Ключова химическа съставка, показателна за възможен извънземен живот, е открита

Ключова химическа съставна част, показателна за вероятен извънземен живот, е открита от учени на замръзнала луна на Сатурн. Това изобретение може да бъде революционно за теорията за разпространяването на живота във Вселената, споделя планетарният академик Крис Импи в изявление за Daily Star. Намирането даже на микробна форма на живот на луната на Сатурн е значим пробив, споделя той.

Крис Импи, създател на „ Светове до безкрайност “ - книга, отдадена на проучването на опциите за живот на други планети, изяснява, че намирането на живот на Марс би било по-малко вълнуващо, защото към този момент имаме непрекъснат продан на материали с тази планета с помощта на метеоритите.

„ Космическите камъни могат да се движат от Марс към Земята и евентуално противоположното. Следователно животът на Марс не би могъл да възникне без значение, в случай че биохимичните и генетичните основи са сходни. Но при положение на живот на луни като Европа, Титан или Енцелад или на други обекти отвън Слънчевата система, той евентуално е зародил без значение от земния живот “, споделя Импи.

Това изобретение може да значи, че животът не е зародил единствено един път в Слънчевата система и съгласно логиката би трябвало да съществува в доста други елементи на нашата вселена. Въпреки това инспекцията дали има земни микроорганизми в пробите, върнати от Марс или Енцелад, се оказва сложна задача.

„ Повечето галактически кораби се стерилизират преди изстрелването и след връщането им на Земята през атмосферата. Процесът на дезинфекция обаче не е съвършен, тъй че има опция за зараза. Пробите, донесени от Марс, ще бъдат обработвани извънредно деликатно, с цел да се сведе до най-малко тази опция ", изяснява Крис Импи.

Ако въпреки всичко се открие извънземен живот, това съвсем несъмнено ще са микроскопични организми, а не дребни зелени човечета, споделя през смях откривателят.

Крис Импи акцентира: „ На Земята микробният живот е съществувал милиарди години преди появяването на сухоземните растения и животни. Следователно, в разумния ред на нещата, микробите постоянно пораждат преди високоразвитите цивилизации и може би с порядъци повече от броя на напредналите форми на живот. Ако открием цивилизация, сходна на нашата, няма незабавно да желаяме помощ. Ще я проучим деликатно, с цел да получим допустимо най-вече информация, без да се свързваме или взаимодействаме непосредствено с нея. Това е един тип защитна мярка. Ако тази цивилизация се окаже по-малко напреднала, можем да й помогнем, а в случай че се окаже по-напреднала, може да ни помогне, при изискване, че е безвредно “, споделя Импи.