Случаите, при които се дават заеми със собствени пари срещу лихва, няма да се броят за престъпления
Класическото лихварство, при което се дават заеми със лични пари против рента, не е закононарушение. Това следва от новия наложителен прочит на чл. 252, алинея 1 от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната гилдия на Върховния касационен съд (ВКС), оповестява правният уебсайт Lex.bg.
Върховен касационен съд обърна преобладаващата до момента процедура, като одобри, че по тази наредба не се преследват лихварите. В тълкувателно решение (пълния му текст виж тук) от през днешния ден Наказателната гилдия разгласи: " Предоставянето по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, не съставлява банкова активност и нейното реализиране без позволение не реализира състава на закононарушението по член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс “.
Това значи, че класическото лихварство, при което човек дава лични пари назаем против големи лихви, не може да се преследва по тази наредба в Наказателен кодекс, а няма и друга, чийто състав да покрива тази активност. И решението дали ще има такова закононарушение в Наказателен кодекс е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по углавен път може да се преследват вероятно съпътстващите лихварството машинация, насила и данъчни закононарушения, само че не и самото то.
Остава гражданскоправната отбрана – откритата правосъдна процедура е, че договорна възнаградителна рента при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за оскъдна заради накърняване на положителните нрави, в случай че надвишава трикратния размер на законната рента. А в случай че вземанията на кредитора са обезпечени, за оскъдна се приема тази, която надвишаваща двукратния размер на законната рента.
Предисторията
Тълкувателното решение за член 252, алинея 1 Наказателен кодекс се чака от съвсем четири години. Наказателната гилдия на Върховен касационен съд образува тълкувателното си дело по искане на Висшия адвокатски съвет през 2020 година До този миг преобладаващата процедура на Върховен касационен съд беше, че систематичното разпределяне на заеми против рента е банково кредитиране. Приемаше се, че е налице закононарушение по член 252, алинея 1 Наказателен кодекс, когато заем против уговорена рента се отпуска редовно – най-малко три пъти, а за активността няма издадено позволение. Такова позволение обаче физическо лице поначало няма по какъв начин да получи, а всеобщите каузи за " лихварство “ са точно против обособени физически причинители.
Пръв това пояснение оспори проф. Пламен Панайотов и точно на негова публикация се базира ВАдС в настояването си Върховен касационен съд да премисли досегашната си процедура. Той посочи, че отпущането на заем с персонални средства не е банкова активност, защото главният белег на банковата активност е " кредитиране с обществено притеглен запас, както и че като изключителна банкова активност може да се дефинират покупко-продажбите по общественото привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на полезности на депозит, активността като депозитарна или попечителска институция “ (повече за настояването на ВАдС виж тук).
Докато тълкувателното дело беше висящо, състав на Върховен касационен съд с ръководител Валя Рушанова и членове Деница Вълкова и Татяна Грозданова насочи преюдициално питане до Съда на Европейския съюз. В него беше поискано съдът в Люксембург да обясни определенията за кредитна институция и за лиценз в Регламент № 575/2013 и дали съгласно правото на Европейски Съюз кредитните институции реализират кредитирането само с обществено привлечени средства (повече за преюдициалното питане виж тук).
Преди малко повече от три месеца Съд на Европейския съюз се произнесе ( " Лекс “ е представял в детайли решението, можете да си го припомните тук) и точно на него стъпва значително постановеното от Наказателната гилдия тълкувателно решение. То е подписано с изключително мнение от арбитър Мина Топузова.
Съжденията на Наказателната гилдия
В решението си Върховен касационен съд проучва що е то " банка “ и " изключителна банкова активност “, въз основа на Закона за кредитните институции и на решението на Съд на Европейския съюз. И стига до извода, че " главната активност, представляваща извънреден банков монопол, която не може да бъде осъществявана от никое друго физическо или юридическо лице, е именно тази по общественото привличане на влогове или други възстановими средства и кредитирането със средства, набрани посредством обществено влогонабиране “.
" Изискването към банката като кредитна институция да прави обществено привличане на влогове или други възстановими средства и да дава заеми или друго финансиране за своя сметка и на личен риск, както и извънредно банковият темперамент на общественото влогонабиране, обуславят извода, че от позиция на съставомерността по чл. 252, ал. 1 от Наказателен кодекс отпущането по занимание на заеми против рента със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, по естеството си не може да се квалифицира като банкова договорка, респ. активност. Предоставянето на заеми би могло да се дефинира като такава единствено в случай че се реализира наред с обществено влогонабиране като детайл от кумулативно обвързваните съществени действия, присъщи на банката “, заявява Наказателната гилдия.
Като акцентира като спомагателен мотив, че член 252 се намира в Глава шеста, Раздел ІV от Наказателен кодекс " Престъпления против паричната и кредитната система ". Т.е. тя дава наказателноправна протекция на публичните връзки, свързани със законосъобразното действие на паричната и кредитната система – да подсигурява стабилността на банковата система и отбраната на вложителите. " Публичното влогонабиране и кредитиране със средства, набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, съставляват високорискова активност, сложена под прецизен лицензионен режим и контрол, тъй като кумулира паричен запас на необятен кръг лица и слага в сериозен риск техните ползи “, акцентира Върховен касационен съд.
В тълкувателното решение се изследва и разликата сред лиценз, регистрационен и общ режим. И Върховен касационен съд стига до извода, че " препращайки към профилираното извъннаказателно законодателство, наредбата на чл. 252, ал. 1 от Наказателен кодекс изисква вземане предвид с разпоредбите за приемане на лиценз за реализиране по занимание на банкови, застрахователни или на други финансови покупко-продажби, както и платежни услуги или издаване на електронни пари, за които се изисква такова позволение “.
" Следователно кредитирането със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове, като " финансова договорка “, която не е извънредно банкова, може да се реализира по занимание и от финансова институция при изискванията на " регистрационен “ или " общ “ режим. Това значи, че осъществяването на финансови покупко-продажби по занимание, без съответна регистрация, не може да се приравни на осъществяването им без позволение, какъвто смисъл се влага в чл. 252 от Наказателен кодекс. В още по-голяма степен не може да се търси еднаквост сред лицензионния и общия режим. Отнасянето на чл. 252 от Наказателен кодекс за покупко-продажби и действия, за които е очакван регистрационен (или общ) режим, съставлява неприемливо разширително пояснение на обсега на нормата “, пишат висшите съдии. Те акцентират, че през годините член 252 Наказателен кодекс не е била изменяна при смяната на режима на небанковите институции.
И декларират: " Така посочените условия навеждат на извод за определен от законодателя метод, изключващ от обсега на чл. 252, ал. 1 от Наказателен кодекс осъществяването по занимание на действия по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква регистриране във водения от Българска народна банка обществен указател по чл. 3а от ЗКИ, в това число даването по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани от обществено привличане на влогове или други възстановими средства. Нарушавайки откритите правила за осъществяване на съответни покупко-продажби по занимание при регистрационен или общ режим, лицето реализира административно нарушаване, което се глоби по реда на чл. 152 и сл. от ЗКИ “.
Върховен касационен съд обърна преобладаващата до момента процедура, като одобри, че по тази наредба не се преследват лихварите. В тълкувателно решение (пълния му текст виж тук) от през днешния ден Наказателната гилдия разгласи: " Предоставянето по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, не съставлява банкова активност и нейното реализиране без позволение не реализира състава на закононарушението по член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс “.
Това значи, че класическото лихварство, при което човек дава лични пари назаем против големи лихви, не може да се преследва по тази наредба в Наказателен кодекс, а няма и друга, чийто състав да покрива тази активност. И решението дали ще има такова закононарушение в Наказателен кодекс е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по углавен път може да се преследват вероятно съпътстващите лихварството машинация, насила и данъчни закононарушения, само че не и самото то.
Остава гражданскоправната отбрана – откритата правосъдна процедура е, че договорна възнаградителна рента при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за оскъдна заради накърняване на положителните нрави, в случай че надвишава трикратния размер на законната рента. А в случай че вземанията на кредитора са обезпечени, за оскъдна се приема тази, която надвишаваща двукратния размер на законната рента.
Предисторията
Тълкувателното решение за член 252, алинея 1 Наказателен кодекс се чака от съвсем четири години. Наказателната гилдия на Върховен касационен съд образува тълкувателното си дело по искане на Висшия адвокатски съвет през 2020 година До този миг преобладаващата процедура на Върховен касационен съд беше, че систематичното разпределяне на заеми против рента е банково кредитиране. Приемаше се, че е налице закононарушение по член 252, алинея 1 Наказателен кодекс, когато заем против уговорена рента се отпуска редовно – най-малко три пъти, а за активността няма издадено позволение. Такова позволение обаче физическо лице поначало няма по какъв начин да получи, а всеобщите каузи за " лихварство “ са точно против обособени физически причинители.
Пръв това пояснение оспори проф. Пламен Панайотов и точно на негова публикация се базира ВАдС в настояването си Върховен касационен съд да премисли досегашната си процедура. Той посочи, че отпущането на заем с персонални средства не е банкова активност, защото главният белег на банковата активност е " кредитиране с обществено притеглен запас, както и че като изключителна банкова активност може да се дефинират покупко-продажбите по общественото привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на полезности на депозит, активността като депозитарна или попечителска институция “ (повече за настояването на ВАдС виж тук).
Докато тълкувателното дело беше висящо, състав на Върховен касационен съд с ръководител Валя Рушанова и членове Деница Вълкова и Татяна Грозданова насочи преюдициално питане до Съда на Европейския съюз. В него беше поискано съдът в Люксембург да обясни определенията за кредитна институция и за лиценз в Регламент № 575/2013 и дали съгласно правото на Европейски Съюз кредитните институции реализират кредитирането само с обществено привлечени средства (повече за преюдициалното питане виж тук).
Преди малко повече от три месеца Съд на Европейския съюз се произнесе ( " Лекс “ е представял в детайли решението, можете да си го припомните тук) и точно на него стъпва значително постановеното от Наказателната гилдия тълкувателно решение. То е подписано с изключително мнение от арбитър Мина Топузова.
Съжденията на Наказателната гилдия
В решението си Върховен касационен съд проучва що е то " банка “ и " изключителна банкова активност “, въз основа на Закона за кредитните институции и на решението на Съд на Европейския съюз. И стига до извода, че " главната активност, представляваща извънреден банков монопол, която не може да бъде осъществявана от никое друго физическо или юридическо лице, е именно тази по общественото привличане на влогове или други възстановими средства и кредитирането със средства, набрани посредством обществено влогонабиране “.
" Изискването към банката като кредитна институция да прави обществено привличане на влогове или други възстановими средства и да дава заеми или друго финансиране за своя сметка и на личен риск, както и извънредно банковият темперамент на общественото влогонабиране, обуславят извода, че от позиция на съставомерността по чл. 252, ал. 1 от Наказателен кодекс отпущането по занимание на заеми против рента със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, по естеството си не може да се квалифицира като банкова договорка, респ. активност. Предоставянето на заеми би могло да се дефинира като такава единствено в случай че се реализира наред с обществено влогонабиране като детайл от кумулативно обвързваните съществени действия, присъщи на банката “, заявява Наказателната гилдия.
Като акцентира като спомагателен мотив, че член 252 се намира в Глава шеста, Раздел ІV от Наказателен кодекс " Престъпления против паричната и кредитната система ". Т.е. тя дава наказателноправна протекция на публичните връзки, свързани със законосъобразното действие на паричната и кредитната система – да подсигурява стабилността на банковата система и отбраната на вложителите. " Публичното влогонабиране и кредитиране със средства, набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, съставляват високорискова активност, сложена под прецизен лицензионен режим и контрол, тъй като кумулира паричен запас на необятен кръг лица и слага в сериозен риск техните ползи “, акцентира Върховен касационен съд.
В тълкувателното решение се изследва и разликата сред лиценз, регистрационен и общ режим. И Върховен касационен съд стига до извода, че " препращайки към профилираното извъннаказателно законодателство, наредбата на чл. 252, ал. 1 от Наказателен кодекс изисква вземане предвид с разпоредбите за приемане на лиценз за реализиране по занимание на банкови, застрахователни или на други финансови покупко-продажби, както и платежни услуги или издаване на електронни пари, за които се изисква такова позволение “.
" Следователно кредитирането със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове, като " финансова договорка “, която не е извънредно банкова, може да се реализира по занимание и от финансова институция при изискванията на " регистрационен “ или " общ “ режим. Това значи, че осъществяването на финансови покупко-продажби по занимание, без съответна регистрация, не може да се приравни на осъществяването им без позволение, какъвто смисъл се влага в чл. 252 от Наказателен кодекс. В още по-голяма степен не може да се търси еднаквост сред лицензионния и общия режим. Отнасянето на чл. 252 от Наказателен кодекс за покупко-продажби и действия, за които е очакван регистрационен (или общ) режим, съставлява неприемливо разширително пояснение на обсега на нормата “, пишат висшите съдии. Те акцентират, че през годините член 252 Наказателен кодекс не е била изменяна при смяната на режима на небанковите институции.
И декларират: " Така посочените условия навеждат на извод за определен от законодателя метод, изключващ от обсега на чл. 252, ал. 1 от Наказателен кодекс осъществяването по занимание на действия по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква регистриране във водения от Българска народна банка обществен указател по чл. 3а от ЗКИ, в това число даването по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани от обществено привличане на влогове или други възстановими средства. Нарушавайки откритите правила за осъществяване на съответни покупко-продажби по занимание при регистрационен или общ режим, лицето реализира административно нарушаване, което се глоби по реда на чл. 152 и сл. от ЗКИ “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ