Климатът се променя значително по-бързо, отколкото сме си мислили
Климатичните промени и енергийните несгоди ще продължат да ни съпътстват и в бъдеще, да дефинират метода на живот и да хвърлят сянката си върху стопанската система. Времето тази седмица ни сподели образно климатичните аномалии, с които ще би трябвало да привикваме - в България, в югоизточна Африка, в Турция и на други места. Тази година зимния сезон ще се запомни с невижданата липса на сняг даже във високата част на планината. Австрийски учени от университета в Инсбрук показаха неотдавна разбор, който демонстрира, че от 60-те години на предишния век до през днешния ден снежните дни в Алпите са с 40 по-малко. Тенденцията е те да понижават.
Климатът се трансформира доста по-бързо, в сравнение с сме си мислили преди 10-15 години. Само след Парижкото съглашение за климата междинната годишна температура се е покачила с съвсем половин градус. Затопляне с градус значи пренасяне на снежната граница с към 200 метра. Наблюдаваме от ден на ден рискови феномени като урагани, наводнения и температурни върхове. Покачва се и морското ниво, казва австрийският климатолог доктор Георг Казер от университета в Инсбрук. Над 10 % от Брутният вътрешен продукт на Австрия се дължи на ски туризма.
За зимния туризъм климатичните промени имат голямо значение, несъмнено. Дори в Алпите сезонът става все по-къс. Зимата идва по-късно и си отива по-рано. А и като че ли зимата се случва единствено във високата част на планините.
Как се отразява неналичието на сняг през зимата на другите сезони?
Нека продължа с Алпите като образец, тъй като те са от основно значение за съвсем целия континент. Вече трета година подред преваляванията са доста по-малко от междинните правила. Вследствие на стоплянето ледниците се топят – вижда се с просто око, по какъв начин те изчезват. Тези процеси имат директно отношение към водния баланс. Когато трета поредна година няма задоволително превалявания през зимата и пролетта, а летата са извънредно топли и сухи, водните ресурси под повърхността на земята се изчерпват.
Парадоксално е, само че засушаването е проблем при все по-честите проливни дъждове, тъй като почвата не може да поеме големите количества вода. Вместо това дъждът отмива най-горния благодатен пласт почва. Снежната завивка през зимата подсигурява непрекъснат воден баланс, който в този момент е нарушен и по тази причина следим толкоз постоянно наводнения и свличания на земни маси.
Липсата на сняг по пистите от дълго време се компенсира посредством производството на неестествен или както е по-правилно " механически " сняг. За това обаче са нужни електрическа енергия и вода. Оправдана ли е рецензията на природозащитниците към оръдията за сняг в ски курортите, доктор Казер?
Три фактора са значими, когато приказваме за неестествен сняг – потреблението на вода, замърсяването на изкуствения сняг, който топейки се влиза в подпочвените води, и електрическата енергия за производството му. Потреблението на вода е може би най-малкият проблем, тъй като тя се употребява от една страна единствено през зимата, а от друга – при топенето влиза назад в почвата.
Не по този начин стоят нещата с другите фактори. Производството на неестествен сняг не е изключително енергоемко, също така се създава единствено един избран интервал от годината. Проблемът от екологична позиция е, че електрическата енергия за снежните оръдия се създава във въглищни или газови централи.
Това ли е най-големият замърсител в планината, който създава най-вече нездравословни излъчвания в планината?
Обработката на пистите е най-замърсяващата природата активност в планината. Това го признават даже притежателите и концесионерите на огромните ски зони в Алпите.
Но най-големите замърсители са самите туристи, и по-точно – колите им. Така се промени методът ни на живот, че към този момент все по-рядко фамилиите могат да си разрешат ски почивка цяла седмица или 10 дни. Вместо това всеобщо се пътува единствено за уикенда, от време на време стотици километри. Това фрапантно усилва въглеродния отпечатък, който оставят туристите.
Не знам по какъв начин е в ски курортите в България, само че при нас заведенията в планината оферират храна, която рядко е локално произвеждане, а вместо това се транспортира от надалеч. Това също е щета, която бихме могли да си спестим.
Тази седмица приключиха надпреварите за Световната купа по ски алпийски дисциплини, които минаха под знака на изчезналия сняг. Кадрите с изкуствено основана бяла пътека вместо писта посред тучни алпийски поляни обиколиха света. Календарът на Международната федерация по ски ФИС, уредникът на " белия кортеж ", е гъсто изписан от октомври до март със стартове в Европа и Америка. Дори състезатели и треньори приканиха в отворено писмо до ФИС за повече мисъл за природата. Как би трябвало да се промени зимният туризъм в бъдеще, доктор Казер?
Зимният туризъм ще се промени, когато сметките престанат да излизат, т.е. когато този метод на туризъм повече не се рентира. През последните 2-3 години към този момент станахме очевидци на първите банкрути. Ски курорти в по-ниската част на планината се принудиха да затворят, тъй като не съумяха да се възстановят от икономическите последствия на пандемията в композиция с неналичието на сняг. Производството на неестествен сняг е скъпо, не всеки може да си го разреши.
Другият фактор, несъмнено, е климатът. Ако световното стопляне продължи със същите темпове, курортите няма да съумеят стопански да се оправят. По южните скатове на планините снегът е все по-малко, температурите все по-високи, а това не разрешава производството на неестествен сняг.
От една страна туристите са жертва, само че в това време са и причина за климатичните промени. Любителите на ски спорта ще останат още дълго време жертва, тъй като не можем да спрем световното стопляне толкоз бързо, колкото ни се желае.
Затова се надявам, че политиците дружно със притежателите и концесионерите на ски зоните осъзнават казуса и ще подхващат още в този момент първи стъпки към по-щадящ туризъм. Например като разширят публичния превоз в планината и за достъпа до курортите, тъй че туристите да не пътуват с колите си. Общественият превоз може по-лесно и по-бързо да премине към възобновима сила, в сравнение с да накараш хората всеобщо да си купят електроавтомобили.
Източник:
Климатът се трансформира доста по-бързо, в сравнение с сме си мислили преди 10-15 години. Само след Парижкото съглашение за климата междинната годишна температура се е покачила с съвсем половин градус. Затопляне с градус значи пренасяне на снежната граница с към 200 метра. Наблюдаваме от ден на ден рискови феномени като урагани, наводнения и температурни върхове. Покачва се и морското ниво, казва австрийският климатолог доктор Георг Казер от университета в Инсбрук. Над 10 % от Брутният вътрешен продукт на Австрия се дължи на ски туризма.
За зимния туризъм климатичните промени имат голямо значение, несъмнено. Дори в Алпите сезонът става все по-къс. Зимата идва по-късно и си отива по-рано. А и като че ли зимата се случва единствено във високата част на планините.
Как се отразява неналичието на сняг през зимата на другите сезони?
Нека продължа с Алпите като образец, тъй като те са от основно значение за съвсем целия континент. Вече трета година подред преваляванията са доста по-малко от междинните правила. Вследствие на стоплянето ледниците се топят – вижда се с просто око, по какъв начин те изчезват. Тези процеси имат директно отношение към водния баланс. Когато трета поредна година няма задоволително превалявания през зимата и пролетта, а летата са извънредно топли и сухи, водните ресурси под повърхността на земята се изчерпват.
Парадоксално е, само че засушаването е проблем при все по-честите проливни дъждове, тъй като почвата не може да поеме големите количества вода. Вместо това дъждът отмива най-горния благодатен пласт почва. Снежната завивка през зимата подсигурява непрекъснат воден баланс, който в този момент е нарушен и по тази причина следим толкоз постоянно наводнения и свличания на земни маси.
Липсата на сняг по пистите от дълго време се компенсира посредством производството на неестествен или както е по-правилно " механически " сняг. За това обаче са нужни електрическа енергия и вода. Оправдана ли е рецензията на природозащитниците към оръдията за сняг в ски курортите, доктор Казер?
Три фактора са значими, когато приказваме за неестествен сняг – потреблението на вода, замърсяването на изкуствения сняг, който топейки се влиза в подпочвените води, и електрическата енергия за производството му. Потреблението на вода е може би най-малкият проблем, тъй като тя се употребява от една страна единствено през зимата, а от друга – при топенето влиза назад в почвата.
Не по този начин стоят нещата с другите фактори. Производството на неестествен сняг не е изключително енергоемко, също така се създава единствено един избран интервал от годината. Проблемът от екологична позиция е, че електрическата енергия за снежните оръдия се създава във въглищни или газови централи.
Това ли е най-големият замърсител в планината, който създава най-вече нездравословни излъчвания в планината?
Обработката на пистите е най-замърсяващата природата активност в планината. Това го признават даже притежателите и концесионерите на огромните ски зони в Алпите.
Но най-големите замърсители са самите туристи, и по-точно – колите им. Така се промени методът ни на живот, че към този момент все по-рядко фамилиите могат да си разрешат ски почивка цяла седмица или 10 дни. Вместо това всеобщо се пътува единствено за уикенда, от време на време стотици километри. Това фрапантно усилва въглеродния отпечатък, който оставят туристите.
Не знам по какъв начин е в ски курортите в България, само че при нас заведенията в планината оферират храна, която рядко е локално произвеждане, а вместо това се транспортира от надалеч. Това също е щета, която бихме могли да си спестим.
Тази седмица приключиха надпреварите за Световната купа по ски алпийски дисциплини, които минаха под знака на изчезналия сняг. Кадрите с изкуствено основана бяла пътека вместо писта посред тучни алпийски поляни обиколиха света. Календарът на Международната федерация по ски ФИС, уредникът на " белия кортеж ", е гъсто изписан от октомври до март със стартове в Европа и Америка. Дори състезатели и треньори приканиха в отворено писмо до ФИС за повече мисъл за природата. Как би трябвало да се промени зимният туризъм в бъдеще, доктор Казер?
Зимният туризъм ще се промени, когато сметките престанат да излизат, т.е. когато този метод на туризъм повече не се рентира. През последните 2-3 години към този момент станахме очевидци на първите банкрути. Ски курорти в по-ниската част на планината се принудиха да затворят, тъй като не съумяха да се възстановят от икономическите последствия на пандемията в композиция с неналичието на сняг. Производството на неестествен сняг е скъпо, не всеки може да си го разреши.
Другият фактор, несъмнено, е климатът. Ако световното стопляне продължи със същите темпове, курортите няма да съумеят стопански да се оправят. По южните скатове на планините снегът е все по-малко, температурите все по-високи, а това не разрешава производството на неестествен сняг.
От една страна туристите са жертва, само че в това време са и причина за климатичните промени. Любителите на ски спорта ще останат още дълго време жертва, тъй като не можем да спрем световното стопляне толкоз бързо, колкото ни се желае.
Затова се надявам, че политиците дружно със притежателите и концесионерите на ски зоните осъзнават казуса и ще подхващат още в този момент първи стъпки към по-щадящ туризъм. Например като разширят публичния превоз в планината и за достъпа до курортите, тъй че туристите да не пътуват с колите си. Общественият превоз може по-лесно и по-бързо да премине към възобновима сила, в сравнение с да накараш хората всеобщо да си купят електроавтомобили.
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ