Готова ли е Европа за западнонилската треска?
Климатичните промени, глобализацията, опциите на човек да пропътува за часове горе-долу половината сват, "преместиха " от ден на ден всекидневно тропически заболявания на север. Познатите ни от романите екзотични заболявания, за които даже медиците знаеха единствено от учебниците по тропическа медицина, от към 10 години към този момент заразяват съседите ни...
Обилните юлски дъждове у нас усилиха риска от западнонилска тресчица, разгласи преди дни основният здравен контрольор доктор Ангел Кунчев. Последните случаи на западнонилската тресчица в България са регистрирани преди 2 години на територията на София, заяви преди дни шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев.
А записаните заболели в Европа се усилват. Европейският център за надзор и предварителна защита на болесттите (ECDC) оповестява за 55 болни в Европейски Съюз в интервала 27 юли-2 август. Установени са 27 случая в Италия (включително двама починали), 10 в Румъния, по-малко са в Унгария и Гърция. Сърбия оповестява за 21 заболели, един от които е умрял. От началото на годината в 27-те от Европейски Съюз са регистрирани общо 111 случая. В Европа обичано най-вече регистрирани случаи има от юли до октомври, с пик през август-септември, само че през последните години първите случаи на болестта се оповестяват още през май и се срещат случаи даже през декември.
Вирусът е
изолиран през 1937 година
за първи път от кръвта на болна жена с температура, живееща в провинция Западен Нил в Уганда. "Западен Нил " е от фамилията на флавивирусите. Щамовете му от първа подгрупа са публикувани най-вече в Африка, Близкия изток, Европа и Северна Америка и са причинители на огромни епидемии. Вирусите от втората подгрупа - циркулиращи в Африка, са точно импортираните в последно време в Европа.
Любопитна е теорията на американския епидемиолог Джон Мар и микробиолога Чарлз Калишър, съгласно която Александър Велики умрял от западнонилска тресчица. Хипотезата им е учредена на нов прочит на историята, написана от гръцкия създател Плутарх.
До средата на ХХ век западнонилската тресчица се среща единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В Европа за първи път за болестта е обявено през 1958 година и се появява още веднъж през 1996 година с епидемията в Румъния, при която има към 450 болни. В България вирусът е открит през 60-те години в комари от региона на езерата Сребърна и Бургаско. Първият регистриран болен е в шуменската болница през 2002 година и се счита, че "внесъл " заболяването от Румъния. Няколко години по-късно са открити позитивни проби при няколко магарета и коне, а през 2015 година са регистрирани трима души болни.
През 1999 година е записана за пръв път и в Америка. Освен климатичните промени, тогава се появи доктрина, съгласно която причина за разпространяването на заболяването на север е биотероризъм от страна на режима в Ирак - иракски емигрант в Америка твърди, че по заповед от април 1999 година на тогавашния деспот Саддам Хюсеин, Ирак създава вируса като биологично оръжие въз основата на варианта SV 1417.
Днес епидемиолози настояват, че нилската тресчица в Съединени американски щати води до редица съществени затруднения при хората, които рядко се срещат в европейските страни. В Африка обаче болестта е доброкачествено - в Египет и Уганда да вземем за пример с придвижване на възрастта хората последователно построяват натурален имунитет против вируса.
Западнонилската тресчица е вирусна зоонозна зараза. Тя
не се предава от човек на човек.
Резервоарите на вируса в природата са диви птици и животни, а хората се заразяват главно при захапване от най-широкоразпространените комари у нас от типа кулекс (Culex), само че е допустимо пораждане на зараза и при органна трансплантация и посредством преливане на кръв. Затова и ECDC, базирайки се на Директива 2004/33 на Европейски Съюз общността, предлага на всички центрове за кръвопреливане в страните от Европейски Съюз да обмислят опция за отсрочване на донорство на кръв при съществуване на данни донорът да е пътувал до региони с дейна вирусна циркулация. Прелетните птици като контейнер също могат да придвижват вируса на далечни дистанции. Любопитно е, че
болестта при хора е предшествано и придружено от нараснала смъртност при враните.
Инкyбационният пеpиод на болестта у хората е междy 3 и 14 дни. То нормално протича леко или умерено тежко с грипоподобни признаци - температура, главоболие, изнемощялост, допустима е и появяването на макулопапулозен обрив, лимфоаденопатия, както и на гастроинтестинални разстройства. При огромна част от инфектираните инфекцията може да протече безсимптомно. Важно е обаче да се знае, че за разлика от така наречен летен грип, температурата при западнонилската тресчица не спада, задълбочават се признаците на гадене, изнемощялост и повръщане, които водят до обезводняване на организма. По-тежки неврологични форми на заболяването като енцефалит, менингоенцефалит или менингит са редки, най-вече при хора в преклонна възраст. Най-много болни се срещат при възрастни хора над 65 година Фатално приключват към 1% от случаите.
Диагнозата на западнонилската тресчица се слага по епидемиологични и клинични данни, както и лабораторно посредством доказване на характерни антитела в периферната кръв ( "вероятен " случай) или посредством вирусна изолираност, молекулярни проби и доказване на антитела в ликвора ( "потвърден " случай).
Лечението на болестта не е характерно, а симптоматично - лекуват се признаците.
Няма ваксина против вируса на западнонилската тресчица.
Най-важните превантивни ограничения са ориентирани към оптимално ограничение на разпространяването на комарите в обитаемоте места посредством осъществяване на дезинсекционни мероприятия и непрекъснат надзор върху тяхната успеваемост. Персоналните ограничения, които всеки може да приложи, би трябвало да бъдат насочени към предотвратяване от захапване от комари. Много комари са най-активни при изгрев и здрач.
Важно е да се понижат местата със застояла вода на открито, защото тя е среда за размножаване на комарите - да не се оставят непокрити съдове с вода през летния сезон, налични за комарите; вода, която не е покрита да се подменя (басейни, шадравани); да не се разхвърлят безсистемно съдове, в които може да се задържа дъждовна вода, в която се развиват ларви на комари; дребни водоеми (локви, разливи край чешми), в случай че нямат стопанско значение - да се отстраняват посредством отточване или засипване, предлагат епидемиолозите.
В отговор на опасността от заразни заболявания,
политиката на Европейски Съюз
е съсредоточена върху наблюдаване, бързо разкриване и бърза реакция.
Системата за ранно предизвестие и реагиране (СРПР) е за съществени трансгранични закани за здравето. Тя е благосъстоятелност на Европейска комисия, а употребата й е поверена на ECDC.
На Балканите паралелно с тази система се поддържа и основана преди повече от 10 години от СЗО SEEHN (South-Еastern Europe Health Network). В момента тя се поддържа от страните членки - Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Хърватска, Черна гора.
По време на проведената от Европейска комисия конференция на тематика "Най-добри практики при използването на Международните здравни правила " (Best Practices in Implementing the International Health Regulations) на 7 и 8 юни в Атина стана ясно, че има доста положително съдействие сред епидемиолози, инфекционисти и ветеринари във всички страни от Европейски Съюз поради възходящите зоонози, които са причина от ден на ден болести по животните да се придвижват върху индивида... Или най-малко всички документи сочат, че Европа е подготвена да посрещне и да се опълчи на "екзотичните " тропически и субтропически заболявания.
.jpg )
.jpg )
Обилните юлски дъждове у нас усилиха риска от западнонилска тресчица, разгласи преди дни основният здравен контрольор доктор Ангел Кунчев. Последните случаи на западнонилската тресчица в България са регистрирани преди 2 години на територията на София, заяви преди дни шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев.
А записаните заболели в Европа се усилват. Европейският център за надзор и предварителна защита на болесттите (ECDC) оповестява за 55 болни в Европейски Съюз в интервала 27 юли-2 август. Установени са 27 случая в Италия (включително двама починали), 10 в Румъния, по-малко са в Унгария и Гърция. Сърбия оповестява за 21 заболели, един от които е умрял. От началото на годината в 27-те от Европейски Съюз са регистрирани общо 111 случая. В Европа обичано най-вече регистрирани случаи има от юли до октомври, с пик през август-септември, само че през последните години първите случаи на болестта се оповестяват още през май и се срещат случаи даже през декември.
Вирусът е
изолиран през 1937 година
за първи път от кръвта на болна жена с температура, живееща в провинция Западен Нил в Уганда. "Западен Нил " е от фамилията на флавивирусите. Щамовете му от първа подгрупа са публикувани най-вече в Африка, Близкия изток, Европа и Северна Америка и са причинители на огромни епидемии. Вирусите от втората подгрупа - циркулиращи в Африка, са точно импортираните в последно време в Европа.
Любопитна е теорията на американския епидемиолог Джон Мар и микробиолога Чарлз Калишър, съгласно която Александър Велики умрял от западнонилска тресчица. Хипотезата им е учредена на нов прочит на историята, написана от гръцкия създател Плутарх.
До средата на ХХ век западнонилската тресчица се среща единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В Европа за първи път за болестта е обявено през 1958 година и се появява още веднъж през 1996 година с епидемията в Румъния, при която има към 450 болни. В България вирусът е открит през 60-те години в комари от региона на езерата Сребърна и Бургаско. Първият регистриран болен е в шуменската болница през 2002 година и се счита, че "внесъл " заболяването от Румъния. Няколко години по-късно са открити позитивни проби при няколко магарета и коне, а през 2015 година са регистрирани трима души болни.
През 1999 година е записана за пръв път и в Америка. Освен климатичните промени, тогава се появи доктрина, съгласно която причина за разпространяването на заболяването на север е биотероризъм от страна на режима в Ирак - иракски емигрант в Америка твърди, че по заповед от април 1999 година на тогавашния деспот Саддам Хюсеин, Ирак създава вируса като биологично оръжие въз основата на варианта SV 1417.
Днес епидемиолози настояват, че нилската тресчица в Съединени американски щати води до редица съществени затруднения при хората, които рядко се срещат в европейските страни. В Африка обаче болестта е доброкачествено - в Египет и Уганда да вземем за пример с придвижване на възрастта хората последователно построяват натурален имунитет против вируса.
Западнонилската тресчица е вирусна зоонозна зараза. Тя
не се предава от човек на човек.
Резервоарите на вируса в природата са диви птици и животни, а хората се заразяват главно при захапване от най-широкоразпространените комари у нас от типа кулекс (Culex), само че е допустимо пораждане на зараза и при органна трансплантация и посредством преливане на кръв. Затова и ECDC, базирайки се на Директива 2004/33 на Европейски Съюз общността, предлага на всички центрове за кръвопреливане в страните от Европейски Съюз да обмислят опция за отсрочване на донорство на кръв при съществуване на данни донорът да е пътувал до региони с дейна вирусна циркулация. Прелетните птици като контейнер също могат да придвижват вируса на далечни дистанции. Любопитно е, че
болестта при хора е предшествано и придружено от нараснала смъртност при враните.
Инкyбационният пеpиод на болестта у хората е междy 3 и 14 дни. То нормално протича леко или умерено тежко с грипоподобни признаци - температура, главоболие, изнемощялост, допустима е и появяването на макулопапулозен обрив, лимфоаденопатия, както и на гастроинтестинални разстройства. При огромна част от инфектираните инфекцията може да протече безсимптомно. Важно е обаче да се знае, че за разлика от така наречен летен грип, температурата при западнонилската тресчица не спада, задълбочават се признаците на гадене, изнемощялост и повръщане, които водят до обезводняване на организма. По-тежки неврологични форми на заболяването като енцефалит, менингоенцефалит или менингит са редки, най-вече при хора в преклонна възраст. Най-много болни се срещат при възрастни хора над 65 година Фатално приключват към 1% от случаите.
Диагнозата на западнонилската тресчица се слага по епидемиологични и клинични данни, както и лабораторно посредством доказване на характерни антитела в периферната кръв ( "вероятен " случай) или посредством вирусна изолираност, молекулярни проби и доказване на антитела в ликвора ( "потвърден " случай).
Лечението на болестта не е характерно, а симптоматично - лекуват се признаците.
Няма ваксина против вируса на западнонилската тресчица.
Най-важните превантивни ограничения са ориентирани към оптимално ограничение на разпространяването на комарите в обитаемоте места посредством осъществяване на дезинсекционни мероприятия и непрекъснат надзор върху тяхната успеваемост. Персоналните ограничения, които всеки може да приложи, би трябвало да бъдат насочени към предотвратяване от захапване от комари. Много комари са най-активни при изгрев и здрач.
Важно е да се понижат местата със застояла вода на открито, защото тя е среда за размножаване на комарите - да не се оставят непокрити съдове с вода през летния сезон, налични за комарите; вода, която не е покрита да се подменя (басейни, шадравани); да не се разхвърлят безсистемно съдове, в които може да се задържа дъждовна вода, в която се развиват ларви на комари; дребни водоеми (локви, разливи край чешми), в случай че нямат стопанско значение - да се отстраняват посредством отточване или засипване, предлагат епидемиолозите.
В отговор на опасността от заразни заболявания,
политиката на Европейски Съюз
е съсредоточена върху наблюдаване, бързо разкриване и бърза реакция.
Системата за ранно предизвестие и реагиране (СРПР) е за съществени трансгранични закани за здравето. Тя е благосъстоятелност на Европейска комисия, а употребата й е поверена на ECDC.
На Балканите паралелно с тази система се поддържа и основана преди повече от 10 години от СЗО SEEHN (South-Еastern Europe Health Network). В момента тя се поддържа от страните членки - Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Хърватска, Черна гора.
По време на проведената от Европейска комисия конференция на тематика "Най-добри практики при използването на Международните здравни правила " (Best Practices in Implementing the International Health Regulations) на 7 и 8 юни в Атина стана ясно, че има доста положително съдействие сред епидемиолози, инфекционисти и ветеринари във всички страни от Европейски Съюз поради възходящите зоонози, които са причина от ден на ден болести по животните да се придвижват върху индивида... Или най-малко всички документи сочат, че Европа е подготвена да посрещне и да се опълчи на "екзотичните " тропически и субтропически заболявания.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ