Люис Хайн и битката с детския труд
Кое е най-лошото работно комбиниране, което може да участва в днешно време? Мнозина биха декларирали, че това е хирург, който се опасява от кръвта, други биха декларирали, че е водач, който се опасява от височини. Съчетанията в действителност могат да бъдат разнородни, само че ние персонално бихме заложили на комбинацията, която се показва от Люис Хайн. Това е американски социолог, чието занимание е фотографията.
Познавайки някои съществени правила на тази просвета, както и премахването на всяка страст, оставаме сюрпризирани от обстоятелството, че този човек взема решение да употребява фотографията, с цел да демонстрира света, филтриран през някои особени закони на науката. Социологията, като просвета за обществата и най-много като просвета за надзор на същите, може да наподобява изключително друга, когато към нея се добави и фотографията.
А тематиките на този академик са изключително забавни. Роден през далечната 1874 година Хайн губи татко си в доста ранна възраст и стартира да работи, с цел да спести пари за лицей и обучение. Изучава социология в университета в Чикаго, след това в Колумбийския и Нюйоркския. След дипломирането си работи като преподавател в учебно заведение за етническа просвета. Там стимулира студентите да стартират да употребяват фотографията като учебен медиум.
Служителка в памучна мелница
Снимка: By Lewis W. Hine, American, 1874–1940 – Princeton University Art Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43302515
По време на лекциите си по социология, точно той употребява фотографията, с цел да снима хилядите мигранти, които всеки ден се озовават на пристанищата и търсят опция за оцеляване в новия свят. Между 1904 и 1909 година е съумял да запечата към 200 фотографии и на практика става учредител на документалната снимка. Желанието на социолога е да употребява фрагментите, с цел да инициира началото на една нова обществена промяна.
През 1907 година стартира да работи като фотограф и множеството фрагменти са направени леярните на Питсбърг. Там се ражда и неговият първи теоретичен труд. През идната година стартира да работи като фотограф за Националния Детски Трудов комитет. През идващото десетилетие ще снима деца-работници, с цел да накара организацията да спре тази процедура. През идващото десетилетие ще направи редица фотоси на деца и ще се надява, че разсъдъкът ще надделее. Може би една от най-впечатляващите фотоси е на Ричърд Пиърс.
14-годишното момче работи към този момент 9 месеца в пощенската работа от 7 сутринта до 6 следобяд. Ричърд работил и на други места, само че съответно пощата му харесвала най-вече, тъй като плащала добре. Младежът бил буен пушач и постоянно посещавал бардаци. Образованието от дълго време било изгубена идея, а и той самият считал, че е доста по-добре от неговите другари, които работят в мината.
През 1913 година Хайн отпътува за памучните полета, където съумява да улови детския труд и изискванията, в които се работи. Единственият проблем по това време е, че мнозина не обичат хората с апаратите. Повечето са подготвени да водят борба против непознатия. Охраната на всяка фабрика, дружно със самите служащи постоянно заплашвали с побои и гибел, само че Хайн не се отказвал. Впрочем, редица компании предпочитали да прикриват детския труд от обществото. За да успее да влезе в множеството фабрики, социологът търсил най-различни способи за маскировка и до момента в който през днешния ден всеки може да носи дребни камери с необикновено качество, тогава се изисквало много по-трудно прикритие.
Млади чиновници в цех за стъкло
Снимка: By Lewis Wickes Hine. Restored by Michel Vuijlsteke – Library of Congress[1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6294090
Понякога се представял за контрольор по сигурността, различен път бил търговец на пощенски картички, библии и даже промишлен фотограф, който би трябвало да снима разнообразни машини. По време на Първата Световна война, социологът отпътува за Европа и снима работата на Американския Червен Кръст. През 20-те и 30-те години се занимава със снимането на „ работни портрети “, чиято съществена задача е да покаже лицата на работническата мощ.
Кадрите се трансформират в част от историята на модерната промишленост. Получава позволение да снима даже работата по Empire State Building. Повечето фотоси, които гледаме през днешния ден, са точно негово дело, а би трябвало да признаем, че смелостта му по никакъв начин не е дребна, изключително откакто в по-голямата част от времето си би трябвало да бъде позициониран изключително високо и да рискува живота си. Често се налагало да прави фотосите си, до момента в който е на височина от 800-1000 метра.
Люис Хайн
Снимка: By Lewis Hine – http://www.geh.org/fm/lwhprints/htmlsrc2/m197810590046_ful.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30522663
В средата на 30-те години, фотографът губи спонсорството си и патронажа на страната, както и другите комисии. Най-накрая е заставен да продаде дома си и да се запише за обществени помощи. На 3 ноември 1940 година умира в болничното заведение, малко откакто е претърпял интервенция. По-важното е, че работата на сензитивния обектив съумява да извоюва независимост на детския труд и през 1938 година е публично неразрешен. Синът му Коридън се пробва да подари всички фотографии на Музея на модерното изкуство, само че критиците декларират, че тази работа няма нищо общо. Някои други културни къщи обаче виждат майсторството и вземат решение да ги запазят. През 2016 година списание Time разгласява оцветените фрагменти и припомня някои изключително неверни практики от предишния век.
Заглавна фотография: By Hine, Lewis Wickes, 1874-1940, photographer. – Library of Congress[1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6079212
