Кратък преглед на климатичните промени от Рождество Христово до днес
Климатът постоянно се е променял, само че последното десетилетие е рекордно топло от началото на инструменталните измервания
Климатичните условия се характеризират с непрекъснати промени. И в случай че при започване на предходното хилядолетие температурите са били толкоз високи, че са разрешили на викингите да завладеят Гренландия, то в средата му настава поврат и се оформя един мини ледников интервал. За настоящето хилядолетие е особено непрекъснато покачване на температурите и постигане на стойности, които не са достигани през миналите повече от 200 години.
За да се направи по-добър разбор на актуалния климат, е добре да се знае какви климатични особености е имало в близко и не толкоз близко минало. За климатичните особености при започване на новата епоха и по-късно могат да се открият в бележки, открити в Индия, Китай, Близкия Изток, като с изключение на изложение на някои процеси, са разказани и количествата на падналите превалявания. По-подробни сведения за времето има в разнообразни писмени източници, като хроники, исторически свидетелства, манастирски летописи и митове. За тези интервали се употребяват и разнообразни косвени знаци на климата, като равнища на заливните тераси на реките, особености в развиването на някои растения и други Важна информация се съдържа и в изкопаемата флора и фауна, като растенията са по-показателни, тъй като са по-зависещи от атмосферните условия. Ценна информация се извлича и чрез кръговете в стволовете на дърветата, посредством тъй наречените дендроклиматичен способ. Чрез него са възобновени климатичните особености за последните 10-12 хиляди години. Информацията за климата преди инструменталните измервания, въпреки всичко е без огромни детайлности, само че задоволителна да се вършат съпоставения с днешни времена.
В началото на новата епоха климатът е бил студен и мокър, само че по-късно се затопля и придобива черти, близки до актуалния. Впоследствие от IV-V до към VII в. Европа е имала изсъхнал и относително топъл климат. Топъл, само че мокър, е бил климатът през интервала X-XI в. Заради удобните условия за развиване на растителност и фауна, този интервал е прочут още като „ дребен климатичен оптимум “ или още Епохата на викингите. По това време те вършат своите плавания на далечни дистанции. Колонизирали са Гренландия, която по това време е имала огромни територии, свободни от лед.
От средата на XIII в. климатичните условия стартират да се утежняват. Температурите се намаляват, настава трайно захлаждане, известно като „ дребен ледников интервал “. Постепенно огромни площи от Гренландия, Исландия и северната част на Атлантическия океан се покриват с лед. Разрастват се и планинските ледници на Скандинавския полуостров, в Алпите, в Северна и Южна Америка. Характерна линия на климата през XIII-XV в. е огромната колебливост на времето. Редували са се доста сурови и сухи зими, засушавания и наводнения, не са редки и мощните стихии.
След XVII в. стартира покачване на температурите, само че те въпреки всичко остават относително ниски. През втората половина на XVIII в. и през огромна част от XIX в. бавното покачване на температурите продължава и климатичните условия тогава са близки до тези в края на XX в. В края на XIX в. стартира по-бързо покачване на температурите във всички географски ширини и през всички сезони. Най-силно стоплянето се демонстрира през 30-те години на предишния век. На него мощно реагират планинските ледници, които отстъпват във височина. Става допустимо и корабоплаването по северните брегове на Азия и Северна Америка заради отдръпването на морския лед в Северния Ледовит океан.
От средата на 40-те години на предишния век стартира намаляване на температурите, на което най-бързо реагират ледниците и полярните ледове, които усилват площите си. Застудяването продължава до 70-те, когато се приключва и стартира равномерен и постъпателен развой на стопляне, продължаващ до края на века, само че с по-ускорени темпове. Повишението на температурите в края на предишния век е съпроводено и от внезапно увеличение на климатичните аномалии освен в умерените ширини, само че и в субтропиците и тропиците. В регионите с незадоволително овлажнение се следи в допълнение понижение на преваляванията. Това довежда до понижаване на речния отток и намаляване на равнището на някои затворени водоеми, като Каспийско и Аралско море. Във вътрешността на Европа, Азия, Северна Америка засушаванията не престават.
В началото на новия век в кривата на аномалиите се оформи едно ходило (фиг.1.) – топли години, само че с почти идентични стойности на аномалията. Това задържане на равнищата на стопляне е кратковременно и през последното десетилетие следим ново стремително покачване на температурите. Според NOAA (Национална администрация за атмосфера и океани на САЩ) междинната температура в света за интервала 2010-2019 година е била 14,7 градуса или най-високата, откогато се вършат регулярни инструментали измервания. Това е с 0,8 градуса повече от междинната температура за 20-и век и с 0,2 градуса над междинната температура от предходното десетилетие, което бе най-горещото до момента. В миналото десетилетие са 8 от 10-те най-горещи години в историята, другите две са 2005 година и 1998 година
Както се вижда климатът на Земята непрекъснато се трансформира в една или друга посока. Е, в този момент посоката е единствено нагоре и то с темпове, които не могат да се открият обратно във времето. Да, съгласно някои инструментални измервания направени в Централна Англия в средата XVIII в. е имало интервал с сходно покачване на температурите. Но първо, това покачване, като дълготрайност, е било единствено няколко години и второ, не можем да съпоставяме флуктуацията на климата на районно равнище с тази в световен мащаб.
Несъмнено аргументите за измененията на климата са доста и те ще бъдат обсъждани поетапно в изявленията ни. В по-голямата си част от тях те имат естествен темперамент, само че няма по какъв начин да не споменем и мнението на IPCC (2007), че с 90% сигурност антропогенната активност е главната причина за скоростта на стоплянето, следено през последните години. Затова човечеството би трябвало доста деликатно да уточни своята активност, с цел да се избегне необратимо утежняване на климатичните условия в някои региони на нашата планета.
Автор: Симеон Матев / Климатека
В обявата са употребявани материали от:
- „ Климат – въпроси и отговори “, Г. Рачев, 2018.
- „ Обща климатология “, Б. Векилска, 2004.
- NOAA https://www.noaa.gov/
- NASA https://climate.nasa.gov/
- IPCC: https://www.ipcc.ch/report/ar4/wg1/
