Изкуството и супата - по-добре поотделно
" Кое коства повече - изкуството или животът? ". С този въпрос единствено в границите на десетина дни екоактивисти посегнаха на емблематични творби на изкуството в опит да предизвикат обществеността да заприказва и най-много да се замисли за световния проблем, какъвто са климатичните промени с пагубното си влияние върху околната среда и причиняването на международен апетит.
Миналата седмица протестиращи от групата " Просто спрете петрола " заляха с доматена чорба шедьовъра на Винсент Ван Гог " Слънчогледите " в Националната изложба на Лондон.
Преди дни пък двама членове на придвижването " Последно потомство " размазаха картофено пюре по друга скъпа картина - тази на френския импресионист Клод Моне " Купи сено ", в музей в немския град Потсдам.
Не беше пощадена и восъчната фигура на крал Чарлз III в Музея на Мадам Тюсо в Лондон, върху чието лице беше хвърлена шоколадова торта.
Нима обаче сходни ексцентрични прояви биха извели на дневен ред тематиката за рисковите последици от изменението на климата? Според природозащитниците - явно да, пък въпреки и на правилото, че е по-добре да бъдеш одумван, в сравнение с да останеш неусетен.
Ако казусът бъде редуциран до най-обикновен опит за привличане на вниманието, то несъмнено задачата е реализирана. Нестандартните екоакции бяха необятно отразени в медиите и възмутиха обществото, което побърза да ги жигосах като " дивотия " и " вандализъм ". Друг е въпросът, че мнозина от нас - недоволно цъкащите с език, вероятно от много време не сме влизали в изложба, нито сме били напълно наясно по какъв начин тъкмо наподобяват фамозните творби на изкуството, които внезапно по този начин ревниво сме се впуснали да браним от похищения (макар и единствено в обществените мрежи).
Ако обаче задачата фактически е да се увеличи осъзнатостта ни за казуса с климата и да ни подтикне да предприемем ограничения за разрешаването му, то резултатът даже по-скоро е противоположен и води до подкопаването на тази другояче смислена идея, измествайки фокуса върху различен обоснован въпрос: каква виновност има изкуството? Нима не демонстрира точно то най-хубавото и съзидателно лице на човечеството?
Удивително е с каква лекост и озлобление посягаме на неговите проявления в опит да порицателен личните си неточности от предишното. Сегашната " мода " да се заливат картини със чорба поради климата е единствено следващата частица от една все по-дълга верига от сходни изстъпления. Друг образец е всеобщото разглобяване на монументи, свързвани с расизма и колониализма, в редица страни.
И в случай че за шанс у нас към момента на никого не му е хрумнало от еко- или други подбуди да залива с шкембе супа или боза емблематичната " Ръченица " на Мърквичка, да вземем за пример, то що се отнася до паметниците ни, задръжките са надалеч по-малко - един път ли войнишките статуи на МОЧА са осъмвали " разкрасени " като комикс герои или просто са ставали жертва на вандалски импровизации?
Подобни похищения са поправими, само че монументите ни от руско време са обект на все по-разгорещени разногласия за това дали въобще би трябвало да бъдат непокътнати и считани за част от културното ни завещание, откакто мнозина в действителност не виждат нищо " културно " в тях, а единствено неуместен спомен за неприличен съгласно тях миг от историята ни. Ето по какъв начин изкуството още веднъж се оказва изкупителна жертва - в този случай на изкривения национализъм и националната ни комплексираност.
Може би е извънредно време да спрем да противопоставяме живота и изкуството, да престанем да обезценяваме едното за сметка на другото. Защото, харесва ли ни, или не, двете са неразривно свързани в човешката еволюция и взаимно са си мерило. Отричайки или разрушавайки основаното изкуство, не бихме заличили позволените в предишното неточности, на които то е проекция, и надали бихме се предпазили от такива в бъдеще. Просто бихме се лишили от ориентир на какъв стадий от нравственото си развиване (или деградация) се намираме в днешния ден. Така че за какво да оплескваме нещата - дано се насладим на изкуството и супата, само че поотделно.
Миналата седмица протестиращи от групата " Просто спрете петрола " заляха с доматена чорба шедьовъра на Винсент Ван Гог " Слънчогледите " в Националната изложба на Лондон.
Преди дни пък двама членове на придвижването " Последно потомство " размазаха картофено пюре по друга скъпа картина - тази на френския импресионист Клод Моне " Купи сено ", в музей в немския град Потсдам.
Не беше пощадена и восъчната фигура на крал Чарлз III в Музея на Мадам Тюсо в Лондон, върху чието лице беше хвърлена шоколадова торта.
Нима обаче сходни ексцентрични прояви биха извели на дневен ред тематиката за рисковите последици от изменението на климата? Според природозащитниците - явно да, пък въпреки и на правилото, че е по-добре да бъдеш одумван, в сравнение с да останеш неусетен.
Ако казусът бъде редуциран до най-обикновен опит за привличане на вниманието, то несъмнено задачата е реализирана. Нестандартните екоакции бяха необятно отразени в медиите и възмутиха обществото, което побърза да ги жигосах като " дивотия " и " вандализъм ". Друг е въпросът, че мнозина от нас - недоволно цъкащите с език, вероятно от много време не сме влизали в изложба, нито сме били напълно наясно по какъв начин тъкмо наподобяват фамозните творби на изкуството, които внезапно по този начин ревниво сме се впуснали да браним от похищения (макар и единствено в обществените мрежи).
Ако обаче задачата фактически е да се увеличи осъзнатостта ни за казуса с климата и да ни подтикне да предприемем ограничения за разрешаването му, то резултатът даже по-скоро е противоположен и води до подкопаването на тази другояче смислена идея, измествайки фокуса върху различен обоснован въпрос: каква виновност има изкуството? Нима не демонстрира точно то най-хубавото и съзидателно лице на човечеството?
Удивително е с каква лекост и озлобление посягаме на неговите проявления в опит да порицателен личните си неточности от предишното. Сегашната " мода " да се заливат картини със чорба поради климата е единствено следващата частица от една все по-дълга верига от сходни изстъпления. Друг образец е всеобщото разглобяване на монументи, свързвани с расизма и колониализма, в редица страни.
И в случай че за шанс у нас към момента на никого не му е хрумнало от еко- или други подбуди да залива с шкембе супа или боза емблематичната " Ръченица " на Мърквичка, да вземем за пример, то що се отнася до паметниците ни, задръжките са надалеч по-малко - един път ли войнишките статуи на МОЧА са осъмвали " разкрасени " като комикс герои или просто са ставали жертва на вандалски импровизации?
Подобни похищения са поправими, само че монументите ни от руско време са обект на все по-разгорещени разногласия за това дали въобще би трябвало да бъдат непокътнати и считани за част от културното ни завещание, откакто мнозина в действителност не виждат нищо " културно " в тях, а единствено неуместен спомен за неприличен съгласно тях миг от историята ни. Ето по какъв начин изкуството още веднъж се оказва изкупителна жертва - в този случай на изкривения национализъм и националната ни комплексираност.
Може би е извънредно време да спрем да противопоставяме живота и изкуството, да престанем да обезценяваме едното за сметка на другото. Защото, харесва ли ни, или не, двете са неразривно свързани в човешката еволюция и взаимно са си мерило. Отричайки или разрушавайки основаното изкуство, не бихме заличили позволените в предишното неточности, на които то е проекция, и надали бихме се предпазили от такива в бъдеще. Просто бихме се лишили от ориентир на какъв стадий от нравственото си развиване (или деградация) се намираме в днешния ден. Така че за какво да оплескваме нещата - дано се насладим на изкуството и супата, само че поотделно.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ