Изненадващо решение: Китай подготвя съоръжение с въртящ се магнит на Луната, което да доставя хелий-3 на Земята и да захранва термоядрените реактори
Китайски учени оферират да употребяват магнитно оборудване на Луната за икономично превозване на запаси до Земята.
Въртяща се система с магнитна левитация ще форсира и изстрелва капсули с запаси към Земята. В изискванията на ниска гравитация и висок вакуум на Луната сходна система би могла да изстрелва товари два пъти на ден, намалявайки транспортните разноски с до невероятните 10% от сегашните, оповестяват откриватели от Шанхайския институт по сателитно инженерство.
Техническата подготвеност на плана към този момент е доста висока, споделят учените. Системата ще бъде компактна и лесна за осъществяване, защото се нуждае единствено от електричество и няма потребност от гориво.
Основната цел на плана е извличането и изпращането на хелий-3 на Земята за решение на енергийната рецесия. Проектът ще способства и за развиването на технологиите за галактически рандеман, тежките ракети носители и изкуствения разсъдък.
Според изследванията единствено 20 тона хелий-3 могат да задоволят годишното търсене на електрическа енергия в Китай. В същото време лунната почва съдържа към 1 милион тона хелий-3, задоволителен да задоволи енергийните потребности на света за повече от хиляда години.
Хелий-3 е постоянен изотоп на хелия с два протона и един неутрон. Получава се при термоядрения синтез в Слънцето и се придвижва от слънчевия вятър. Магнитосферата на Земята обаче отклонява този поток от частици надалеч от планетата.
Предложената система за изстрелване ще употребява 50-метрово въртящо се рамо и свръхпроводим мотор за изстрелване на капсули с лунни запаси. За 10 минути въртящото се рамо ще доближава скорост от 2,4 километра в секунда, което е към шест пъти по-малко от втората галактическа скорост на Земята. Тази скорост ще бъде задоволителна, с цел да изпрати капсулата по подобаваща траектория за връщане на Земята.
Системата ще употребява слънчева и нуклеарна сила, като повече от 70% от силата ще се възвръща след всяко изстрелване. Основното предизвикателство ще бъде точното пресмятане на ъгъла на изстрелване с акуратност до 0,1 градуса, с цел да се сведе до най-малко нуждата от корекции на траекторията.
Все още обаче не е ясно къде тъкмо ще бъдат доставени капсулите с хелий-3. Освен това, с цел да се употребява хелий-3 като гориво, са нужни към този момент работещи термоядрени реактори, които освобождават повече сила, в сравнение с употребяват – и най-важното, които могат да работят по-дълго от няколко минути.
Основните провокации на тази идея включват полагането на оборудването върху грубата лунна повърхнина, стабилизирането на въртящото се рамо при високите скорости и устойчивостта на температурните промени, галактическата радиация и лунния прахуляк. Екипът възнамерява да приключи създаването на основните съставни елементи до 2030 година, а до 2045 година да организира проби на повърхността и да реализира цялостното им внедряване. Това напълно не е токова надалеч във времето.
