Пробваме ли тази рецепта за таратор, никога няма да я сменим
Класическа рецепта за най-приготвяната чорба в българската кухня, предават от actualno.com.
Необходими артикули:
краставици – 1 брой по – огромна или 2 броя междинни
кисело мляко – 2 кофички (1 кг)
орехи – 1 цялостна шепа натрошени
чесън – 2 – 3 скилидки или на усет
вода – на око студена
копър – 1 връзка
зехтин – 3 – 4 с.л.
сол – на усет
черен пипер – прясно надробен на усет
бял пипер – 3 щипки
Начин на подготвяне:
Обелете краставиците, като оставите единствено тънки внезапни от мрачно зелената част, което ще придаде по-приятен тип на таратора. Настържете я или я нарежете на ситни кубчета. Разбийте 2 кофички кисело мляко добре и ги сипете в тенджерка. С вода изплакнете кофичките, с цел да оберете остатъка от тях и разбъркайте към киселото мляко. Добавете толкоз студена вода, че да получите гъстотата на таратора, която желаете. След това сипете краставиците, както и настъргания или раздробен ситно чесън, част от натрошените орехи, нарязания ситно копърът, черен и бял пипер на усет. Накрая объркайте финално със зехтина/олиото и посолете на усет. Разсипете по този начин приготвения таратор в купички. Украсете с малко натрошени орехи и клонче копър и поднесете.
Тараторът е тип студена млечна чорба, обичайната в българската кухня, приготвяна от кисело мляко, вода, ситно нарязана или настъргана краставица, олио или зехтин, сол, копър и счукан, пресован или нарязан на ситно чесън, които се смесват и разбъркват. Към по този начин приготвената примес по избор могат да се прибавят счукани орехови ядки.
Тази форма на таратор поражда в България в средата на XX век. Дотогава това название се употребява за необятна група студени супи и сосове, нормално на основата на оцет и орехи или тахан, идващи на Балканите от близкоизточната кухня. Днес вид на тези храни се назовава жътварски таратор. Съвременният таратор е непосредствен по състава си до турския джаджък. Свързаното с него гръцко дзадзики се подготвя без вода и е с гъста консистенция на салата, което го приближава до българската салата „ Снежанка “ (наричана също „ изсъхнал таратор “ или „ млечна салата “).
Ястия, сходни на таратора, евентуално участват под друго название в българската кухня доста от дълго време, само че за това няма директни свидетелства. Такива ястия са известни в цялата близкоизточна кухня, като измежду тях са турският джаджък и гръцкото дзадзики. Те са очевидно свързани етимологично, само че произходът им също не е обяснен. Според някои създатели джаджъкът навлиза в турската кухня през гръцкия вид, както и доста други безмесни ястия, развили се, поради продължителните пости в християнството.
До средата на XX век в България таратор се назовават разнообразни студени супи и сосове, които рядко съдържат кисело мляко и нормално са на основата на оцет или орехи. Наименованието „ таратор “ в това значение идва от Близкия Изток, където това е фалшифициран с чесън и киселина тахан. В турския вид на този сос таханът е сменен с орехи и наподобява в този тип тараторът се популяризира на Балканите.
В българските готварски книги от първата половина на XX век под името таратор са разказани разнообразни предписания, които най-често включват доста повече лой и чесън от нормалното през днешния ден. Така в издадено през 1953 година управление за заведенията за хранене са разказани няколко типа таратор, като елементарният таратор се подготвя от чесън, олио, орехи и краставици с вода, сол и киселина. Първата известна рецепта за актуалния таратор е оповестена в „ Книга за домакинята “ от 1956 година, само че до края на 70-те години в разнообразни готварски книги не престават да се разказват и други предписания за по-ранните форми на таратора.
Таратор е дума, посочена в Речника на българския език от Найден Геров (част пета, стр. 324) като заемка от турски и обяснена като „ сочиво, студена супа от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица “, където сочиво е национална дума за чорба, а тлъченица (според актуалния български правопис тълченица от глагола тълча – „ счуквам, скълцвам “) е синоним на таратор.
В Български разяснителен речник от Любомир Андрейчин и други (С., 1963, стр. 901) думата таратор е обяснена по следния метод: Вид студена чорба от разводнено кисело мляко с краставици, чесън, оцет и други Произходът на думата таратор съгласно упоменатия Български разяснителен речник е персийско-турски. Информация за произхода на думата таратор може да се открие да вземем за пример и в Речник на непознатите думи в българския език от Александър Милев и други (С., 1978, стр. 726), където е обещано следното пояснение: тур. tarator от персийски. Студено ястие от разредено кисело мляко, краставица или салата, чесън, олио, орехи и други В различен Речник на непознатите думи в българския език (от Мария Филипова-Байрова и други, С., 1993, стр. 840), се открива сходно пояснение: тур. tarator от персийски. Вид студена чорба, приготвена от разредено с вода кисело мляко, ситно нарязана краставица, чесън, орехи и олио.
На български думата таратор може да се употребява освен за наименуване на студена чорба от кисело мляко с краставици, а въобще на студена чорба от кисело мляко с разнообразни типове зеленчуци. В книгата Слънчева храна за нашата софра от доктор Т. Тодоров и други (С., 1973, стр. 122 – 123) се дават предписания за седем типа таратор: с краставици, тиквички, целина, маруля или салата, магданоз и копър, моркови и зряла тиква.
