ИПИ: С какво започна новото правителство?
В първите дни на новото държавно управление получаваме повече изясненост по някои отворени въпроси за насоката на стопанската политика, само че и няколко предупредителни сигнала. Фрагменти от значими планове станаха обществени при срещи на премиера с ръководителя на Европейската комисия (ЕК) и ръководителя на Европейски парламент, в това число по отношение на бъдещи старания за наваксване в промени и вложения по проекта за възобновяване и резистентност и присъединението към еврозоната. Още повече, новият финансов министър също започва със срещи в еврогрупата и Европейска комисия, най-малко обществено оповестени като част от процеса към приемане на еврото. Това се споделя в седмичния бюлетин на ИПИ.
По конюнктурно-календарни аргументи еврозоната се оказва фокус на политически конфликт през седмицата. Какво е реалност все още и какво можем да чакаме? Данните за инфлацията до декември 2024 година демонстрират отклоняване от 0,1 процентни пункта от критерия за ценова непоклатимост. Месечните стойности на инфлацията в останалите страни членки и наклонността в България дават учредения да се смята, че в идващите няколко месеца това отклоняване може да бъде стопено. При тези условия държавното управление – най-малко съгласно обществените изказвания на финансовия министър – наподобява ще върви по следните стъпки: ще изчака данните за инфлацията през януари (които ще бъдат оповестени в средата на февруари), когато евентуално критерият ще бъде изпълнен, ще внесе план на бюджет за 2025 година (до 14 февруари) и ще изпрати на Европейска комисия средносрочен фискално-структурен проект (до 20 февруари).
Евентуален ексклузивен конвергентен отчет ще прави оценка както осъществяването на критерия за ценова непоклатимост, по този начин и критерия за постоянни и устойчиви обществени финанси. Практически това значи, че в него ще би трябвало да бъдат оценени и оценени данните за бюджетния недостиг на начислена основа за 2024 година (които ще са известни през април), както непосредствената вероятност, която ще стане забележима от проектобюджета за 2025 година и траекторията на фиска и предвижданите макро политики през идващите години, обрисувана в средносрочния проект.
С други думи, няма по какъв начин да се заобиколи потребността от формулиране на път напред към рационална и надеждна бюджетна консолидация. Правителството и ръководещото болшинство би трябвало да реализират единодушие за доходи и разноски, които реализират недостиг до 3 % от Брутният вътрешен продукт (макар да стои отворен дебатът за балансиране на бюджета, само че това не е предмет на този коментар), и то освен за настоящата, а и в идващите години. Ето какви дейности виждаме в първите дни на ръководството:
Очаквано държавното управление изтегли бюджетните проектозакони. В това има ясна политическа логичност – да напомним, че и новоизбраното държавно управление на Кирил Петков през декември 2021 година изтегли импортирания проектобюджет за 2022 година и внесе собствен след към месец, който бе признат в Народното събрание при започване на март. Но фискалните и общоикономическите причини са в действителност водещи – рамката на служебния кабинет би трябвало да се промени в забележителна степен или най-малко такава е все още поръчката на ръководещите.
Правителството изтегли и пакета данъчни закони. Макар това видимо да наподобява част от политическия акт на задаване на някакъв нов курс на обществените финанси, е напълно допустимо да се мине и с някои дребни промени във към този момент квалифицираните планове. Освен, несъмнено, в случай че новото болшинство не планува по-остър завой – какъвто съвсем несъмнено ще е в отрицателна посока в сегашния политически и интернационален подтекст. Към момента поръчката е, че няма да се подвигат налозите – което обаче не е задоволителна гаранция, изключително в случай че се навлезе в семантични разногласия кое е налог, кое е някакъв различен тип заплащане, дали смяна в данъчната основа е повишение на данъчната тежест и така нататък
Притеснително наподобява и неувереното изявление на премиера във връзка на промените, които са условия за отключване на последващи заплащания по проекта за възобновяване. Към момента, съгласно първични изказвания, те са пленник на договаряния по редица разлики в обединението.
Тогава остава свиването на недостига да се случи през ограничение на растежа на държавните разноски. Но тук сигналите са още по-тревожни. Финансовият министър декларира, че няма да минава през орязване на финансовата стратегия – деяние, което съвсем постоянно се оказваше " буфер “ в предишното и водеше даже до изненадващи остатъци в предишното. Почти толкоз изрично госпожа Петкова пази и покачването на заплатите в системата на Министерство на вътрешните работи и останалите служби в бранш сигурност – още веднъж растеж от над милиард годишно, който ще тежи на фиска. Министърът на защитата към този момент издаде заповед, с която дефинира новите размери на заплатите във въоръжените сили при междинен растеж от към 30%. Правителството безрезервно удължава и програмата за обезщетения на всички небитови консуматори на електрическа енергия – в това число компании с рекордни облаги и такива, за които разноските за сила не въздействат на конкурентоспособността – практически запазвайки " таван “ на цената от 180 лева/мвтч с планирано финансово измерение от 440 милиона лв., най-малко 240 млн. от които за сметка на бюджета.
Всичко това хвърля доста съществено подозрение върху капацитета на новото ръководство да овладее бюджетния популизъм и да вкара стабилно държавните финанси в рационална рамка. И това не е просто въпрос на осъществяване на критерии за присъединение към еврозоната, а фундаментална причина за макроикономическа предвидимост, вложения и конкурентоспособност, без които не може да има стопански напредък.
По конюнктурно-календарни аргументи еврозоната се оказва фокус на политически конфликт през седмицата. Какво е реалност все още и какво можем да чакаме? Данните за инфлацията до декември 2024 година демонстрират отклоняване от 0,1 процентни пункта от критерия за ценова непоклатимост. Месечните стойности на инфлацията в останалите страни членки и наклонността в България дават учредения да се смята, че в идващите няколко месеца това отклоняване може да бъде стопено. При тези условия държавното управление – най-малко съгласно обществените изказвания на финансовия министър – наподобява ще върви по следните стъпки: ще изчака данните за инфлацията през януари (които ще бъдат оповестени в средата на февруари), когато евентуално критерият ще бъде изпълнен, ще внесе план на бюджет за 2025 година (до 14 февруари) и ще изпрати на Европейска комисия средносрочен фискално-структурен проект (до 20 февруари).
Евентуален ексклузивен конвергентен отчет ще прави оценка както осъществяването на критерия за ценова непоклатимост, по този начин и критерия за постоянни и устойчиви обществени финанси. Практически това значи, че в него ще би трябвало да бъдат оценени и оценени данните за бюджетния недостиг на начислена основа за 2024 година (които ще са известни през април), както непосредствената вероятност, която ще стане забележима от проектобюджета за 2025 година и траекторията на фиска и предвижданите макро политики през идващите години, обрисувана в средносрочния проект.
С други думи, няма по какъв начин да се заобиколи потребността от формулиране на път напред към рационална и надеждна бюджетна консолидация. Правителството и ръководещото болшинство би трябвало да реализират единодушие за доходи и разноски, които реализират недостиг до 3 % от Брутният вътрешен продукт (макар да стои отворен дебатът за балансиране на бюджета, само че това не е предмет на този коментар), и то освен за настоящата, а и в идващите години. Ето какви дейности виждаме в първите дни на ръководството:
Очаквано държавното управление изтегли бюджетните проектозакони. В това има ясна политическа логичност – да напомним, че и новоизбраното държавно управление на Кирил Петков през декември 2021 година изтегли импортирания проектобюджет за 2022 година и внесе собствен след към месец, който бе признат в Народното събрание при започване на март. Но фискалните и общоикономическите причини са в действителност водещи – рамката на служебния кабинет би трябвало да се промени в забележителна степен или най-малко такава е все още поръчката на ръководещите.
Правителството изтегли и пакета данъчни закони. Макар това видимо да наподобява част от политическия акт на задаване на някакъв нов курс на обществените финанси, е напълно допустимо да се мине и с някои дребни промени във към този момент квалифицираните планове. Освен, несъмнено, в случай че новото болшинство не планува по-остър завой – какъвто съвсем несъмнено ще е в отрицателна посока в сегашния политически и интернационален подтекст. Към момента поръчката е, че няма да се подвигат налозите – което обаче не е задоволителна гаранция, изключително в случай че се навлезе в семантични разногласия кое е налог, кое е някакъв различен тип заплащане, дали смяна в данъчната основа е повишение на данъчната тежест и така нататък
Притеснително наподобява и неувереното изявление на премиера във връзка на промените, които са условия за отключване на последващи заплащания по проекта за възобновяване. Към момента, съгласно първични изказвания, те са пленник на договаряния по редица разлики в обединението.
Тогава остава свиването на недостига да се случи през ограничение на растежа на държавните разноски. Но тук сигналите са още по-тревожни. Финансовият министър декларира, че няма да минава през орязване на финансовата стратегия – деяние, което съвсем постоянно се оказваше " буфер “ в предишното и водеше даже до изненадващи остатъци в предишното. Почти толкоз изрично госпожа Петкова пази и покачването на заплатите в системата на Министерство на вътрешните работи и останалите служби в бранш сигурност – още веднъж растеж от над милиард годишно, който ще тежи на фиска. Министърът на защитата към този момент издаде заповед, с която дефинира новите размери на заплатите във въоръжените сили при междинен растеж от към 30%. Правителството безрезервно удължава и програмата за обезщетения на всички небитови консуматори на електрическа енергия – в това число компании с рекордни облаги и такива, за които разноските за сила не въздействат на конкурентоспособността – практически запазвайки " таван “ на цената от 180 лева/мвтч с планирано финансово измерение от 440 милиона лв., най-малко 240 млн. от които за сметка на бюджета.
Всичко това хвърля доста съществено подозрение върху капацитета на новото ръководство да овладее бюджетния популизъм и да вкара стабилно държавните финанси в рационална рамка. И това не е просто въпрос на осъществяване на критерии за присъединение към еврозоната, а фундаментална причина за макроикономическа предвидимост, вложения и конкурентоспособност, без които не може да има стопански напредък.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ