Възобновяват костно-мозъчните трансплантации на деца в ИСУЛ
Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ възобновява костно-мозъчните трансплантации, които бяха краткотрайно спрени заради липса на задоволително сестрински личен състав, оповестиха от лечебното заведение.
Вече е осъществена и първата трансплантация. Става въпрос за момиченце на 3 годинки, което е с невробластом (коремен тумор). Високоспециализираната намеса бе направена преди няколко дни. Трансплантацията е автоложна, т.е. за нея са употребявани лични кафези на детето, които са обработени по избран метод.
„ Планираме последователно да увеличим броя на трансплантациите, като се надявам през есента да имаме опция да създадем и алогенна трансплантация (при която стволовите кафези са от лице, друго от пациента), която е по-сложна от автоложната “, изясни доцент доктор Боряна Аврамова, която от два месеца е шеф на Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “.
Тя акцентира, че, с цел да има резистентен резултат и активността на клиниката да бъде възобновена в цялостния си размер, са нужни промени в модела, по който се финансира. „ Клиниката по детска клинична хематология и онкология значително е бутикова – активността ни е доста характерна, а пациентите, за благополучие, не са толкоз доста, че да могат да обезпечат финансирането й от клинични пътеки. Трябва да се намерения за целево финансиране, което да обезпечи относително високи заплати на междинния медицински личен състав, с цел да няма текучество, тъй като при лекарите има други стимулиращи фактори, само че при сестрите се разчита на положителното им сърце, на любовта им към децата. Нашите сестри са високо профилирани, подложени са на огромен стрес (да работиш с тежко заболели деца не е лесно), за разлика от лекарите нямат опция за научно развиване и единствения мотивиращ фактор, с който разполагаме, са относително високи заплати “, уверена е доцент доктор Аврамова.
В подкаста на БНР доц. Аврамова посочи, че в ИСУЛ се прави всичко допустимо да бъде възобновен броят на медицинските сестри в санитарния най-малко и да може сега, в който има пациент за трансплантация, до него да има най-малко една здравна сестра. „ Липсата на задоволителен брой медицински сестри беше главната причина за прекъсването на костно-мозъчните трансплантации на деца в Клиниката. Това е доста характерна активност, която изисква прецизно наблюдаване на пациентите в пострансплантационния интервал, сериозна предварителна подготовка преди осъществяването на самата трансплантация, с цел да бъде тя сполучлива, и е наложително в този развой да вземат участие задоволително на брой медицински сестри, като би трябвало да има една сестра, която да дава отговор за трансплантираните пациенти. Това беше невероятно през последните две години, защото прогресивно оставахме без задоволително сестри, едвам осигурявахме пациентите без трансплантация, тези, които са за общоприета химиотерапия, т.е. беше риск да вършим трансплантации, които са и високорисково лекуване и можеше да се получат съществени усложнения от това, че пациентите нямаше да могат да бъдат добре обгрижени “, напомни доцент Аврамова.
В момента здравна сестра в Клиниката получава щатна заплата от 2300 лева, сподели още доцент Аврамова, само че добави, че това е незадоволително. „ Според нас щатната заплата на здравна сестра би трябвало да бъде сред 3000 - 3500 лева, а за лекарите, взаимозависимост от това дали са със компетентност, или млади лекари – сред 5000-7000 лева “, сподели още тя.
В България приблизително годишно към 10-12 деца се нуждаят от алогенни и 15-20 деца от автоложни трансплантации. Възстановяването на алогенните трансплантации е по-сложно, защото зависи от доста фактори, включително възобновяване на контактите с донорни регистри, с имунологичната лаборатория на УМБАЛ „ Александровска “, обезпечаване с лекарства, назначение на още медицински сестри, включително и финансово застраховане.
„ Искаме оптимално бързо да възстановим всички действия, тъй че да не се постанова да се изпращат деца в чужбина. Работим интензивно по привличане на профилиран личен състав, планираме и посещаване на Годишния конгрес за костно-мозъчни трансплантации, където да научим всички новости в региона “, описа доцент доктор Аврамова. На по-късен стадий упоритостите на експерта са в Клиниката по детска клинична хематология и онкология да бъде въведена и най-модерната клетъчна терапия, при която се употребява генно инженерство, с цел да се ускори антитуморната интензивност на лимфоцитите от кръвта на пациента. Това е най-модерният метод за битка против злокачествените болести на кръвта.
Предстои възобновяване и на дом-пансионат към Клиниката по детска клинична хематология и онкология на „ Царица Йоанна – ИСУЛ “. След 4-годишна пауза поради пандемията от COVID-19, той още веднъж ще приютява деца със злокачествени болести от цялата страна, както и техните родители. Съоръжението се намира в двора на болничното заведение и сега върви дейна акция за неговото дооборудване.
Сред проектите е и ремонт на самата клиника, която не е ремонтирана от 10 години.
Вече е осъществена и първата трансплантация. Става въпрос за момиченце на 3 годинки, което е с невробластом (коремен тумор). Високоспециализираната намеса бе направена преди няколко дни. Трансплантацията е автоложна, т.е. за нея са употребявани лични кафези на детето, които са обработени по избран метод.
„ Планираме последователно да увеличим броя на трансплантациите, като се надявам през есента да имаме опция да създадем и алогенна трансплантация (при която стволовите кафези са от лице, друго от пациента), която е по-сложна от автоложната “, изясни доцент доктор Боряна Аврамова, която от два месеца е шеф на Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “.
Тя акцентира, че, с цел да има резистентен резултат и активността на клиниката да бъде възобновена в цялостния си размер, са нужни промени в модела, по който се финансира. „ Клиниката по детска клинична хематология и онкология значително е бутикова – активността ни е доста характерна, а пациентите, за благополучие, не са толкоз доста, че да могат да обезпечат финансирането й от клинични пътеки. Трябва да се намерения за целево финансиране, което да обезпечи относително високи заплати на междинния медицински личен състав, с цел да няма текучество, тъй като при лекарите има други стимулиращи фактори, само че при сестрите се разчита на положителното им сърце, на любовта им към децата. Нашите сестри са високо профилирани, подложени са на огромен стрес (да работиш с тежко заболели деца не е лесно), за разлика от лекарите нямат опция за научно развиване и единствения мотивиращ фактор, с който разполагаме, са относително високи заплати “, уверена е доцент доктор Аврамова.
В подкаста на БНР доц. Аврамова посочи, че в ИСУЛ се прави всичко допустимо да бъде възобновен броят на медицинските сестри в санитарния най-малко и да може сега, в който има пациент за трансплантация, до него да има най-малко една здравна сестра. „ Липсата на задоволителен брой медицински сестри беше главната причина за прекъсването на костно-мозъчните трансплантации на деца в Клиниката. Това е доста характерна активност, която изисква прецизно наблюдаване на пациентите в пострансплантационния интервал, сериозна предварителна подготовка преди осъществяването на самата трансплантация, с цел да бъде тя сполучлива, и е наложително в този развой да вземат участие задоволително на брой медицински сестри, като би трябвало да има една сестра, която да дава отговор за трансплантираните пациенти. Това беше невероятно през последните две години, защото прогресивно оставахме без задоволително сестри, едвам осигурявахме пациентите без трансплантация, тези, които са за общоприета химиотерапия, т.е. беше риск да вършим трансплантации, които са и високорисково лекуване и можеше да се получат съществени усложнения от това, че пациентите нямаше да могат да бъдат добре обгрижени “, напомни доцент Аврамова.
В момента здравна сестра в Клиниката получава щатна заплата от 2300 лева, сподели още доцент Аврамова, само че добави, че това е незадоволително. „ Според нас щатната заплата на здравна сестра би трябвало да бъде сред 3000 - 3500 лева, а за лекарите, взаимозависимост от това дали са със компетентност, или млади лекари – сред 5000-7000 лева “, сподели още тя.
В България приблизително годишно към 10-12 деца се нуждаят от алогенни и 15-20 деца от автоложни трансплантации. Възстановяването на алогенните трансплантации е по-сложно, защото зависи от доста фактори, включително възобновяване на контактите с донорни регистри, с имунологичната лаборатория на УМБАЛ „ Александровска “, обезпечаване с лекарства, назначение на още медицински сестри, включително и финансово застраховане.
„ Искаме оптимално бързо да възстановим всички действия, тъй че да не се постанова да се изпращат деца в чужбина. Работим интензивно по привличане на профилиран личен състав, планираме и посещаване на Годишния конгрес за костно-мозъчни трансплантации, където да научим всички новости в региона “, описа доцент доктор Аврамова. На по-късен стадий упоритостите на експерта са в Клиниката по детска клинична хематология и онкология да бъде въведена и най-модерната клетъчна терапия, при която се употребява генно инженерство, с цел да се ускори антитуморната интензивност на лимфоцитите от кръвта на пациента. Това е най-модерният метод за битка против злокачествените болести на кръвта.
Предстои възобновяване и на дом-пансионат към Клиниката по детска клинична хематология и онкология на „ Царица Йоанна – ИСУЛ “. След 4-годишна пауза поради пандемията от COVID-19, той още веднъж ще приютява деца със злокачествени болести от цялата страна, както и техните родители. Съоръжението се намира в двора на болничното заведение и сега върви дейна акция за неговото дооборудване.
Сред проектите е и ремонт на самата клиника, която не е ремонтирана от 10 години.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ