Китай започва тестовете на първата в света АЕЦ с ториев реактор
Китайският народен нуклеарен регулатор даде зелена светлина за пилотното създаване на първата в света пълноценна атомна електроцентрала, работеща с торий. Успехът на това събитие ще маркира напредъка на Китай към реализиране на енергийна самостоятелност. Според някои оценки страната разполага с задоволително ресурси от торий, с цел да доставя целия Китай с електричество и топлота в продължение на 20 000 години. Нещо повече, започва план за построяването и на дребен модулен реактор с ториево гориво – Предвижда се реакторите от този вид да бъдат конфигурирани на процедура на всички места.
Преди време планът за ториев реактор в Шанхайския институт по приложна физика на Китайската академия на науките беше на първите страници на националните вестници. По време на церемонията по полагането на основите на плана група даоистки монаси бяха поканени да призоват небесата да благословят плана. Работата стартира през 2018 година и завърши за три години, вместо за плануваните шест години. След това обаче планът зацикли. На управлението на института бяха нужни две години, с цел да получи утвърждението на работата от еколозите и от регулаторния орган, с цел да потвърди нейната сигурност.
Разрешението за тестова употреба на пилотния ториев реактор е издадено на 7-ми юни 2023 година Реакторът и основаната на него електроцентрала с мощ 2 MW към този момент са построени в провинция Гансу в град Увей, на ръба на пустинята Гоби. Основната характерност на ториевите реактори е, че не се нуждаят от вода за изстудяване. Охлаждащата течност – разтопена сол – е по едно и също време средство за превозване на горивото до дейната зона на реактора и за премахване на отработеното гориво от дейната зона.
Ториевите реактори се смятат за доста по-безопасни от класическите нуклеарни реактори. Водата се употребява единствено във втория кръг и не влиза в контакт с радиоактивния материал. Дори при положение на повреда ториевият реактор просто ще се охлади без новата поредна партида гориво, без да се взриви или разпръсне радиоактивен материал. Това е идеално за сухи местности, до момента в който стандартните нуклеарни реактори постоянно се строят покрай водни масиви. Институтът показа и информацията, че е почнало създаването на дребни модулни реактори с ториево гориво. При триумф технологията би могла да се предлага на пазара освен на локално равнище, само че и измежду страните сътрудници на Китай.
Това е план, който притегля интереса на хората от целия свят. Преди две години, откакто строителството завърши, планът бе доста добре признат от научната общественост и бе прегледан в списание Nature. През 60-те години на предишния век в Съединени американски щати бяха направени опити за ториеви реактори, само че те по този начин и не излязоха от лабораториите. Днес ползата към реакторите с течни соли, работещи с торий, се възражда. Проектите от сходен жанр започнаха да се преглеждат в Швейцария и Норвегия.
Принципът на работа на ториевия реактор се базира на нуклеарната реакция на изотопа торий-232 по време на облъчване със спомагателно радиоактивно гориво. Изотопът гълтам неутрони и образува уран-233. Следва нормалната за нуклеарните реактори реакция на разделяне на урана с обособяване на топлота. Солевият разтвор се нагрява до към 450 °C и последователно минава през топлинния кръг, като отделя топлота за водата, която се трансформира в пара и завърта турбината. Ако тестванията се окажат обещаващи, до 2030 година ще бъде построена пълноценна пилотна ториева атомна електроцентрала с мощ до 400 MW.
