Откриха вкаменелости на праисторическо морско чудовище в подножието на Еверест
Китайски учени откриха фосили на ихтиозавър от рода „ хималаизавър “ - праисторически дълбоководен див звяр, на към 4000 м над морското ниво в Хималаите, съобщи Синхуа.
Т.нар. хималаизавър - Himalayasaurus tibetensis, от разред ихтиозаври, е разказан за пръв път през 1972 година Той е считан от учените за nomen dubium или „ подозрително название “ заради неналичието на белези, които да го отличават от другите ихтиозаври, макар че в последно време съществуването на отчетливи режещи ръбове на зъбите му е препоръчано като неповторима характерност на рода.
Два фосилни образеца на хималаизавър са открити покрай град Ганкар в окръг Динжи, на към 100 км от базовия лагер по алпинисткото трасе към връх Еверест.
Това последно изобретение ще задълбочи познанията ни за най-голямото известно праисторическо животно, намерено в региона, и ще способства за проучването на еволюцията на живота в района през мезозойската епоха, считат палеонтолозите.
Хималаизавърът е изчезнало влечуго , което е доминирало в международния океан преди 210 милиона години, доста преди динозаврите да господстват на сушата. С дълга уста, остри зъби и дължина на тялото повече от 10 метра, тези великански влечуги са били бързи плувци и са се хранели главно с риба и безгръбначни.
Китайските откриватели за първи път откриват сходни вкаменелости в средата на предишния век по време на проучване в подножието на връх Еверест, който се е издигнал от морските дълбини вследствие на конфликт на тектонични плочи. Последното изобретение е направено от експедиционен екип, формиран от учени от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология към Китайската академия на науките.
Вкаменелостите съдържат добре непокътнати прешлени и ребра , каквито съвсем липсвали при предходни находки, споделя Ван Вей, асоцииран теоретичен помощник в института. Напречното сечение на човешки прешлен е с размер на монета, до момента в който напречните разрези на неотдавна откритите прешлени са с размер на бейзболна шапка, сподели Ван. „ Как хималаизавърът е станал толкоз огромен? Какви привички е имал? С коя част на земното кълбо е бил най-близко обвързван по време на своето битие? Тези въпроси ще бъдат във фокуса на нашите проучвания “, сподели Ван.
Изследователите възнамеряват да отделят вкаменелостите на хималаизавъра от близките скали и да изследват в детайли фосилите благодарение на микроскопи и компютърна томография.
„ Цинхай-Тибетското плато е като голяма лаборатория за наблюдаване на еволюцията на живота и нашата цел е да реконструираме допустимо най-пълно историята на платото през последните 200 милиона години “, споделя Дън Тао, началник на института. Ранните научни проучвания на Цинхай-Тибетското плато са натрупали огромно количество съществени научни данни и са запълнили доста празнини в палеонтологичните познания, сподели Дън. През последното десетилетие поредност от нови открития на платото оказват помощ на палеонтолозите да проучат изчерпателно значимата роля, която това място е изиграло за еволюцията на биоразнообразието през кайнозойската епоха.
Т.нар. хималаизавър - Himalayasaurus tibetensis, от разред ихтиозаври, е разказан за пръв път през 1972 година Той е считан от учените за nomen dubium или „ подозрително название “ заради неналичието на белези, които да го отличават от другите ихтиозаври, макар че в последно време съществуването на отчетливи режещи ръбове на зъбите му е препоръчано като неповторима характерност на рода.
Два фосилни образеца на хималаизавър са открити покрай град Ганкар в окръг Динжи, на към 100 км от базовия лагер по алпинисткото трасе към връх Еверест.
Това последно изобретение ще задълбочи познанията ни за най-голямото известно праисторическо животно, намерено в региона, и ще способства за проучването на еволюцията на живота в района през мезозойската епоха, считат палеонтолозите.
Хималаизавърът е изчезнало влечуго , което е доминирало в международния океан преди 210 милиона години, доста преди динозаврите да господстват на сушата. С дълга уста, остри зъби и дължина на тялото повече от 10 метра, тези великански влечуги са били бързи плувци и са се хранели главно с риба и безгръбначни.
Китайските откриватели за първи път откриват сходни вкаменелости в средата на предишния век по време на проучване в подножието на връх Еверест, който се е издигнал от морските дълбини вследствие на конфликт на тектонични плочи. Последното изобретение е направено от експедиционен екип, формиран от учени от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология към Китайската академия на науките.
Вкаменелостите съдържат добре непокътнати прешлени и ребра , каквито съвсем липсвали при предходни находки, споделя Ван Вей, асоцииран теоретичен помощник в института. Напречното сечение на човешки прешлен е с размер на монета, до момента в който напречните разрези на неотдавна откритите прешлени са с размер на бейзболна шапка, сподели Ван. „ Как хималаизавърът е станал толкоз огромен? Какви привички е имал? С коя част на земното кълбо е бил най-близко обвързван по време на своето битие? Тези въпроси ще бъдат във фокуса на нашите проучвания “, сподели Ван.
Изследователите възнамеряват да отделят вкаменелостите на хималаизавъра от близките скали и да изследват в детайли фосилите благодарение на микроскопи и компютърна томография.
„ Цинхай-Тибетското плато е като голяма лаборатория за наблюдаване на еволюцията на живота и нашата цел е да реконструираме допустимо най-пълно историята на платото през последните 200 милиона години “, споделя Дън Тао, началник на института. Ранните научни проучвания на Цинхай-Тибетското плато са натрупали огромно количество съществени научни данни и са запълнили доста празнини в палеонтологичните познания, сподели Дън. През последното десетилетие поредност от нови открития на платото оказват помощ на палеонтолозите да проучат изчерпателно значимата роля, която това място е изиграло за еволюцията на биоразнообразието през кайнозойската епоха.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ