КЕВА: мястото, което отново провокира нашето естетическо възпитание
Клубът за естетическо образование на актьора е от тези места, родили стотици градски митове сред стените на една остаряла къща на ул. " Г.С. Раковски " 114. Дори и единствено поради бъдещите актьори от НАТФИЗ тогава. Във времето обаче тази къща променяше облика си, имената си, с цел да отвори още веднъж врати преди седем месеца като КЕВА, с целия си бохемски и скромен образ измежду другояче малко по-лустросаната страна на нощния живот в София.
Със сигурност ни липсваше такова заведение, в което е цялостно със свежи младежи, който носи и доста от берлинския вайб. И не единствено тъй като новото потомство актьори от театралната академия още веднъж си има своето място с „ чисти чаши, лед и музика “, както би споделил Иван Стоичков, който стои зад възраждането на новото остаряло куул място. Той добавя нехайно: „ Барче като барче... Но с цел да заживее и да бъде доста паметно, то би трябвало да съществува доста години. Не може на седмия месец да кажеш, че това е паметно място “.
И не напоява историята с непотребна сантиментална стойност, тъй като и КЕВА като всички други заведения се бори със системата и с всички тези неща, които стоят зад един подобен бизнес. „ Не е необикновено достижение, а по-скоро необикновено изпитание. “
В началото ходили и взимали остарели мебели от разнообразни заведения и сглобявали това, с което разполагали, без да вършат някакви фрапантни промени, с изключение на бара в градината, като част от нея е затворена, с цел да се употребява и през зимата. Артистичният дух тук се усеща във всеки един подробност – и във винтидж мебелите, и в рисунките, и в декорациите по стените. А сигурно ще желаете деликатно да разгледате плакатите на филми от 70-те и 80-те години, които особено за тях курира Мариета Ценова около неин план.
Хубавото на КЕВА е, че тук могат да се случват няколко събития по едно и също време и в случай че пространството на втория етаж е по-събитийно (понякога се случват четения и лекции и през деня), то първият действа повече като типичен бар. Това разрешава едно празненство да бъда изцяло разграничено от другото, тъй като за Иван е готино, когато има места и хора, които се сплотяват към тях, само че в това време не желае да слага граници. Иска хора от разнообразни мини общества и субкултури да намират своето място, било то и тук.
От разнообразни гост-диджеи през стендъп комедианти – в Клуба за естетическо образование на актьора единствено за седем месеца са се случили над 150 разнообразни събития, тъй че сцената е отворена, както и барът, несъмнено, за всички, които просто желаят да се забавляват. Без непотребна суетност и условности.
Новият остарял бар на Оборище 61
Със сигурност ни липсваше такова заведение, в което е цялостно със свежи младежи, който носи и доста от берлинския вайб. И не единствено тъй като новото потомство актьори от театралната академия още веднъж си има своето място с „ чисти чаши, лед и музика “, както би споделил Иван Стоичков, който стои зад възраждането на новото остаряло куул място. Той добавя нехайно: „ Барче като барче... Но с цел да заживее и да бъде доста паметно, то би трябвало да съществува доста години. Не може на седмия месец да кажеш, че това е паметно място “.
И не напоява историята с непотребна сантиментална стойност, тъй като и КЕВА като всички други заведения се бори със системата и с всички тези неща, които стоят зад един подобен бизнес. „ Не е необикновено достижение, а по-скоро необикновено изпитание. “
В началото ходили и взимали остарели мебели от разнообразни заведения и сглобявали това, с което разполагали, без да вършат някакви фрапантни промени, с изключение на бара в градината, като част от нея е затворена, с цел да се употребява и през зимата. Артистичният дух тук се усеща във всеки един подробност – и във винтидж мебелите, и в рисунките, и в декорациите по стените. А сигурно ще желаете деликатно да разгледате плакатите на филми от 70-те и 80-те години, които особено за тях курира Мариета Ценова около неин план.
Хубавото на КЕВА е, че тук могат да се случват няколко събития по едно и също време и в случай че пространството на втория етаж е по-събитийно (понякога се случват четения и лекции и през деня), то първият действа повече като типичен бар. Това разрешава едно празненство да бъда изцяло разграничено от другото, тъй като за Иван е готино, когато има места и хора, които се сплотяват към тях, само че в това време не желае да слага граници. Иска хора от разнообразни мини общества и субкултури да намират своето място, било то и тук.
От разнообразни гост-диджеи през стендъп комедианти – в Клуба за естетическо образование на актьора единствено за седем месеца са се случили над 150 разнообразни събития, тъй че сцената е отворена, както и барът, несъмнено, за всички, които просто желаят да се забавляват. Без непотребна суетност и условности.
Новият остарял бар на Оборище 61
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ