Какви са проблемите с проектите за опазване на влажните зони и Натура 2000 на екоминистерството по Плана за възстановяване
Коалиция „ За да остане природа в България “ счита за неприемлив отхвърли от значими планове за води, реки и влажни зони, заложени в Плана за възобновяване и резистентност. Това оповестиха екологичните организации в писмо до медиите. Още преди седмица министърът на околната среда и водите Юлиян Попов разясни, че екоминистерството ще се откаже от един от плановете по Плана за възобновяване и резистентност, обвързван с запазване на екосистемите и влажните зони. Експерти от Министерството на околната среда и водите предходната седмица обясниха, че не става дума за целия план, а особено за влажните зони, множеството от които са частна благосъстоятелност и с цел да се правят действия в тях е належащо особено позволение от притежателите им. Затова е належащо време, обясниха от екоминистерството. Освен това е нужна спомагателна връзка с Европейската комисия, което в допълнение може да забави осъществяването на целия план. По отношение на плана за разработване на характерните цели за зоните от Натура 2000 от екоминистерството споделиха, че работят да се извърши, тъй като това са най-важните ни задължения, поети във връзка в запазване на европейската екологична мрежа. Според Коалицията обаче Министерство на околната среда и водите обмисля да извърши план и половина вместо в началото заложените три. Два са за биоразнообразието и климата, един за водите, а утвърденото към този момент финансирането за трите общо
надвишава 200 млн. лева Българският проект за възобновяване е утвърден през април 2022 година Съгласно регламента за механизма за възобновяване, по който се отпускат средствата за вложения, действия могат да се правят до август 2026 година. Макара всички планове по Плана да имат ангажимент да заделят 30% от средствата за екологични действия, само два са плановете, ориентирани с пряк бенефициент Министерството на околната среда и водите. В момента, поради новият раздел, изискван от страните членки по актуализацията на регламента, RePower EU, диалози с Европейска комисия ще има, тъй че там където са написани по-кратки периоди, те могат да бъдат предоговорени. През март тази година, след питане какво се случва с плановете, WWF получи писмо от Министерство на околната среда и водите, в което се споделя, че се работи плановете да се случат. Половин година по-късно, излиза обществено вест за отвод от планове. Други министерства към този момент са оповестили процедури и по тях се работи, тормозят се екологичните организации.
Какво е заложено в планувания за орязване план за възобновяване на основни екосистеми? Проектът планува основаване на една нова и възобновяване на 6 повредени влажни зони, включително Драгоманското тресавище, Чаирските езера и торфищата на Витоша и др; Премахване на изкуствени бариери на 400 км. реки; Изкупуване на 285 ха парцели частна благосъстоятелност за възобновяване на основни за климата екосистеми, правене на Географска информационна система пласт на влажните зони в България. Важно е да се означи, че са заложени средства за ръководство на целия план и на обособените групи действия, тъй че да се лишава най-малък потенциал от администрацията на министерството. Дейностите са ориентирани напълно към на практика резултати, извършват цели по едно и също време за запазване на природа, води и акомодация към климатичните промени. Премахването на бариери да вземем за пример е мярка, която от години наред стои в ПУРБ, само че не се извършва. Години наред Министерство на околната среда и водите няма пласт на влажните зони. Проекта за задачите и ограничения на предпазените зони Основна задача на другият план за биоразнообразието е да се разработят природозащитните цели и ограничения на предпазените зони от Натура 2000. Министерството е решено да го извърши, въпреки и за него оставащото време да не е доста. За да се извърши пълноценно и да не се губи време за публични поръчки този план следва да се реализира от учените и специалистите на университетски институти като Българска академия на науките. Така ще се избегне гафа от предходното докладване на природозащитното положение на типове и местообитания от Натура 2000, когато поради дългогодишни обжалвания, страната ни остана без изследвания на терен. Законът за публичните поръчки разрешава на държавните органи да разпореждат научни разработки непосредствено. Проекта за интегрирана система за ръководство на количеството на водите планува основаване на автоматизирана система за премерване в действително време на наличния воден запас във водните обекти, количеството на преваляванията, количества води употребени от всички консуматори и изпусканите водни количества в реките. Това би дало ясна визия кой консуматор какъв брой води употребява или зауства и дали се съблюдават екологичните отговорности освен това прилагане на водните обекти. Изграждането на системата би съкратило времето за реакция при бедствия и подобрило контрола върху използването на водните запаси. Тази информация е основна за вярно обмисляне на ограниченията за климатична акомодация и за прекъсване на загубите и кражбите по мрежата. Последната задача е изключително значима, поради обстоятелството, че систематично, към този момент над 10 години загуби по мрежата си стоят 60%. Министърът на околната среда и водите обаче Юлиян Попов беше коментирал по Българска национална телевизия, че е допустимо също да се откажем, тъй като към този момент има такава система за наблюдаване в Министерство на околната среда и водите, настрана Българска академия на науките пък също работи в тази посока и може да се получи повтаряне на действия, ставаше тогава ясно от думите му. Екологичните организации ще предложат решения, с цел да се изпълнят плановете в целокупност На 23 август с Неправителствени организации от Министерство на околната среда и водите са оповестили, че не са се отказали изрично от плана за възобновяване на екосистемите. Представители на обединението се ангажираха да предложат изпълними в оставащите периоди действия и към този момент внесоха публично писмо с тези оферти, разясняват от Коалицията. Основна цел на механизма за възобновяване и резистентност, с изключение на икономическа поддръжка след ковит-19, е да подкрепи зеления преход, като регламентът изисква 37% от бюджета на проекта за възобновяване да се планува за действия за справяне с климатичните промени. Това включва и вложения в запазване на биоразнообразието. Въпреки това акцентът в българския проект напълно падна върху климатични действия, и първичният бюджет за действия за биоразнообразие беше 0,23% от целия бюджет на проекта. След прибавяне на плана за възобновяване на екосистеми, средствата за биоразнообразие се качиха до 1% от бюджета на проекта. Макар и пренебрежимо на фона на общия проект, България беше давана като добър образец за страна от Централна и Източна Европа, която е заложила средства за природозащита. Програма „ Околна среда “ 2021 – 2027 също има заложени средства за биоразнообразие, на стойност под 10% от бюджета на цялата стратегия. Там дейностите към този момент са планувани и са амбициозни – включват ограничения за запазване на природата в предпазени зони от Натура 2000, отвън предпазени зони, както и за градско озеленяване. Законодателството обаче третира плановете за природа в програмата съвсем като плановете за строителство, липсва гъвкавостта, нужна за работа с живи системи, а наред с това тази ос до в този момент не е била предпочитана. Резултатите от тези проблеми са налице – към този момент втори финансов интервал, средствата не се употребяват задоволително. При оставащи 3 месеца до края на ОПОС 2014 – 2020, са употребявани едвам 42% от средствата за биоразнообразие. За това, концепцията дейностите да се трансферират в новата ПОС 2021 - 2027 не е изключително безапелационна даже за тези, които я оферират.
Появиха се и терзания за дублирането на средства – кое се покрива от стратегия Околна среда и кое от Плана за възобновяване. Те са неоснователни: самата нова стратегия „ Околна среда “ планува дейностите в ПВУ да са допълващи дейностите по ПОС, а отбягване на дублирането се прави въз основа на съответните кодове на местообитанията, целевите типове и предпазени зони, разяснява от Коалиция „ За да остане природа в България “.
надвишава 200 млн. лева Българският проект за възобновяване е утвърден през април 2022 година Съгласно регламента за механизма за възобновяване, по който се отпускат средствата за вложения, действия могат да се правят до август 2026 година. Макара всички планове по Плана да имат ангажимент да заделят 30% от средствата за екологични действия, само два са плановете, ориентирани с пряк бенефициент Министерството на околната среда и водите. В момента, поради новият раздел, изискван от страните членки по актуализацията на регламента, RePower EU, диалози с Европейска комисия ще има, тъй че там където са написани по-кратки периоди, те могат да бъдат предоговорени. През март тази година, след питане какво се случва с плановете, WWF получи писмо от Министерство на околната среда и водите, в което се споделя, че се работи плановете да се случат. Половин година по-късно, излиза обществено вест за отвод от планове. Други министерства към този момент са оповестили процедури и по тях се работи, тормозят се екологичните организации.
Какво е заложено в планувания за орязване план за възобновяване на основни екосистеми? Проектът планува основаване на една нова и възобновяване на 6 повредени влажни зони, включително Драгоманското тресавище, Чаирските езера и торфищата на Витоша и др; Премахване на изкуствени бариери на 400 км. реки; Изкупуване на 285 ха парцели частна благосъстоятелност за възобновяване на основни за климата екосистеми, правене на Географска информационна система пласт на влажните зони в България. Важно е да се означи, че са заложени средства за ръководство на целия план и на обособените групи действия, тъй че да се лишава най-малък потенциал от администрацията на министерството. Дейностите са ориентирани напълно към на практика резултати, извършват цели по едно и също време за запазване на природа, води и акомодация към климатичните промени. Премахването на бариери да вземем за пример е мярка, която от години наред стои в ПУРБ, само че не се извършва. Години наред Министерство на околната среда и водите няма пласт на влажните зони. Проекта за задачите и ограничения на предпазените зони Основна задача на другият план за биоразнообразието е да се разработят природозащитните цели и ограничения на предпазените зони от Натура 2000. Министерството е решено да го извърши, въпреки и за него оставащото време да не е доста. За да се извърши пълноценно и да не се губи време за публични поръчки този план следва да се реализира от учените и специалистите на университетски институти като Българска академия на науките. Така ще се избегне гафа от предходното докладване на природозащитното положение на типове и местообитания от Натура 2000, когато поради дългогодишни обжалвания, страната ни остана без изследвания на терен. Законът за публичните поръчки разрешава на държавните органи да разпореждат научни разработки непосредствено. Проекта за интегрирана система за ръководство на количеството на водите планува основаване на автоматизирана система за премерване в действително време на наличния воден запас във водните обекти, количеството на преваляванията, количества води употребени от всички консуматори и изпусканите водни количества в реките. Това би дало ясна визия кой консуматор какъв брой води употребява или зауства и дали се съблюдават екологичните отговорности освен това прилагане на водните обекти. Изграждането на системата би съкратило времето за реакция при бедствия и подобрило контрола върху използването на водните запаси. Тази информация е основна за вярно обмисляне на ограниченията за климатична акомодация и за прекъсване на загубите и кражбите по мрежата. Последната задача е изключително значима, поради обстоятелството, че систематично, към този момент над 10 години загуби по мрежата си стоят 60%. Министърът на околната среда и водите обаче Юлиян Попов беше коментирал по Българска национална телевизия, че е допустимо също да се откажем, тъй като към този момент има такава система за наблюдаване в Министерство на околната среда и водите, настрана Българска академия на науките пък също работи в тази посока и може да се получи повтаряне на действия, ставаше тогава ясно от думите му. Екологичните организации ще предложат решения, с цел да се изпълнят плановете в целокупност На 23 август с Неправителствени организации от Министерство на околната среда и водите са оповестили, че не са се отказали изрично от плана за възобновяване на екосистемите. Представители на обединението се ангажираха да предложат изпълними в оставащите периоди действия и към този момент внесоха публично писмо с тези оферти, разясняват от Коалицията. Основна цел на механизма за възобновяване и резистентност, с изключение на икономическа поддръжка след ковит-19, е да подкрепи зеления преход, като регламентът изисква 37% от бюджета на проекта за възобновяване да се планува за действия за справяне с климатичните промени. Това включва и вложения в запазване на биоразнообразието. Въпреки това акцентът в българския проект напълно падна върху климатични действия, и първичният бюджет за действия за биоразнообразие беше 0,23% от целия бюджет на проекта. След прибавяне на плана за възобновяване на екосистеми, средствата за биоразнообразие се качиха до 1% от бюджета на проекта. Макар и пренебрежимо на фона на общия проект, България беше давана като добър образец за страна от Централна и Източна Европа, която е заложила средства за природозащита. Програма „ Околна среда “ 2021 – 2027 също има заложени средства за биоразнообразие, на стойност под 10% от бюджета на цялата стратегия. Там дейностите към този момент са планувани и са амбициозни – включват ограничения за запазване на природата в предпазени зони от Натура 2000, отвън предпазени зони, както и за градско озеленяване. Законодателството обаче третира плановете за природа в програмата съвсем като плановете за строителство, липсва гъвкавостта, нужна за работа с живи системи, а наред с това тази ос до в този момент не е била предпочитана. Резултатите от тези проблеми са налице – към този момент втори финансов интервал, средствата не се употребяват задоволително. При оставащи 3 месеца до края на ОПОС 2014 – 2020, са употребявани едвам 42% от средствата за биоразнообразие. За това, концепцията дейностите да се трансферират в новата ПОС 2021 - 2027 не е изключително безапелационна даже за тези, които я оферират.
Появиха се и терзания за дублирането на средства – кое се покрива от стратегия Околна среда и кое от Плана за възобновяване. Те са неоснователни: самата нова стратегия „ Околна среда “ планува дейностите в ПВУ да са допълващи дейностите по ПОС, а отбягване на дублирането се прави въз основа на съответните кодове на местообитанията, целевите типове и предпазени зони, разяснява от Коалиция „ За да остане природа в България “.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ