Мозъкът е кота нула - когато се грижим за него, се грижим и за всичко останало
Книгата „ Будният разум - по какъв начин да развиваме мозъка си на всяка възраст “ на неврохирурга Санджай Гупта поучава по какъв начин да се борим за мозъка всеки ден.
Факт е, че живеем много по-дълго от предците ни, само че това, което създателят поучава, е да живеем по-пълноценно през тези години , сподели в предаването „ Хоризонт до обед “ Вида Делчева от издателство „ Обсидиан “, което показва заглавието на книжния пазар.
Има доста неверни схващания за действието на мозъка , които са оборени от науката през последните десетилетия, уточни тя.
„ Има доста неверни схващания - като това, че се раждаме с всички нервни кафези в мозъка си и през целия ни живот те могат само да умират. Всъщност, съществува така наречен неврогенеза – хората безусловно във всякаква възраст могат да си основават нови нервни кафези и го вършат. Съществува и невропластичността, потвърдена изцяло при хората: опцията да променяме връзките в мозъка си, в позитивен и в негативен проект . “
Санджай Гупта твърди, че някои процеси са обратими, макар нездравословните за мозъка фактори, които му въздействат.
„ Той дава пет стълба на мозъчното здраве , пет неща, които всеки човек, когато прави, без значение от възрастта си, развива своя мозък, поддържа го безсънен и спомага за създаване на нови мозъчни кафези. Това са придвижването, откриването на нови неща и развиването на нови умения – без значение дали приказваме за нов език или ново занимание, даже за нещо супер дребно от вида да си мием зъбите с другата ръка в някакъв интервал. Почивката – освен за тялото, само че и за мозъка, тъй като стресът поврежда способността ни да учим. Заниманията, които ни освобождават от този стрес и го намаляват, оказват помощ на действието на мозъка ни. Също по този начин 8-часовият сън – нещо, което не е доста известно в последно време . Това е един от препоръките му – когато човек ляга вечер, да няма към себе си никакво онлайн устройство. Това също стресира, то е по-неусетно, то е различен вид стрес “, описа още Вида Делчева.
„ Казва: мозъкът е кота нула. Когато ние се грижим за мозъка си, в действителност се грижим за всички останали неща и ни демонстрира по какъв начин да го вършим. “
В книгата има глава, отдадена на митовете за мозъка.
„ Там се загатва поговорката „ Една кръстословица дневно държи доктора надалеч от мен “. Той споделя – не, кръстословиците не са задоволителни, те са потребни, само че с цел да поддържаме мозъка си, би трябвало да вършим доста други неща, да му даваме разнородни задания . “
Принципът на паметта е – използваш или губиш, по тази причина би трябвало да упражняваме паметта си непрестанно, твърди още доктор Санджай Гупта.
Една от посоките в книгата са и другите разстройства на паметта и когнитивните дисфункции, най-популярна измежду които е заболяването на Алцхаймер. Гупта оспорва тезата, че деменцията е неизбежна с възрастта. Според него макар генетичните фактори, най-съществен остава методът на живот . Той предлага 12-седмична стратегия, с която последователно да пренастроим живота си по този начин, че да се отстраняват рисковете.
Има доста способи да спрем да използваме мозъка си, разяснява още създателят.
„ Да изпаднем в някаква дълбока меланхолия, да спрем да демонстрираме изпитание да се развиваме, да спрем да поддържаме връзка, да спрем да се движим, тъй като сме решили, че към този момент сме прекомерно възрастни. Цялата тази пасивност нарушава действието на мозъка и е врата за всевъзможни типове болести “, означи Вида Делчева.
Относно подхранването на мозъка с верните храни Гупта предлага да се употребяват повече риба, ядки, семена, зехтин.
Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
Доктор Санджай Гупта е неврохирург, основен медицински сътрудник на CNN и притежател на многочислени награди за неповторимите си репортажи от всички горещи точки по света, където има войни, естествени бедствия и епидемии. Той е създател на бестселъри, по които са направени документални филми, учител и член на Националната академия по медицина на Съединени американски щати.
Преводът на книгата на български език е на Надежда Розова.
Факт е, че живеем много по-дълго от предците ни, само че това, което създателят поучава, е да живеем по-пълноценно през тези години , сподели в предаването „ Хоризонт до обед “ Вида Делчева от издателство „ Обсидиан “, което показва заглавието на книжния пазар.
Има доста неверни схващания за действието на мозъка , които са оборени от науката през последните десетилетия, уточни тя.
„ Има доста неверни схващания - като това, че се раждаме с всички нервни кафези в мозъка си и през целия ни живот те могат само да умират. Всъщност, съществува така наречен неврогенеза – хората безусловно във всякаква възраст могат да си основават нови нервни кафези и го вършат. Съществува и невропластичността, потвърдена изцяло при хората: опцията да променяме връзките в мозъка си, в позитивен и в негативен проект . “
Санджай Гупта твърди, че някои процеси са обратими, макар нездравословните за мозъка фактори, които му въздействат.
„ Той дава пет стълба на мозъчното здраве , пет неща, които всеки човек, когато прави, без значение от възрастта си, развива своя мозък, поддържа го безсънен и спомага за създаване на нови мозъчни кафези. Това са придвижването, откриването на нови неща и развиването на нови умения – без значение дали приказваме за нов език или ново занимание, даже за нещо супер дребно от вида да си мием зъбите с другата ръка в някакъв интервал. Почивката – освен за тялото, само че и за мозъка, тъй като стресът поврежда способността ни да учим. Заниманията, които ни освобождават от този стрес и го намаляват, оказват помощ на действието на мозъка ни. Също по този начин 8-часовият сън – нещо, което не е доста известно в последно време . Това е един от препоръките му – когато човек ляга вечер, да няма към себе си никакво онлайн устройство. Това също стресира, то е по-неусетно, то е различен вид стрес “, описа още Вида Делчева.
„ Казва: мозъкът е кота нула. Когато ние се грижим за мозъка си, в действителност се грижим за всички останали неща и ни демонстрира по какъв начин да го вършим. “
В книгата има глава, отдадена на митовете за мозъка.
„ Там се загатва поговорката „ Една кръстословица дневно държи доктора надалеч от мен “. Той споделя – не, кръстословиците не са задоволителни, те са потребни, само че с цел да поддържаме мозъка си, би трябвало да вършим доста други неща, да му даваме разнородни задания . “
Принципът на паметта е – използваш или губиш, по тази причина би трябвало да упражняваме паметта си непрестанно, твърди още доктор Санджай Гупта.
Една от посоките в книгата са и другите разстройства на паметта и когнитивните дисфункции, най-популярна измежду които е заболяването на Алцхаймер. Гупта оспорва тезата, че деменцията е неизбежна с възрастта. Според него макар генетичните фактори, най-съществен остава методът на живот . Той предлага 12-седмична стратегия, с която последователно да пренастроим живота си по този начин, че да се отстраняват рисковете.
Има доста способи да спрем да използваме мозъка си, разяснява още създателят.
„ Да изпаднем в някаква дълбока меланхолия, да спрем да демонстрираме изпитание да се развиваме, да спрем да поддържаме връзка, да спрем да се движим, тъй като сме решили, че към този момент сме прекомерно възрастни. Цялата тази пасивност нарушава действието на мозъка и е врата за всевъзможни типове болести “, означи Вида Делчева.
Относно подхранването на мозъка с верните храни Гупта предлага да се употребяват повече риба, ядки, семена, зехтин.
Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
Доктор Санджай Гупта е неврохирург, основен медицински сътрудник на CNN и притежател на многочислени награди за неповторимите си репортажи от всички горещи точки по света, където има войни, естествени бедствия и епидемии. Той е създател на бестселъри, по които са направени документални филми, учител и член на Националната академия по медицина на Съединени американски щати.
Преводът на книгата на български език е на Надежда Розова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ