Климатичните изменения се посочват като основна причина за увеличаване на

Климатичните промени се показват като съществена причина за увеличение на бедствията. През последните 20 години естествените бедствия нарастват близо два пъти, разяснява в собствен разбор Симеон Матев, лекар по климатология, защитил е докторат на тематика „ Съвременни промени на климата в България “. В момента е помощник по климатология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ в катедра „ Климатология, Хидрология и Геоморфология “. Природните бедствия нанасят материални вреди на стойност милиони долари и са причина за хиляди жертви всяка година. През интервала 2000 – 2019 година естествените бедствия са се нараснали с 43%. Най-голям брой бедствия се падат на наводненията и бурите, а максимален растеж за последните 20 години имат рисковите температури. Климатичните промени се показват, като основна причина за съвсем двойното увеличение на бедствията. В отчет на службата за понижаване риска от бедствия към Организация на обединените нации се твърди, че за последните 20 години бедствията, довели до смъртни случаи и огромни стопански загуби, съвсем са се удвоили. Докладът е основан на данни и мнения от Центъра за проучване на епидемиологията на бедствията, намиращ се в Университета в Льовен, Белгия. Според тях през интервала 2000 и 2019 година са регистрирани минимум 7348 бедствия, лишили живота на 1,23 милиона души, потърпевши са 4,2 милиарда души, като някои от тях са били жертва на повече от едно злополучие. В резултат на тези бедствия Световната стопанска система е изгубила към 2,97 трилиона $. В съпоставяне с интервала 1980 – 1999 година, последните 20 години бедствията бележат растеж с близо 43%, потърпевшите нарастват с към 19%, а жертвите с към 3%. Икономическите загуби са нарастнали с 46% – почти с толкоз нараства и броят на бедствията. В отчетът се преглеждат процеси, довели до вреди и жертви с естествен темперамент, като не са включени събития, които са резултат от човешка активност – като произшествия, индустриални повреди и други Ясно е разказано какво се има поради под злополучие, с цел да може всички естествени феномени, довели до някакви вреди, да бъдат класифицирани и разказани. За да може едно естествено събитие да бъде окачествено като злополучие, то би трябвало да дава отговор на най-малко един от следните критерии: да е предизвикало най-малко 10 жертви; да има най-малко 100 пострадали; да е оповестено бедствено положение; да е поискана интернационална помощ. Бедствията могат да се разделят на няколко огромни групи: геофизични – трусове, напредване на земни маси, вулканични изригвания; метеорологични – стихии, рискови температури, мъгла; климатични – суши, размразяване на ледници, горски пожари; хидроложки – наводнения, свлачища, водна ерозия; биологични – епидемии, произшествия с животни, ужилвания от насекоми; индустриални – произшествия, индустриални повреди. В цитирания отчет се преглеждат бедствията от първите 4 групи и оценените данни демонстрират повишаване на съвсем всички събития през последните 20 години като се изключи срутищата Най-голям брой събития за интервала 2000 – 2019 година, довели до злополучие, заемат наводненията с дял от 44%, следвани от бурите с 28%. Бурите най-често засягат крайбрежните общностите наоколо до океаните и моретата. На трето място са земетресенията с 8%. При съпоставяне на двата интервала 2000 – 2019 година и 1980 – 1999 година най-голямо повишаване с близо 69% се регистрира при рисковите температури. Трябва да се означи, че в тях се включват, както студените, по този начин и горещите талази, като над 80% от тези 432 случая за последните 20 години на рискови температури се падат на горещите талази, което е обвързвано с резултатите на Глобалното стопляне. Следващо събитие по растеж – с 57% или повече от два пъти за последните 20 години, заемат наводненията. В забележителна степен наводненията са резултат от интензивните превалявания, които през последните години в подтекста на климатичните промени, също бележат огромен растеж. Допълнителна информация по тематиката вижте тук: Интензивните превалявания – чести феномени в изискванията на климатични промени. Съвсем закономерно, с оглед зависимостта им от наводненията, на трето място с растеж от 32% за последните 20 години са свлачищата. За последните 20 години най-вече бедствия е претърпяла Азия
Там са се случили 3068 бедствия. Азия е следвана от Северна и Южна Америка с 1756 и Африка с 1192 бедствия. Големият брой събития в Азия са резултат – от една страна, на естествените дадености на самия континент, а от друга – на огромната плътност на популацията в множеството страни там. От страните най-потърпевша е Китай с 577 естествени бедствия, следвана от Съединени американски щати с 467. При сравнението на другите групи бедствия излизат и основни разлики. В Съединени американски щати има по-малко геофизични бедствия, само че повече метеорологични и климатични, като най-голяма е разликата при горските пожари. От 10-те най-засегнати от бедствия страни, осем са от Азия. Но има обилни разлики сред типовете бедствени събития в тези страни. В Индонезия 30% от бедствията са геофизични, а 65% са хидроложки. Тези две групи съставляват 95% от общия брой бедствия. Обратно, във Виетнам 52% от събитията са хидрологични, а 45% метеорологични, което съставлява 97% от общите събития в страната. Като цяло, бедствията свързани директно с атмосферни процеси – като наводнения, стихии, рискови температури, суши, горски пожари и свлачища, демонстрират повишаване от 3686 броя през интервала 1980 – 1990 г до 6681 броя през интервала 2000 – 2019 година или повишаване с 45%. Голяма роля за това имат точно климатичните промени и обвързваните с тях промени в атмосферата, които провокират бедствия. След показания отчет от Службата за понижаване риска от бедствия към Организация на обединените нации, акцентираха пред страните членки нуждата от по-строго съблюдаване на заложените ограничения в Парижкото съглашение от 2015 година – а точно, понижаване на излъчванията с парникови газове със 7,2% на година през идващото десетилетие, за реализиране на задачата от покачване единствено до 1,5 °С на световната температура от 1850 година до 2050 година А съгласно данни на НОАА, междинната световна температура сега е с 1,1 °С по-висока от доиндустриалната ера.