Светослав Минков – писателят, който искаше повече
Книга: Светослав Минков - " Разкази " Издателство: " Колибри " Цена: 30 лева
Светослав Минков е на доктрина измежду познатите български създатели на ХХ век, само че при по-дълбоко вглеждане към неговата персона има повече от очевидното. Антологията с твърди корици, събрала неговите разкази, значително попълня тези празнини.
Според съставителя на сборника - писателят и преводач Владимир Полеганов, въздействието и ролята на Минков в литературата ни са мощно подценени, ненапълно тъй като е живял във време, в което жанровата литература не е имала изключително мощна традиция. Това го обрича да е " отшелник на българското литературно поле ". Към сегашен миг Минков може да бъде обсъждан като един от първите, които вкарват в жанра на описа градски, иронични, гротескови и фантастични детайли. Той е и измежду писателите, които са част от краткотрайното течение на българския диаболизъм от 20-те години на ХХ век, което се откроява със мощен психологизъм, оттенъци от жанровете на ужаса и мистерията, само че без да прерасне в същинска вълна. ( " Но за какво тия предмети му се костваха непознати и някак неприветно оживели в дрезгавината? Защо пръстите му не смееха да ги допрян? Той пристъпи и надникна през прозореца, върху чиито стъкла почукваше и сълзеше дъждът ", написа Минков в " Човекът в нощта " ).
Критикът Симеон Султанов (1927 - 1989) един път споделя, че Минков има " смъртна злоба към битоописателството ". Чрез антологията Полеганов желае да подчертае точно какъв брой оттатък баналното са тези истории. " Минков желае да се допре до нещо по-голямо, до някакво оттатък, което, каквото и да е - красиво или гротескно - съществува, само че е единствено отчасти налично за сетивата ни. Това е съвсем неповторимо в подтекста на българската литература освен от интервала сред двете международни войни и малко по-късно, само че и през днешния ден. Искаше ми се пътят на читателя от първия до последния роман в книгата да покаже, че Светослав Минков е публицист с самостоятелен взор, живял в забавни времена ", споделя Полеганов, който подрежда селекцията в сборника хронологично, с текстове от началото на 20-те до гибелта му. В тях непрекъсната остава също нетипичната за времето лекост, с която Минков разполага героите си в разнообразни среди, из България, Западна Европа, Съединени американски щати - нещо, което евентуално е въодушевено и от пътуванията му из света.
Реклама
В края на живота си Минков не прави оценка изключително високо разказите от 20-те и 30-те години, с които е забавен на настоящето потомство читатели, и дефинира диаболизма като " мода, пристигнала от Запад " след Първата международна война: " За известно време описвах всевъзможни ужаси и страхотии; несъмнено, това бяха прекомерно наивни и откъснати от живота белетристични опити ", споделя той изявление от 1966, годината, в която умира, част от, а в записа и въпросите, и отговорите звучат като прочетени. Остава противоречив въпрос доколко той е бил предан на догмите на времето, както и по какъв начин е навигирал обществения си живот в изменящия се политически климат.
Минков е роден в Радомир. Един от двамата му братя, Иван Минков, е член на военната организация на Българската комунистическа партия, взе участие в подготовката на атентата в църквата " Света Неделя " през 1925 година и се самоубива, до момента в който е преследван. Светослав Минков, въведен от брат си в антифашистките придвижвания, е арестуван за два месеца. Дебютира като публицист през същото с десетилетие със сборници като " Синята хризантема " (1922) и " Часовник " (1924), учи в Австрия и Германия, основава отдаденото напълно на фантастиката издателство " Аргус " с Владимир Полянов, също асоцииран с диаболизма. Работи също по този начин като библиотекар и редактор. През 30-те години на ХХ век превежда от немски в 10 тома творчеството на Ханс Кристиан Андерсен. През 1941 година свидетелства в интерес на Никола Вапцаров по време на делото против него за подривна активност.
Интересно е, че на фона на тези елементи Минков е почитан в последните години на Царска България: взе участие в основаването на Българо-японското сдружение за другарство и е чиновник в българската легация в Токио сред 1942 и 1943 година По-късно, през 1956 година, към този момент по време на тоталитаризма, той написа сериозна към модернизирането на Япония книга " Империя на глада ". ( " Европеизирана Япония смъква старинните си доспехи и се облича в жакет. Така преобразена, тя се явява на международната сцена като илюзионист, който демонстрира на публиката всевъзможни чудеса. " ) В биографията му участва и посещаване на нацистка Германия като част от писателска делегация, гостувала по покана на Йозеф Гьобелс, тогава министър на пропагандата.
Отношенията на Минков с властта след 1944 година са спорни. Той бързо става част от Българска комунистическа партия и коректор във в. " Работническо дело ". Санкциониран е по незнайни аргументи през 1949 година, а действието е част от " пречистване на партийната организация от инцидентни, непознати или противников детайли ". Писателят е оправдан три години по-късно.
Реклама
Според Полеганов, Минков в никакъв случай не е бил инстински привързан към който и да е строй, макар относителната креативна независимост, която е имал и преди, и след 1944 година, евентуално тъй като посредством фантастиката съумява да премине някои от условностите.
Важен източник е книгата " Светослав Минков: строго поверително " на Румяна Пенчева от 2011 година " В нея личността му е " съединена " от дневници и документи, с цел да разкрие човек, извърнат към новото (и дори неизвестното), обвързван с огромния свят, и в случай че мога да употребявам думите на Фани Попова-Мутафова, " спокоен човек, с тъкмо око и за хубавото, и за грозното ", споделя Полеганов. " Минков постоянно е описван като внимателен и елегантно подигравателен, нещо, което виждаме и в стила му като публицист. "
За " Колибри " това е трета сходна антология: през последните няколко години издателство събра разказите и повестите на и Георги П. Стаматов.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
Светослав Минков е на доктрина измежду познатите български създатели на ХХ век, само че при по-дълбоко вглеждане към неговата персона има повече от очевидното. Антологията с твърди корици, събрала неговите разкази, значително попълня тези празнини.
Според съставителя на сборника - писателят и преводач Владимир Полеганов, въздействието и ролята на Минков в литературата ни са мощно подценени, ненапълно тъй като е живял във време, в което жанровата литература не е имала изключително мощна традиция. Това го обрича да е " отшелник на българското литературно поле ". Към сегашен миг Минков може да бъде обсъждан като един от първите, които вкарват в жанра на описа градски, иронични, гротескови и фантастични детайли. Той е и измежду писателите, които са част от краткотрайното течение на българския диаболизъм от 20-те години на ХХ век, което се откроява със мощен психологизъм, оттенъци от жанровете на ужаса и мистерията, само че без да прерасне в същинска вълна. ( " Но за какво тия предмети му се костваха непознати и някак неприветно оживели в дрезгавината? Защо пръстите му не смееха да ги допрян? Той пристъпи и надникна през прозореца, върху чиито стъкла почукваше и сълзеше дъждът ", написа Минков в " Човекът в нощта " ).
Критикът Симеон Султанов (1927 - 1989) един път споделя, че Минков има " смъртна злоба към битоописателството ". Чрез антологията Полеганов желае да подчертае точно какъв брой оттатък баналното са тези истории. " Минков желае да се допре до нещо по-голямо, до някакво оттатък, което, каквото и да е - красиво или гротескно - съществува, само че е единствено отчасти налично за сетивата ни. Това е съвсем неповторимо в подтекста на българската литература освен от интервала сред двете международни войни и малко по-късно, само че и през днешния ден. Искаше ми се пътят на читателя от първия до последния роман в книгата да покаже, че Светослав Минков е публицист с самостоятелен взор, живял в забавни времена ", споделя Полеганов, който подрежда селекцията в сборника хронологично, с текстове от началото на 20-те до гибелта му. В тях непрекъсната остава също нетипичната за времето лекост, с която Минков разполага героите си в разнообразни среди, из България, Западна Европа, Съединени американски щати - нещо, което евентуално е въодушевено и от пътуванията му из света.
Реклама
В края на живота си Минков не прави оценка изключително високо разказите от 20-те и 30-те години, с които е забавен на настоящето потомство читатели, и дефинира диаболизма като " мода, пристигнала от Запад " след Първата международна война: " За известно време описвах всевъзможни ужаси и страхотии; несъмнено, това бяха прекомерно наивни и откъснати от живота белетристични опити ", споделя той изявление от 1966, годината, в която умира, част от, а в записа и въпросите, и отговорите звучат като прочетени. Остава противоречив въпрос доколко той е бил предан на догмите на времето, както и по какъв начин е навигирал обществения си живот в изменящия се политически климат.
Минков е роден в Радомир. Един от двамата му братя, Иван Минков, е член на военната организация на Българската комунистическа партия, взе участие в подготовката на атентата в църквата " Света Неделя " през 1925 година и се самоубива, до момента в който е преследван. Светослав Минков, въведен от брат си в антифашистките придвижвания, е арестуван за два месеца. Дебютира като публицист през същото с десетилетие със сборници като " Синята хризантема " (1922) и " Часовник " (1924), учи в Австрия и Германия, основава отдаденото напълно на фантастиката издателство " Аргус " с Владимир Полянов, също асоцииран с диаболизма. Работи също по този начин като библиотекар и редактор. През 30-те години на ХХ век превежда от немски в 10 тома творчеството на Ханс Кристиан Андерсен. През 1941 година свидетелства в интерес на Никола Вапцаров по време на делото против него за подривна активност.
Интересно е, че на фона на тези елементи Минков е почитан в последните години на Царска България: взе участие в основаването на Българо-японското сдружение за другарство и е чиновник в българската легация в Токио сред 1942 и 1943 година По-късно, през 1956 година, към този момент по време на тоталитаризма, той написа сериозна към модернизирането на Япония книга " Империя на глада ". ( " Европеизирана Япония смъква старинните си доспехи и се облича в жакет. Така преобразена, тя се явява на международната сцена като илюзионист, който демонстрира на публиката всевъзможни чудеса. " ) В биографията му участва и посещаване на нацистка Германия като част от писателска делегация, гостувала по покана на Йозеф Гьобелс, тогава министър на пропагандата.
Отношенията на Минков с властта след 1944 година са спорни. Той бързо става част от Българска комунистическа партия и коректор във в. " Работническо дело ". Санкциониран е по незнайни аргументи през 1949 година, а действието е част от " пречистване на партийната организация от инцидентни, непознати или противников детайли ". Писателят е оправдан три години по-късно.
Реклама
Според Полеганов, Минков в никакъв случай не е бил инстински привързан към който и да е строй, макар относителната креативна независимост, която е имал и преди, и след 1944 година, евентуално тъй като посредством фантастиката съумява да премине някои от условностите.
Важен източник е книгата " Светослав Минков: строго поверително " на Румяна Пенчева от 2011 година " В нея личността му е " съединена " от дневници и документи, с цел да разкрие човек, извърнат към новото (и дори неизвестното), обвързван с огромния свят, и в случай че мога да употребявам думите на Фани Попова-Мутафова, " спокоен човек, с тъкмо око и за хубавото, и за грозното ", споделя Полеганов. " Минков постоянно е описван като внимателен и елегантно подигравателен, нещо, което виждаме и в стила му като публицист. "
За " Колибри " това е трета сходна антология: през последните няколко години издателство събра разказите и повестите на и Георги П. Стаматов.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ