Коалицията на Курц с крайната десница е опасна за европейското

Коалицията на Курц с крайната десница е рискова за европейското единение.

След изборите в неделя водачът на дясната Австрийска партия на свободата (АПС) Хайнц-Кристиан Щрахе съобщи: въпреки че неговата политическа мощ е изгубила, този резултат се изяснява с високото равнище на поддръжка на концепциите на неговата партия, копирани от спечелилия в конкуренцията – дясноцентристката Австрийска национална партия (АНП) на Себастиан Курц. На процедура действието е било взаимно. Една от позитивните последствия може да стане съгласувана политика по интеграцията на мигрантите в Европейски Съюз. От друга страна подобен съюз може да задълбочи разделянето сред Изтока и Запада в блока.

Иронията е в това, че 31-годишният Курц, първото дете на хилядолетието, готвещ се да ръководи европейска страна, докара своята консервативна АНП до победа, като притегли на своя страна от Щрахе гласовете на недоволните от миграционната политика.

АПС решително водеше в допитванията до публичното мнение след бежанската рецесия от 2015 година, до момента в който не се появи Курц и не трансформира своята политическа мощ в безвредна опция за тези, които поддържат твърдия надзор над миграцията, само че в това време не са подготвени да гласоподават за Щрахе. В края на краищата водачът на АПС е бил обвързван с неонацистки групировки, а това плаши доста умерени гласоподаватели. Макар самият Курц по-скоро да би работил с АПС в ролята й на младши съдружен сътрудник, макар че лявоцентристките социалдемократи, които по последното броене на гласовете, наподобява, че ще се окажат с малко изпреварващи АПС. И за това има основателни аргументи.

За разлика от немския канцлер Ангела Меркел, чиито позиции отслабнаха, откакто тя приюти над милион бежанци в Германия, Курц решително се застъпва за нов метод към въпроса за имиграцията. Той е експерт в тази област. И точно върху тази тематика той построи своята към този момент към момента много къса политическа кариера. Неговата първа служба в австрийското федерално държавно управление беше държавен секретар по въпросите на интеграцията. През 2014 година той зае поста министър на външните работи и продължи да се занимава със същите въпроси.
С поддръжката на остаряла народна власт, такава като Австрия, посткомунистическите страни могат да станат по-смели / БГНЕС
От самото начало линията на Курц по въпроса за интеграцията беше изцяло рационална: преди всичко той поставяше проучването на езика. Немският език е много комплициран за чужденците и тези, които са работили върху консолидираното на бежанци в Германия, схванаха, че неприятното знаене на езика, а не културните разлики – са най-високата преграда пред интеграцията. Курц също по този начин реализира ускорение за признаването на професионалната подготовка, получена отвън рамките на Европейския съюз, стремейки се да в профил още една спънка за имигрантите. През 2013 година Курц сполучливо прокара промени в закона за австрийско поданство, позволяващи на имигрантите, които сполучливо са се интегрирали, по-бързо да получават поданство – става дума за тези, които добре владеят езика и се занимават с социална активност. Напоследък Курц изигра значима роля в създаването на новия закон за интеграция. Документът задължава новаците да подписват интеграционно съглашение, според което те са длъжни да живеят в сходство с немските и австрийските полезности, а също и да заплащат санкция, когато не минават през инспекция по този индикатор.

Курц е казвал, че „ необразовани от Афганистан “, които не знаят немски, основават затруднения на пазара на труда за ислямските имигранти, които са намерили своето място в обществото – заради това, че работодателите, като предписание, не вършат разлика. И въпреки в мюсюлманската общественост да се появиха негови врагове, откакто той съобщи, че някои мюсюлмански детски градини са затруднение по пътя към интеграция, той не е антиислямист, за разлика от Щрахе. Курц не толкоз изкопира АПС, колкото призна проблемите на своите гласоподаватели и предложи по-прагматични решения.

В същото време вероятността за АПС да попадне в държавното управление за първи път от 2005 година ненапълно смекчи някои остри ъгли в нейните позиции. Тя направи по-умерена антиевропейската си изразителност и престана да изисква неотложно излизане на Австрия от еврозоната и Европейски Съюз. И въпреки да наподобява, че Курц се придържа към по-дясна линия, той в някаква степен обезвреди Щрахе. И опцията АНП да образува коалиция с към момента мощните социалдемократи, без значение от тяхната взаимна неприязън, принуждава АПС да направи по-умерени настояванията си, с цел да получи по-важна роля в идващото държавно управление, в случай че Курц към момента е подготвен да работи с Щрахе.

Въпреки това коалиция Курц-Щрахе може да съставлява краткосрочна заплаха за европейското единение. По-твърда позиция във връзка с имиграцията ще принуди Австрия да се движи в посока към Вишеградската четворка – Полша, Унгария, Словакия и Чехия. С поддръжката на остаряла народна власт, такава като Австрия, посткомунистическите страни могат да станат по-смели и още по-уверено да настъпват срещу това, което те възприемат като „ тирания на Европейски Съюз “, освен във връзка с имиграцията, само че и на икономическата интеграция.

Играта на Курц е опасен гамбит на младеж. Ако успее да предложи прагматични решения на проблемите на гласоподавателите, австрийците, обичащи непоклатимост, ще го поддържат. Но в случай че загуби, страшните сили, кипящи в АПС и заплашващи да раздерат Източна Европа от Запада, и Австрия, и Европейски Съюз ще съжаляват, че Курц по този начин рано получи шанса да ръководи страната. /БГНЕС

----------

Леонид Бершидски, организация „ Блумбърг “