унищожават Путин, в случай че той инцидентно тръгне на мирни договаряния, само че и Зеленски не е в сигурност, в случай че реши да договаря тъкмо в този момент, когато Украйна жъне победи, счита още политологът.
Дали освен това състояние Путин е подготвен да играе " вабанк "? Хайн Гоумънс счита, че съветският водач може да има най-малко един нуклеарен сюжет в главата си: да взриви тактическа атомна бомба някъде настрана от фронта, с цел да подплаши европейците, които да принудят Зеленски към договаряния и отстъпки. Затова съгласно него Западът би трябвало напълно ясно да излъчи един сигнал: Не ни е боязън, няма да се изплашим и от атомна бомба!
Още по темата
Според Гоумънс решаващи за края на войната са три неща: информация, вътрешна политика и доверие.
Информацията за съперника е основна за привършване на спора
В какъв смисъл информация? Гоумънс споделя, че всяка война стартира с избрани упования на двете страни. Те не са сигурни какъв брой мощен е съперникът и се надяват бързо да реализират своите цели. Когато в хода на бойните действия всяка от двете страни откри фактическата мощ на съперника и когато преценките на двете страни съвпаднат, тогава те приключват войната, с цел да избегнат повече ненужни жертви и разходи.
Политологът напомня, че множеството войни завършват бързо и не приключват с капитулация на една от воюващите страни. Нашето чувство, че една война може да трае доста дълго и би трябвало да приключи безусловно с капитулация, се е формирало основно от Първата и Втората международни войни. А когато войните продължат дълго и стават все по-кръвопролитни, за това нормално има вътрешнополитически аргументи, споделя Гоумънс. Те са вторият решителен фактор.
Загубилите владетели нормално слизат от власт
Властниците ненужно удължават една към този момент изгубена война, тъй като личната им орис виси на косъм. Често пъти те се надяват на някакво знамение. Гоумънс напомня, че още през ноември 1914 година Придворният съвет на немския кайзер е бил наясно, че войната не може да се завоюва, само че Германия продължила да води война - с цената на милиони убити. Защо? Ами тъй като кайзерът се опасява от гражданска война, защото знае, че ще би трябвало да слезе от трона, в случай че социалистите вземат властта. Тоест, вътрешнополитическата обстановка, а не ситуацията на фронта, предопределят решението му.
Американският политолог прави тук едно доста значимо конкретизиране: при взимането на такова решение всичко зависи от това дали то се взима в изискванията на народна власт или на автокрация. Защото когато една страна изгуби пагубно една война, тогава властниците си отиват - независимо дали става дума за народна власт или за тирания. А когато завоюва - властниците нормално остават на власт. След военна злополука една демократична страна си избира нова власт, а дотогавашните управленци, откакто са подписали примирието, с цел да предотвратят ненужни жертви, могат да се отдръпват и да си пишат записките.
По-сложно е ситуацията, когато една тирания губи война, изяснява Гоумънс. Ако диктаторът към момента има поддръжката на силите за сигурност, той може да подпише помирение, да запуши устатата на своите критици и да остане на власт. Точно това направи Саддам след военното проваляне, като подложи на изтребване кюрдите на север и шиитите на юг.
Но в случай че диктаторът се притеснява, че военното проваляне ще му коства главата, тогава той е подготвен да поеме нечувани опасности и да тръгне на безотговорни случки. Така през 1917 година Германия стартира своята интервенция с подводници против Англия, въпреки добре да знае, че това ще принуди Съединени американски щати да влязат във войната. Просто кайзерът се надява да пречупи британците преди намесата на Съединени американски щати, да завоюва в Европа и да предотврати революцията. Тогава в Берлин употребяват един дълбокосмислен израз: " Игра вабанк ".
Докато Путин е на власт, надали ще има мир
Така американският политолог стига до последния фактор, от който зависи прекратяването на една война: доверието. За да се подписа помирение, а след това и мир, двете страни би трябвало най-малко минимално да си имат вяра. Защото в противоположен случай кой подсигурява, че спечелилият няма напълно скоро да изиска още? Или пък, че победеният ще извършва добросъвестно поетите отговорности? " В момента казусът се състои в това, че към този момент никой не има вяра на Путин. Никой не има вяра, че той ще се придържа към интернационалните съглашения, откакто толкоз пъти ги е нарушавал. Помислете единствено какъв брой пъти е подсигурил териториалната цялост на Украйна. Три пъти ", казва американският политолог в изявлението пред " Ди Цайт ".
И разумно прецизира, че до момента в който Путин е на власт, надали ще има мир. Навярно мир може да се подписа само с правоприемник на Путин, стига украинците да му имат най-малко малко доверие. Наследник, който ще би трябвало да се откаже от Крим и да признае, че Путин е отговорен за тази война. В момента и в Москва, и в Киев лобитата на тези, които желаят продължение на войната, са изключително мощни. Войнолюбците могат да унищожават Путин, в случай че той инцидентно тръгне на мирни договаряния, само че и Зеленски не е в сигурност, в случай че реши да договаря тъкмо в този момент, когато Украйна жъне победи, счита още политологът.
Дали освен това състояние Путин е подготвен да играе " вабанк "? Хайн Гоумънс счита, че съветският водач може да има най-малко един нуклеарен сюжет в главата си: да взриви тактическа атомна бомба някъде настрана от фронта, с цел да подплаши европейците, които да принудят Зеленски към договаряния и отстъпки. Затова съгласно него Западът би трябвало напълно ясно да излъчи един сигнал: Не ни е боязън, няма да се изплашим и от атомна бомба!
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ